Националният интерес: ще направи ли България отново "правилния избор"
България има нужда да дефинира интереса си в условията на променяща се геополитическа среда, в която старите митологеми за региона не дават перспектива, а заплахата от войната в Украйна за Черноморския басейн и Източна Европа остава.
Около това изглеждаха обединени участниците в кръгла маса, организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и посветена на въпроса за националния интерес, тази седмица.
Кръглата маса търсеше отговора на въпросите какъв е българският национален интерес в контекста на войната в Украйна и разширяването на Европейския съюз към страните от Западните Балкани, кой го формулира и в какви документи трябва да залегне.
"Ако нямаме сериозно решение в полза на Украйна"
"За нас не просто войната трябва да бъде спряна, но ако нямаме сериозно решение в полза на Украйна в тази война, проблемите ще останат", каза министърът на отбраната Тодор Тагарев, който говори и като член на Европейския съвет за външна политика. "При всеки вариант за мир в състояние, различно от това за 1991 г., ние ще останем в трайна заплаха Русия да възстанови капацитета си за агресивни действия. А това за нас би означавало двукратно увеличаване на ресурсите, които заделяме за отбрана, за години наред."
Това би станало, ако международната общност позволи Русия да запази териториите, които контролира. "Виждаме до какво води руската агресия, в обхвата на ракети "Искандер" попада немалка част от нашата територия", каза още Тагарев, добавяйки ефекти като екологичната опасност и ефектите от блокирането на украинското зърно; с последното "Русия създава условия за повишаване на търсенето, цените и инфлацията. Ефектът може да бъде сериозен и да генерира миграционни и други ефекти към Европа".
За нас помощта за Украйна е важна не само за да подкрепим жертвата на агресия, а и за постигане на по-трайна стабилност в нашия регион.
Дали има нужда от осъвременяване на стратегията на България с оглед на рисковете в Черно море предстои да се види в хода на работата на правителството, каза още той.
"Митове, които съсипаха българския национален интерес"
Доц. Огнян Минчев призова България да разглежда интереса си в новата, променена среда, в която Русия вече е излязла от Европа като партньор и като страна по икономическо сътрудничество, но и в която в цяла Източна Европа се наблюдават мащабни трансформации. "Ще наблюдаваме дистанциране на Русия от европейския континент и засилване на различията в периода, който ни предстои." Обкръжаващата страна той описа така:
| Около България набират сили сериозни геополитически промени. Нов мощен геополитически център се създава - Полша, Румъния, Прибалтика, от тези страни ще се очаква да се намират на разделителната линия. Това ще промени ролята на Централна и Източна Европа в НАТО и ЕС. На югоизток имаме израстването на новия геополитически център Турция, но тя променя своя статут: не е форпост на Запада, а все по-самостоятелна политическа сила. Избира да решава националния си интерес с позиции, които не са западни. Гърция беше най-слабото звено на НАТО в студената война, но днес Гърция представлява засилващ се и динамично развиващ се преден пост на НАТО. Концепцията на Сърбия навлиза в дълбока криза поради отслабването на Русия и променя структурата си поради изострянето на отношенията. Сърбия ще търси преутвърждаването си в региона по начин, който далеч невинаги ще съвпада с българския национален интерес. |
Огнян Минчев постави под въпрос твърденията, че България може да се държи като неутрална и че това може да бъде българският интерес, вместо страната да се възползва от новото статукво - повишаването на ролята на Централна и Източна Европа.
Няма възможност за България да бъде неутрална. Смешно е високопоставени български политици да излязат и да кажат НАТО трябва да вземе мерки.
Вместо това България има пред себе си възможност за много важна роля в Балканския регион: "Да бъде страната, която посредничи, която помирява (...) Да бъдем разумна, посредничеща, балансираща сила в региона, който търси хармония, баланс, интегритет, европейска идентичност в региона." Проблемът е, че понятието за български национален интерес е "изтласкано и заменено от поредица митологеми и конфронтации в името на определени митове, които съсипаха българския национален интерес". Ключовата дума е "Македония", но не само; определени позиции, свързани с не особено интелигентен радикализъм, доведоха до това, че "България изгуби своя естествен потенциал на Балканите. И ние повтаряме собствените грешки".
"Укротяване на националното"
Националният интерес е фраза, която понякога се държи като кипнало мляко на котлона, каза проф. Стефан Попов от Нов български университет. Въпросът е "как да бъде укротена думата в публичното говорене", особено когато проявите на това поведение се виждат в момента във "Възраждане" и "безчинствата", които се развързват заедно с говоренето за националното.
"Единственият начин това да стане по политически път е националните интереси да се свършат със стратегията за сигурност, смята Стефан Попов. Това изчиства възможността националното да служи за всякакви каузи." Как ще изглежда една разумна, прагматично написана стратегия, е важно, за да се създаде комуникация между отделните институции и публично да се оповести посоката. Стратегията, смята той, трябва да има "малко приоритети" (няколко), да е в ръцете на Министерския съвет, да не се предлага на Народното събрание за гласуване (и да се избегне включването на противоречащи си части или "от всичко по малко" само защото всяка от партиите е попитана и е поискала нещо за себе си). Идеята да не се въвлече парламентът с процеса не се прие еднозначно от други участници в дискусията.
Ако днес обществото участва в изготвянето на национална стратегия, тя би бил националсоциалистическа.
Нужна според него е радикална проблематизация на въпроса със Северна Македония; тя "не е проблем за сигурността, а проблем за българската идентичност, чийто проблем е да имаме идентичност". България трябва да разбере, че Северна Македония е взривоопасно място, "на което трябва да се даде шанс да излезе от своята болест и истерия. Но това, което правим, е точно обратното".
"Едва в днешни времена България направи правилния избор"
Първите думи в дискусията бяха на социолога проф. Георги Фотев (НБУ), който преди всички политици тази седмица осъди поведението на "Възраждане", говорейки за националния интерес.
"Ние се тревожим в днешното време от много опасните турбуленции за европейското бъдеще на страната ни. В българския парламент вилнее неофашистка партия, която шества и в националните медии", каза той. "Несъстоятелен и може би объркан държавен глава. Политическо русофилство. Обявена е война на европейските ценности, каквито са и фундаменталните български национални ценности."
Забрана на "Възраждане"? Има по-добри начини
"Европейските ценности не са бижута на бляскавата витрина на Брюксел. Ценността съществува в човешкото сърце. Ценностите са грижа. Те са най-важната грижа в съвременния живот", продължи Фотев. Той обясни надеждата му за нов епизод за България след краха на тоталитарната система: "Уви. (...) Тъмни сили, видимо през последните години, тласкат България към провал."
"Не можем да си представим щастието на Левски, ако можеше да види България като член на ЕС - безпрецедентно в историята на човечеството обединение на ценностна основа", каза още Георги Фотев.
Българите са имали 1300-годишна история, но не знаят или не искат, че с малки изключения са правили все погрешни избори. Едва в днешни времена България направи правилния избор да стане член на НАТО и ЕС. Този цивилизационен избор не е случаен. Всички големи цивилизационни имена на възраждането са открили в сърцата си фундаменталните европейски ценности.