Пътните полицаи са увеличени четирикратно, но 50% от наложените глоби на водачи не се плащат. Дефицитът в бюджета на пътната агенция за строеж на нови пътища и ремонт е 6 млрд. лева. Това стана известно по време на изслушване на заинтересовани институции във връзка с безопасността по пътищата в парламентарната транспортна комисия.

Депутатите се активизираха по темата след катастрофата в София от нощта на 8 май когато нов водач блъсна и уби двама младежи на пешеходна пътека.

На заседание на комисия присъства Николай Найденов, заместник-министър на транспорта, главният секретар на МВР Петър Тодоров, Бойко Рановски, изпълнителен директор на агенция "Автомобилна администрация", Димитър Мичев от Пътна полиция, Мария Гайдарова, заместник-министър на образованието, Малина Крумова, председател на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", Десислава Паунова, член на управителния съвет на агенция "Пътна инфраструктура".

Временно председателстващият комисията Георги Свиленски от БСП посочи, че целта на срещата е отговорните институции по пътна безопасност да кажат какво трябва да свърши Народното събрание.

Накрая на срещата двете страни се разбраха да измислят начин за комуникация, за да не си тръгнат и да се видят в 50-ото Народно събрание. Свиленски пък раздели проблемите на такива с краткосрочно и дългосрочно решение.

Сред това, което парламентът може бързо да свърши, открои законови промени свързани с:

Сред по-дългосрочните проблеми за решаване посочи система за контрол на обучението на новите водачи, както и налагането на по-строги санкции от МВР на стопаните на пътя.

Свиленски не е сигурен в нуждата от намаляване на позволената максимална скорост на магистралите от 140 на 130 км/ч, каквото е предложението на МВР. То е мотивирано с лошото качество на аутобаните.

Друго предложение, което в парламентарни комисии се обсъжда за втори пореден ден, след вчерашното изслушване на вътрешния министър Иван Демерджиев на общо заседание на две от тях, бе градските камери да се използват за налагане на глоби.

Днес бе посочено, че уеднаквяването на системите ще отнеме много време, а Свиленски бе скептичен и за даване на възможност кметовете да налагат глоби, тъй като не трябвало да се превръщат в шерифи. Като бивш общински съветник в София той подчерта, че камерите в града "не си говорят" и трябва да се купят нови, тъй като настоящите не могат да мерят скорост.

Главният секретар на МВР Петър Тодоров разказа какво е свършило ведомството за последните 8 месеца за пътната безопасност и какво планира.

Посочи, че над 6000 полицаи са получили квалификация за пътни, като преди това специализираните са били общо 1700 и така общият им брой се е увеличил около 4 пъти.

Отделно било засилено присъствието на пътните полицаи сред потоците автомобили по пътищата, което е довело до повече възможности за установяване на нарушения.

Добави, че е увеличена натовареността на техническите средства за измерване на скорост, алкохол и наркотици, в резултат на което за 4 месеца има над 3600 бързи досъдебни производства

Поиска завишаване на ефективните санкции за шофиране под въздействие на алкохол и наркотици, както и криминализиране на отказ за тестване.

Освен намаляване на скоростта на магистралите поиска в градовете да има зони, където максималната скорост да е 30 км/ч.

Обърна внимание на камерите за толсистемите, с които може да се измерва средна скорост и да се налагат нарушения.

По повод новите водачи представи данни, че тези с до 2 г. стаж извършват 15% от всички нарушения на пътя. 9% от тях обаче имат по над 15 нарушения.

Отчете и дефицити в обучението на младите водачи, като според него трябва да има по-добра система на контрол. Рановски каза, че е срещнат отпор от бранша по дигитализацията на работата на учебните центрове.

По повод превенция на корупцията в МВР главният секретар заяви, че се прави ротация на състава на патрулните двойки.

Във Фонда за пътна безопасност пък имало генерирана "немалка сума", като са обявени над 40 обществени поръчки за нови автомобили, 300 камери, дрегери и техническо оборудване.

Малина Крумова от Държавна агенция "Пътна безопасност" представи данни от годишен доклад за 2022 г. През годината са станали общо 67 683 пътно-транспортни произшествия (ПТП), което спрямо предепидемичната 2019 г. е с почти ¼ намаление, но спрямо 2021 има увеличение и на катастрофите, и на ранените.

460 са катастрофите, при които има жертви, а при 50 - повече от един починал. Най-много са загинали от челни сблъсъци - 19, на следващо място е блъскане на пешеходци,

Намаляли са катастрофите след употреба на алкохол и наркотици, но има много висок процент на пострадали между 15 и 29 г.

При новите водачи има 50% по-малко загинали.

Така Крумова отчете, че има редица положителни тенденции, които обаче са доста колебливи.

Постави няколко теми:

Крумова отчете, че след въвеждането на гъвкавите колчета в Кресненското дефиле няма нито един загинал и на редица места е нужно разделяне на потоците, което изисква да се улеснят процедурите по отчуждаване на терени за строеж на пътища.

Десислава Паунова от АПИ заяви, че дейностите, които трябва да бъдат извършени по републиканската пътна мрежа в пъти надхвърлят капацитета на агенцията и определената ѝ финансова рамка.

Също даде пример с колчетата в Кресненското дефиле, като каза, че 70% от тях са били премахвани и рязани въпреки страхотния резултат.

Каза, че е нужен цялостен преглед на нормативната уредба за пътна инфраструктура, като се облекчат процедурите.