Доклад на "Ройтерс" за медиите предизвика объркване и оставката на нобелист за мир
Годишен доклад на Института "Ройтерс" за изследване на журналистиката (RISJ), част от Оксфордския университет) предизвика разнопосочни реакции, както и оставката от консултативния му съвет на Мария Реса, нобелов лауреат за мир (заедно със съоснователя на "Новая газета" Дмитрий Муратов), журналист и известен борец за свободата на словото и медиите.
Причината е в използваната методология в Reuters Digital News Report 2023, последиците от това за медии и журналисти в страни с авторитарни и репресивни режими, както и представата, която създава докладът у читателите му.
Който не се задълбочи в подробностите, остава с впечатление, че се описва цялостна картина за състоянието на медиите в определена държава (България също е включена, детайлите - по-долу) и степента на популярността им сред читатели, зрители и слушатели. В действителност това не е така и самите автори са го отбелязали, но мимоходом, с дребен шрифт под графики или с препратка към отделна страница с по-подробно описание, като не е ясно колко от потребителите стигат до нея.
В ексклузивна публикация в сряда лондонският "Гардиън" съобщи, че Реса без шум е напуснала в края на 2022 г. борда от съветници на водещия оксфордски институт по журналистика, но е решила да го направи публично достояние в деня на публикуването на доклада. Причината да се оттегли е, че има дълбоки притеснения за това как се съставя и изработва Digital News Report и с факта, че вече половин година не е имало последици от предупрежденията ѝ. Според нея така се застрашават журналисти и независими издания, особено в държавите от т.нар. глобален юг.
Реса каза, че докладът не взема предвид въздействието на кампаниите за дезинформация, особено в страни, където правителствата използват правомощията си, за да атакуват свободните медии. Текстът не отразява и пристрастията и хулите по технологичните платформи, които имат огромен контрол върху разпространението на новини или въздействието на кампаниите за дезинформация.
| Най-големият отделен дарител (те са няколко десетки) за доклада и за Digital News - проектът, стоящ зад него, е Google (£8.47 млн. за периода 2015-2020 г плюс още £4.77 за 2021-2023 г.) В Консултативния съвет на RISJ е Мадхав Чинапа, директор за развитие на новинарската екосистема в Google, работещ върху партньорствата и сътрудничеството между Google и новинарската индустрия като част от Google News Initiative (GNI). В съвета е и Кембъл Браун, ръководител на партньорството с медиите (News Partnerships) на Facebook. |
"Миналата година подадох оставка от борда, защото смятах, че е ужасно, че те продължиха с това и че то беше превърнато в оръжие и използвано срещу нас в критичен момент. Правителствени служители цитираха Института "Ройтерс" за изследване на журналистиката на Оксфордския университет, за да ни атакуват", каза тя пред "Гардиън". "Все още съм заплашена от десетилетия затвор. Така че наистина да участвам отново, въпреки многократните предупреждения, е просто непостижимо за мен."
| Reuters Digital News Report се публикува повече от десетилетие и целта му е да направи общ преглед на потреблението на дигитални новини въз основа на проучване на YouGov сред над 90 хиляди потребители на онлайн новини в 46 страни. Над половината от тях са в Европа, като в най-новото му издание са обхванати държави в глобалния юг с общо повече от 2 млрд. души население като Индия, Индонезия, Нигерия и Бразилия. |
"И не става дума само за нас. Това "проучване" е като да дадете зареден пистолет на автократични правителства, които се опитват да запушат устата на независими журналисти не само във Филипините, но и в страни като Бразилия и Индия, където информационните операции и законите се използват за преследване, тормоз и сплашване. Това е признание, че социалните медии са поели разпространението, но то не критикува пристрастията, които са имплицитни в социалните медии и как това обърна света с главата надолу", каза още Мария Реса.
Расмус Клайс Нилсен, директор на RISJ, казва: "Осъждаме злоупотребата срещу Мария Реса и начина, по който нашето изследване е било представено погрешно. Ние публично се противопоставихме на това и ще продължим да го правим. "Вярваме, че методологията в нашия доклад - който обхваща почти 50 държави - е стабилна. Например, това ни помага да документираме, че хората, които разчитат на социалните медии за новини, е по-вероятно да се притесняват да не попаднат на фалшиви новини онлайн." Според него забележките на нобелистката за мир са били взети предвид в обновената методология.
Емили Бел, директор на Tow Center for Digital Journalism в Колумбийския университет в САЩ, който изучава влиянието на социалните медии върху журналистиката, каза, че докладът предлага само частична перспектива за състоянието на съвременната медийна индустрия. (Тя е и директор на Guardian News and Media, собственикът на "Гардиън - бел.ред.)
| "[Този доклад] се тълкува като цялостен поглед върху всичко, което се случва в журналистиката, но ако вземете предвид само как аудиторията гледа заплахите за журналистиката, особено на пазари, където нямате силни защити за свободна преса, има висок риск да се окажете с деформирана картина", каза тя. Всичко започна като англоцентричен, евроцентричен доклад. Успяха да го разширят, за да включат повече държави, но трябва да се запитате дали може да бъде представен като нещо изчерпателно. Бих казала, че журналистическите изследвания трябва да се застъпват по-силно за журналистиката. Трябва също така да погледнете кой финансира изследването", цитира думите ѝ изданието. |
Едно от основанията за оставката на Мария Реса в края на 2022 г. е, че в тогавашния доклад основаното от нея издание Rappler (цитирано и сред мотивите за присъждането на Нобеловата награда) е посочено като ползващо се с най-ниско доверие. Същото е положението и сега, само че това става с предварително изработен списък, представен на анкетираните във Филипините - страна, която е на 132-,о място от 180 държави в класацията за свобода на медиите на "Репортери без граници".
- Освен това данните от допитването на 2284 филипинци за Digital News Report 2023 показват, че най-малко 81% от тях са били предпазливи при изразяването на политическите си възгледи онлайн, а 78% са били загрижени за политически разговори офлайн. Това са по-високи показатели спрямо средните за проучването, според които малко над половината от анкетираните на всички медийни пазари са били загрижени за изразяването на политически мнения както онлайн (54%), така и офлайн (52%).
- "[Това са страни, в които] гражданите могат да изпитат смразяващите ефекти от политически размирици, онлайн тактики за сплашване или други заплахи за свободното изразяване", се казва в доклада на "Ройтерс". Филипинско проучване от май 2023 г. (на Social Weather Stations) показа, че почти половината (47%) от филипинците смятат, че е опасно да се публикуват онлайн критично мнение за администрацията на президента Фердинанд Маркос - младши.
- Ивон Чуа, професор по журналистика в Университета на Филипините, коментира, че насъскването на обществото срещу конкретни журналисти и издания (сред тях и Rappler на Мария Реса) идва както от водещите и близки до властта медии, така и от алтернативните издания на крайната десница (например Sonshine Media Network International (SMNI), собственост на религиозния лидер Аполо Киболой, издирван от ФБР за трафик на проститутки и корупция).
Тези подробности обаче ги няма в доклада на института "Ройтерс", който отговаря пред комитет на Факултета по политика и международни отношения и декана на този факултет в Оксфорд.
Има и още нещо. Данните от доклада са представени в България със заглавия от типа на "Институт "Ройтерс": "24 часа" е с най-голямо доверие сред вестниците в България".
- Това не е вярно и се вижда и от приложената таблица - тя е за доверие към бранда, включените имена са предварителен избор на анкетиращите, а не на анкетираните, и в нея са не само вестници, но и телевизии, радиостанции, дигитални издания, вкл. "Дневник", който е само онлайн издание от доста години.
- "24 часа" стои начело в списъка (това не е класация), защото е подреден според английската азбука (започва се с имената с цифри, следват тези А, B, C, D и т.н.).
- Брандът на "24 часа" (44% доверие) в този списък (предварително подготвен от авторите на допитването с 15 имена) има преднина в рамките на статистическата грешка при конкуриране като вестник само с "Труд" (всекидневник, 42%, колкото и "Дневник") и "Капитал" (43% но това е седмичник с онлайн присъствие зад платен достъп).
- С най-голямо доверие може да се похвалят брандовете БНР и БНТ (по 59%), "Нова ТВ нюз" (56%), "BTV нюз" и "Дарик" (по 53) и телевизия "Евронюз България" (50%).
И това не е всичко. Самите автори на доклада казват за този критерий, че е само един от използваните и обясняват:
| "Доверието непременно е субективно и е важно да се отбележи, че то не винаги е смислен показател за това дали даден новинарски канал заслужава доверие, дали е точен, дали е честен или за неговото качество." |
Нова телевизия е представила данните под заглавие "Новините на NOVA отново достигат до най-голям брой хора в България и са първи по доверие сред частните телевизии в страната".
Всъщност, в онлайн анкетата това са отговори на въпроса "Кои от следните брандове сте използвали за новини офлайн през последната седмица? Моля, изберете всички (телевизия, радио, печатни и други традиционни), които отговарят на този критерий". Понеже въпросникът е бил активен в рамките на няколко дни в края на януари и началото на февруари 2023 г., коректното е да се каже, че новините на NOVA са посочени като най-използван бранд за една седмица около средата на януари от анкетираните онлайн 2027 българи.
"Аудиторията на Новините на NOVA e най-многобройна", се казва в същата публикация, но самите автори на доклада са подчертали, че това не е съвсем вярно:
| "Общо взето, извадките от онлайн допитвания има вероятност да омаловажават навиците за потребяване на новини от по-възрастните и с по-ниско образование, което означава, че онлайн потреблението често е надценявано, а традиционното офлайн - подценявано. По-добре е да се мисли за резултатите като представителни за онлайн населението." |
Мярка за това колко е "онлайн населението" е т.нар. интернет проникване, което в България, според доклада, е 70%. Иначе казано, резултатът не е представителен за 30% от българите.
В обяснението за използваната методология се казва, че "извадките са събрани от национално представителни квоти за възраст, пол и район за всеки пазар". Няма критерий за размер на статистическата грешка, но се казва, че разлики от +/- 2 процентни пункта едва ли са статистически значими.
В статията на Нова телевизия се казва още: "В доклада се подчертава по-голямата редакционна независимост на NOVA сред конкурентните частни телевизионни оператори". Става дума за следното изречение в доклада: "NOVA се възползва от по-голямата редакционна независимост, станала възможна благодарение на чуждестранната собственост, докато BTV дава приоритет на поддържането на добри отношения с правителството, което е на власт." Заключението е на Стефан Антонов, автор на встъпителните думи към частта за България, но няма никакво позоваване на какво основание той твърди нещо подобно в полза на една и в ущърб на друга медийна група в България.
Институтът "Ройтерс" използва точно този автор най-вероятно, защото през 2015 г. излиза неговото изследване като стипендиант (2013 г.) на Фондация "Уинкот", наречено "Епохата на олигарсите: Как група от политически и икономически магнати превзе България". Но в следващите 10 години той не е известен като познавач на медийния пазар, такова твърдение няма и в профила му към доклада, където е представен като "български бизнес журналист с основни интереси към фискалната политика и макроикономиката".
Все още в този профил стои описание, че последното му работно място е "Дневник". Това не е вярно - той не е служител на "Икономедиа" от март 2014 г. и макар издателите на доклада да бяха помолени преди година да коригират профила му, това не се случва. Напоследък Стефан Антонов е представян в български медии като работещ или пишещ за "Гласове" или като "икономически и финансов журналист".
В частта на доклада за медиите в България той говори за това, че "ЕС стана все по-враждебен към Русия и гласовит в подкрепата си за Украйна (...)", че "Повечето медии заеха до голяма степен проевропейски и прозападни позиции през последната година. Но проучванията показват, че общественото мнение е доста балансирано" (следват статистически данни колко проруски настроени са българите, колкото гърците) и че "Икономическият растеж до голяма степен се дължи на масивните продажби на оръжия за Украйна (...). Последното е спорно, когато не е сравнено с водещата роля в икономиката на вътрешното потребление, а при износа - на засиления износ на горива към украинския пазар или на електроенергия към съседните държави.
За сравнение, частта за Гърция в доклада на Института "Ройтерс", например, е на д-р Андонис Калогеропулос. Той е представен като специалист по комуникации и масмедии (Атина) и корпоративни комуникации (Манчестър и Амстердам), защитил докторска теза в Дания, работил за Университета в Ливърпул и преподавател по комуникации и медии в Свободния университет на Брюксел. Калогеропулос изрично е посочен като един от авторите на Reuters Digital News Report.
В описанието му за Гърция той не дава оценки за редакционната политика на нито едно издание или медийна група. Нищо не се казва за войната в Украйна, а Русия не се споменава.