Парламентът одобри механизъм за разследване на главния прокурор на първо четене
На първо четене в пленарна зала депутатите приеха поправки, които предвиждат различни варианти за механизъм за ефективно разследване на главния прокурор и неговите заместници. Бяха предложени два законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс - от Министерския съвет и представен от служебния министър на правосъдието Крум Зарков и от "Възраждане".
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе подкрепен с 191 "за", нито един "против", а 33-ма депутати от "Възраждане" гласуваха "въздържал се". Законопроектът предвижда съдия с ранг на върховен съдия да бъде избиран за ад-хок прокурор, който да има правомощия да разследва главния.
Предложенията на "Възраждане" не събраха достатъчна подкрепа и макар че механизмът, предложен от партията в предходното Народно събрание бе подкрепен, сега не мина на първо четене. За гласуваха 68 депутати, против бяха 6, а 149 гласуваха "въздържал се". Поправките предвиждат Националната следствена служба да бъде отделена от прокуратурата в самостоятелен орган, а директорът на следствието да може да разследва главния прокурор и неговите заместници.
Поправките минаха на първо четене в комисията по правни въпроси вчера (18 май) и бяха внесени експресно в пленарната зала, където подкрепа получи водещият законопроект, изготвен от Министерството на правосъдието. Предлага се временно изпълняващ длъжността обвинител, който да разследва главния прокурор, да може да бъде магистрат с минимум 12 години стаж, който е работил през последните седем години като наказателен съдия. Съдиите в списъка, от който да се избере кой ще разследва главния прокурор, трябва да дадат съгласието си да участват в процедурата.
Дебатът: Противоконституционни ли са промените
Пред депутатите министърът на правосъдието Крум Зарков представи законопроекта и подчерта, че невъзможността за разследване на главния прокурор и негови заместници е системен проблем, констатиран от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
"През последните дни този законопроект стана болезнено актуален. Твърде дълго време системата се управляваше на принципа мъка без край и това води до нейния мъчителен край, каза той и допълни: Ако има дори един човек, за когото не важи върховенството на закона, то не важи за никого."
Екатерина Захариева посочи, че ГЕРБ също са правили предложения за промени и въвеждане на подобен механизъм, но той бе отменен от Конституционния съд. Тя изрази надежда това да не се случи и този път.
"Българската съдебна система има специфична особеност, която затруднява развитието ѝ от десетилетия - това е специфичната роля на главния прокурор. Той съсредоточава цялата власт на обвинителната функция", коментира от своя страна Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Тя подчерта, че е необходима и конституционна реформа, но не за да се "санира" този закон, а за да стане тя дълбока и "за да няма повече главни прокурори като Татарчев, Цацаров и Гешев".
"В последните дни виждаме, че един главен прокурор може да разпада политическата система с инсинуации и внушения. Това, което виждаме в момента, и това, което ще се случи в тази зала, е как политическата целесъобразност побеждава над законосъобразността. Въпреки правото", коментира Радомир Чолаков. Той каза, че ГЕРБ ще подкрепят поправките и призова да не бъде променяна нито една запетайка между първо и второ четене. Причината за това е, че трябвало да е ясно кой носи отговорност за този законопроект, като посочи, че това в случая ще бъде служебният министър на правосъдието Крум Зарков, макар че по този механизъм са работили няколко поредни служебни министри на правосъдието.
Чолаков посочи, че е имало много критични становища от съдебната власт, като цитира становището на Върховния касационен съд. Чолаков отново потвърди, че ГЕРБ няма да атакува пред Конституционния съд този законопроект и ще го подкрепи, но призова всички заинтересовани страни, сред които и ВКС, да го направят.
Под погледа на Гешев комисията по правни въпроси прие механизъм за разследване на главния прокурор
"Този законопроект съдържа амбицията България да е правова държава, да сме част от онези европейски демократични правови държави, към които винаги сме се стремили. И в същото време този законопроект е един компромис, защото конституцията и практиката на Конституционния съд ни е оставила една много тясна пътека, по която да вървим", коментира Атанас Славов от "Демократична България".
Костадин Костадинов от "Възраждане" посочи, че няма да подкрепят законопроекта на Министерския съвет, тъй като, ако се приеме, че един съдия може да става временно прокурор, може да се превърне и един прокурор в съдия огледално. "Можем да получим неочаквани предимства. Прокурорът ще пише обвиненията, а после ще става съдия и сам ще се произнася", коментира иронично Костадинов. Той посочи, че законопроектът на "Възраждане" е много по-добър, тъй като не е противоконституционен. Предложенията предвиждат Националната следствена служба да бъде извадена от подчинението на прокуратурата и директорът на следствието да може да разследва главния прокурор.
"Борислав Сарафов внесе сигнал в СГП срещу главния прокурор и какво направи софийската градска прокуратура? Образува проверка - това е извънпроцесуален способ. Не се намери един прокурор, който да каже - време е да изпробваме това, което каза и КС преди 3 години, че всеки може да разследва главния прокурор. Това е прах в очите на хората, че нещо се прави. Ние един не смее да започне досъдебно производство по изнесените факти и обстоятелства", коментира в отговор Атанас Славов.
"Няма, не е имало и никога няма да има дълбоки въпроси от съдебната реформа, за които да няма съображения дали са съобразени с конституцията. Това е съвсем нормална процедура, конституционна при това. Каквото и да се случи, ние имаме нужда от такъв механизъм и от такъв закон. Не го ли виждате? Всеки ден има доказателства", коментира министъра на правосъдието Крум Зарков в отговор на въпросите и критиките.
"Тази мярка не е вкарана в последния момент, а се обсъжда от преди 2021 г. Нашето правителство конкретизира тази мярка, тя бе обсъждана. Минаха поне 4 месеца и половина и намери своето място в Плана за възстановяване и устойчивост. Тя може би е много неудобна за някои хора, но тя е заложена от нашето правителство с пълното съзнание, че тя е нужна на България", каза от парламентарната трибуна Асен Василев.
"България има достатъчно съпротивителни сили на безобразията в съдебната система и ги видяхме на протестите през 2020 г. Това не е мярка, която някой е писал в Брюксел или в София. През последната седмица ситуацията ясно показва, че е много закъсняла. Имаме прокуратура, която е раково образувание и трябва да започне да си върне работата. Това е малка стъпка. Голямата е конституционна реформа", посочи Василев.