Правосъдният министър Атанас Славов заяви, че скоро ще насрочи заседание, на което да обсъди данните за оказван натиск върху членове на съдебния съвет. Подобно намерение той обяви още по време на едно от заседанията, на които се обсъждаха исканията за отстраняването на вече бившия главен прокурор Иван Гешев.

Тогава част от предложителите на исканията за освобождаване на Гешев се оплакаха от натиск и образуване на проверки срещу тях. Те приветсваха насрочването на подобно заседание.

Сега обаче се чуха възражения, че не може да се обсъждат отделни дела, че е недопустимо пленумът на съвета да обсъжда проверки и данни от прокуратура. Някои членове на съвета посъветваха министърът да пита прокуратурата, ако иска.

Славов заяви, че предишният път, когато е повдигнал темата, е имало по-голям ентусиазъм сред членовете на съвета. "Явно нещо се е променило, за което не знам", заяви още той.

Висшият съдебен съвет (ВСС) откри процедура за избор на нов главен прокурор. С това мнозинството от съвета отхвърлиха възраженията на магистрати, членове на съвета и организации, че ВСС, чийто мандат е изтекъл, не трябва да провежда нов избор на главен прокурор.

Този състав на съвета избра бившия главен прокурор Иван Гешев през 2019 година и го освободи с мотив, че е накърнил престижа на съдебната власт. Мандатът на този ВСС приключи през 2022 година, но заради липсващо парламентарно мнозинство избор на нови членове не беше проведен.Против решението този състав на съвета да проведе избор, гласуваха председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Олга Керелска.

Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС посочи, че споделя напълно всички съображения на съдия Захарова относно процедурата по избора на нов главен прокурор.

Огнян Дамянов призова министъра на правосъдието Атанас Славов да съобщи пред ВСС основните насоки за подготвяната конституционна реформа, когато има яснота за това, и посочи, че след приемането на поправки в конституцията обикновено следват и промени в законите, което изисква допълнително време.

Атанас Славов обобщи, че в рамките на следващите седмици, със сигурност преди ваканцията на Народното събрание, се очаква да бъде внесен проект за изменение на конституцията от минимум ¼ от народните представители с няколко основни въпроса, които да бъдат обсъдени от депутатите:

1. Промяна в структурата и състава на ВСС и пълното разделяне на два отделни съвета на съдийски и прокурорски. Това ще гарантира независимостта на съдилищата и самоуправлението на съдиите с мнозинство на съдиите, пряко избрани от съдии. Прокурорски съвет да гарантира форма на администриране на прокуратурата с мнозинство на парламентарната квота, както и ограничени правомощия на главния прокурор.

2. Въвеждане на индивидуална конституционна жалба и възможност на съдилища да сезират Конституционния съд.

Цветинка Пашкунова от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет смята, че кадровият орган трябва да открие процедура по избора на нов главен прокурор, тъй като законът изисква това, но няма моралното право да го избере.

По думите й много важно в това отношение е чаканият акт на Конституционния съд за това дали ще допусне да разгледа по същество искането на Иван Гешев, с което се атакуват поправките в закона, с които бе променено мнозинството, с което се избира главният прокурор.

Тя е на мнение, че ВСС трябва да открие процедурата, а след това може да я спре. "В срок до 3 месеца Народното събрание трябва да проведе избори за членове на ВСС. Отговорността на Народното събрание е да направи необходимото да бъдат избрани нови членове на състав на ВСС и нов състав на съвета да направи избор и на нов главен прокурор", подчерта още Пашкунова.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков каза, че споделя голяма част от аргументите на съдия Захарова, но смята, че всички те са по целесъобразност, а не по законосъобразност.

Пленумът на Висшия съдебен съвет обсъжда хронограма (график), по която да бъде проведена процедурата за избор на нов главен прокурор, както и дали да бъде открита такава процедура.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова призова въпросът да бъде обсъден на по-късен етап, тъй като настоящият ВСС е с изтекъл мандат от октомври миналата година. По думите й това е предпоставка за накърняване независимостта на съдебната власт и има риск от оказване на натиск.

Друг аргумент според нея е това, че в момента пред Конституционния съд има висящи дела, по които все още няма произнасяне и които касаят именно фигурата на главния прокурор, както и процедурата по избора му.

Друг аргумент, върху който тя акцентира, е това, че съдийската колегия заседава с намален състав, а така и целият пленум. "Не само не се изпълняват изискванията за мнозинство на съдиите, избрани от съдии, но обратното - те са малцинство", посочи Захарова.

В продължение на няколко часа пленумът на ВСС обсъжда дали прокурорската колегия е органът, който е трябвало да избере Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор след отстраняването на Иван Гешев, или пленумът на ВСС. С голямо мнозинство (против беше само Атанаска Дишева от съдийската колегия) пленумът реши, че приключва дебата по темата. Също с голямо мнозинство беше отхвърлено предложението на Дишева пленумът да излезе със становище по въпроса.

Заседанието продължава с обсъждането на график за избирането на нов главен прокурор.

Членовете на съвета дискутират, въпреки че се съгласиха, че от този дебат няма да произлезе нищо. Членът на съдийската колегия попита министъра на правосъдието защо не е атакувал в съда предварителното изпълнение и също застъпи тезата, че той е трябвало да свика пленум.

Преди време Славов допусна, че може да обжалва решението на прокурорската колегия за Сарафов пред Върховния административен съд.

Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов разпореди проверка на действията по разследване на неприключени и спрени досъдебни производства за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет. Проверката ще обхване и дела за престъпления по глава Първа от особената част на Наказателния кодекс - престъпленията против Републиката, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.

Това съобщиха от държавното обвинение, докато в съвета обсъждат кой е трябвало да посочи Сарафов за временен титуляр.

Това заяви членът на прокурорската колегия Огнян Дамянов по време на дебата в съдебния съвет кой е трябвало да проведе избора за изпълняващ длъжността главен прокурор. Миналата седмица няколко часа след като президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването на Иван Гешев, колегията се събра на извънредно заседание и избра неговия доскорошен заместник Борислав Сарафов.

Дамянов обвини правосъдния министър Атанас Славов, че не е свикал пленум, който да обсъди въпроса за временен титуляр на прокуратурата. Славов прочете закона за съдебната власт, според който правосъдният министър свиква заседание на пленума и го насрочва в срок от три дни.

Той цитира разпоредба, според която и една от колегиите може да свика заседание на пленума. Но уточни, че за избор на изпълняващ длъжността "не може да се очаква, че в рамките на час, два да може да се подготвим за един такъв избор".

По думите на Дамянов прокурорската колегия е реагирала адекватно и своевременно, защото по негов спомен е нямало държавен орган в България, който да е оставял без титуляр.

Според Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС пленумът на съвета е органът, който трябва да определи и назначи временния ръководител на прокуратурата, който да заеме поста след отстраняването на Иван Гешев.

По думите й изборът на нов титуляр може да отнеме много време поради различни причини - отлагане, отсрочване, липса на кандидатури и други.

Заради това тя смята за несъстоятелен аргумента, че Борислав Сарафов ще бъде само "временен ръководител на прокуратурата". Според нея той има всички правомощия на главен прокурор до избирането на нов.

Цветинка Пашкунова от съдийската колегия на ВСС коментира, че прокурорската колегия е тази, която трябва да определи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. По думите й това решение трябва да се вземе от съответната колегия, тъй като временният ръководител на прокуратурата на мястото на Иван Гешев е само административен ръководител.

Тя също припомни, че пленумът на ВСС прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на "тримата големи", и посочи, че те са изключение и за тях правилата са особени, а всички останали административни ръководители се определят от съответната колегия на ВСС.

Според председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков прокурорската колегия на ВСС е компетентният орган, който да вземе решение за изпълняващия функциите главен прокурор след отстраняването на Иван Гешев от поста.

Той посочи, че към момента на заседанието на прокурорската колегия, когато е взето решението за назначаване на Борислав Сарафов за временен изпълняващ функциите на главен прокурор, указът на президента за освобождаването на Иван Гешев от поста вече е бил издаден.

По думите му "образът трябва да се доближава до първообраз".

Той откри дебата, като посочи, че неговата работа е да бъде чувствителен към аргументите, които се чуват, и добави, че обсъждането е изцяло в компетентността на пленума на ВСС.

Съдебният съвет ще обсъди днес и кога да започне процедура за избор на нов главен прокурор. Това стана, след като членовете гласуваха за включването на подобна точка в дневния ред.

В сряда, 21 юни, прокурорската колегия на съвета предложи на пленума още в четвъртък да открие процедура за избор на нов главен прокурор. Те предлагат и хронограма на провеждането на избора, според която:

Главен прокурор се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет, който включва всички 14 членове от съдийската колегия, както и 11-те членове на прокурорската колегия. Председател на пленума е правосъдният министър, който не участва в гласуването.

Една част от политиците смятат, че нов главен прокурор трябва да бъде избран от нов състав на съдебния съвет. Този е с изтекъл от близо година мандат, а подновяването му засега не е тема на мнозинството в парламента. То работи и обсъжда варианти за конституционна реформа, която да включва и ограничаване правомощията на главния прокурор.

Това заяви правосъдният министър Атанас Славов, за да аргументира включването в дневния ред на съдебния съвет на точка за обсъждане кой е легитимният орган да избере изпълняващия длъжността главен прокурор. Борислав Сарафов стана временен титуляр след скоростно решение на прокурорската колегия. "Предвид обществената значимост на това, което се случи през изминалите седмици, предвид на това, че и юридически организации - Български хелзинкски комитет, Съюзът на съдиите в България, представители на теорията и на практиката. За утре има и насрочен протест на една от гражданските организации. И с оглед доверието в органа е добре да се случи този дебат", заяви още Славов.

Предложението му още не е гласувано, но Драгомир Кояджиков попита какво се цели с едно такова обсъждане, при положение че решението на колегията може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Подобно намерение изрази именно Славов, като все още не е известно дали ще го направи.

Предложението беше подкрепено от 11 членове на съдебния съвет.

Заседанието на Висшия съдебен съвет ще започне от 13:30 ч. Дневният ред ще включи и обсъждане на въпроса кой е трябвало да избере изпълняващият длъжността главен прокурор.

Началото на заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), на което правосъдният министър иска да постави на обсъждане кой е трябвало да избере изпълняващ длъжността главен прокурор, се бави с над половин час.

Според предварително обявения дневен ред началото трябва да е в 09:30 ч., но към 10:05 ч. то все още не е започнало.

Това ще е и първото заседание, на което ще участва и изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Той беше избран за временен титуляр на прокуратурата, след като съдебният съвет уволни Иван Гешев, а президентът Румен Радев подписа указ за освобождаването му.

Мотивите на Славов за повдигане на темата пред пленума на съвета, са, че изборът на Сарафов от прокурорската колегия "поражда съмнения във валидността на така взетото решение и повдига сериозно въпроса за легитимността на избора, което несъмнено следва да бъде поставено на вниманието и задълбочено обсъдено от пленума".