Сарафов каза, че е ходил може би 4-5 пъти в ресторанта по покана на Иван Гешев. "До разследването на Антикорупционния фонд не знаех, че това е такова сборище. Аз съм се виждал с Гешев там", добави още Сарафов.

След изслушването на Андрей Янкулов и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов също бе изслушан за разследването "Осемте джуждета".

Сарафов каза, че една година докладът за нарушения в прокуратурата по разследването е стоял при заместника на Гешев Красимира Филипова, а след това е получил резолюция "запознат" от Гешев.

Той каза и че е възложил на Софийската апелативна прокуратура проверка за "действията, свързани с превземането на асансьорния завод, автомобилите, парите и златото, собственост на Златанови". Сарафов заяви, че очаква максимално бързо да бъдат изяснени всички разклонения на казуса и на какъв етап са действията.

По време на изслушването му Янкулов обясни, че от "Антикорупционния фонд" са търсили всички замесени в случая за коментар, включително и бившия следовател Петьо Петров-Еврото, който обаче преди 3 години е отказал да говори с Николай Стайков. Янкулов разказа и че Стайков е бил заплашван и за около месец е бил с охрана, назначена от прокурор, но въпреки това прокуратурата е постановила отказ да разследва случая.

По думите му веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство и се съхраняват, но не по шкафчета в прокуратурата.

Андрей Янкулов от "Антикорупционния фонд" разказа детайлите около историята за разрива в отношенията между баща и син Илия и Явор Златанови и спора им за "Изамет", както и за последвалите действия и намесата на спецпрокуратурата.

Той посочи, че фактурите и документите са за част от златото, което е било иззето, а е имало и сигнали, че част от него е виждано и в оказиони.

Малко след изнасянето на информацията главният прокурор тогава обяви в интервю пред националната телевизия, че ще направи проверка. "Ние не сме считали за необходимо да подаваме нарочен сигнал след заявеното от Иван Гешев. Буквално часове след публикуването предизвикаха огромен обществен отзвук. Функцията на прокуратурата е да следи за такива обстоятелства и да действа по тях. Ходили сме с колегата Николай Стайков, който е основният двигател на това, в СГП, където се извършваше проверка, за да ни бъдат снети обяснения", разказа още Янкулов.

По думите му в този случай е имало само предварителна проверка и никой не е знаел какъв е резултатът от нея, а вчера е станало известно от съобщението на прокуратурата, че е имало отказ да бъде образувано досъдебно производство.

Преди началото на дискусията обаче бе уточнено, че в справката от прокуратурата се споменават досъдебни производства. Докладът няма гриф "секретно", нито резолюция за степен на поверителност, но бе обсъдено от пленума дали заседанието да не бъде гледано в закрито заседание. Заседанието обаче продължава открито с изслушването на Андрей Янкулов.

Пленумът на ВСС започва обсъждане на участието на магистрати в случая "Осемте джуджета", представен от Антикорупционния фонд, и ефекта му върху общественото доверие в съдебната власт.

Министърът на правосъдието бе изискал справка за това дали има образувани проверки и досъдебни производства от прокуратурата и Инспектората към ВСС, която бе внесена вчера от изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.

Справката е изготвена на 21 юли 2020 г. и констатира "допуснати груби закононарушения" от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализирана прокуратура", по които обаче не е направено абсолютно нищо.

Славов предложи и изслушване на Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд, което бе допуснато с гласуване от членовете на съвета тази сутрин в началото на заседанието.

През последните месеци, преди Сарафов да бъде назначен за изпълняващ функциите главен прокурор, казусът "Осемте джуджета" отново привлече не само публичното, но и вниманието на разследващите, след като на 28 май се появиха снимки на Сарафов в едноименния ресторант на среща с бившия следовател Петьо Петров-Еврото. Самият Сарафов я датира от преди около три години и заяви, че е направена от частно външно наблюдение на главния прокурор, тогава Иван Гешев.

Последва акция на прокуратурата в ресторант, в която е бил издирван бившият следовател, а след това двама участници от схемата проговориха пред медиите. От една страна, бившата съпруга на Пепи Еврото - Любена Павлова, даде интервю за Антикорупционния фонд, в което свърза с "Осемте джуджета" само Сарафов и заяви, че не е виждала Гешев там. От друга - Кристиян Христов, когото семейство Петрови по думите преди години са използвали за различни поръчки - говори пред Би Ти Ви и се опита да даде пресконференция, но преди нея беше задържан по искане на прокуратурата и след това обвинен в незаконно подслушване на Петров.

Самият Петров също ще получи обвинения - за принуда и незаконни записи, ако бъде открит, защото беше обявен за издирване.В следващо интервю за "Евродикоф" Любена Павлова заяви и че Борислав Сарафов е идвал за работни срещи с Петьо Петров в "Осемте джуджета", "ако не всеки ден - през ден", както и че Сарафов и Петров са били съдружници - единият в системата, другият - извън нея. Според твърденията й Сарафов е основният двигател за действията на прокуратурата в казуса "Осемте джуджета".

С гласуване пленумът на Висшия съдебен съвет прие за сведение справките за проверките, които Върховната касационна прокуратура е започнала и по които е призовавала членове на съвета, инициирали процедурата по предсрочно отстраняване на Иван Гешев от поста главен прокурор. По време на дебата по тази точка от дневния ред бе изслушан и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.

Над 50 висящи и 20 спрени досъдебни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, в момента са обект на проверка за това дали е имало ритмичност в разследването, или са били забавяни, обясни Сарафов пред членовете на ВСС. Той посочи, че ако се установи неоснователно забавяне, ще предложи Инспекторатът към ВСС да направи проверка и да наложи наказания на прокурорите, нарушили служебните си задължения. По думите му проверките за срочност ще бъдат безкрай и ще се правят постоянно.

Атанаска Дишева припомни, че самият Сарафов може да инициира започването на дисциплинарно производство, ако има съмнения за нарушения от страна на прокурори. Тя отправи няколко въпроса към него - дали ще започне проверка за използването на базата на прокуратурата в Боровец, дали има информация къде е бил направен записът на разговора между Йордан Стоев и Иван Гешев и има ли основание да се проверява дирекция "Публична администрация" за това дали е подавана информация към медии, след което да са започвани проверки и назад във времето.

Йордан Стоев се включи и обясни, че срещата с Гешев е била проведена в къща в "Бояна" в София.

Олга Керелска от съдийската колегия на ВСС припомни, че Сарафов беше заместник на Иван Гешев, и поиска да знае дали е направил нещо за начина, по който се е действало по времето на Гешев, и дали е реагирал, знаейки и виждайки неправомерното използване на прокуратурата.

Сарафов каза, че не му е била известно да съществува тази практика преди 15 май, когато Гешев скъса демонстративно оставката си.

Заради това не е подавал и никакви сигнали, а след 15 май е имал комуникация с Гешев само чрез медиите, виждайки какво е казал Гешев за него. "Бях единственият, който пусна сигнали срещу Иван Гешев и въведените от него порочни практики. Никой друг не подаде сигнали срещу него", коментира още Сарафов.

Той посочи, че е време прокуратурата да се очисти.

Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов бе поканен за изслушване пред пленума на ВСС по повод проверките, които са започнали във ВКП по времето на Иван Гешев и по които са проверявани и призовавани членове на ВСС.

Членовете на прокурорската колегия на ВСС посочиха, че не са общували с Гешев и дори не са му вдигали телефона, когато той е правил опити да им звъни малко след като са внесли искането за предсрочното му отстраняване.

Георги Кузманов също каза, че е бил търсен от Гешев, който по това време е бил в САЩ. "Защо го правите това нещо сега? Кой ти се обажда, за да го пуснеш това? С кой си говорил? Кой политик ти се е обаждал? Какво мислиш, че трябва да направя сега аз", са били въпросите, които Гешев задал на Кузманов по телефона, а след това му казал, че ще подаде оставка.

Светлана Бошнакова от прокурорската колегия също посочи, че Гешев й е задавал същите въпроси, но не му е отговорила нищо по-различно. По думите й нямало какво да се коментира, тъй като решението било на прокурорската колегия и не е имало натиск за вземането му.

Тя призова това заседание да не се превръща в своеобразно разследване за евентуални нарушения от Гешев. Вероника Имова посочи, че ВСС е административен орган, и призова колегите си да се въздържат от коментари, които надхвърлят компетентността им.

Дишева отговори и посочи, че Имова също няма опит в административното право, но въпреки това шеста година се изказва по въпроси, свързани с това.

Калина Чапкънова от прокурорската колегия на ВСС също посочи, че е била викана на разпит във Върховната касационна прокуратура като посочи, че там е бил внесен сигнал.

Сигналът е от сдружението "Моя страна България" с лидер Ивайло Дражев и с него се иска разпускане на ВСС, тъй като негови членове били свързани със злоупотреби и грабеж за над половин милиард лева. Сред посочените членове са Чапкънова и Георги Кузманов.

Чапкънова каза, че е прочела сигнала в една конкретна медия, но не поиска да я посочи конкретно, за да не й прави реклама. "След като получих в деловодството на ВСС две призовки, получих телефонно обаждане от един от прокурорите, че е отпаднала необходимостта да се явя, което е свързано с това, че много бързо преписката е била изпратена по компетентност в СГП", обясни още тя.

Йордан Стоев посочи, че също се е явил, но е посочил, че прокурорите трябва да си направят отвод, тъй като са под прякото ръководство на Иван Гешев, а той е пряко заинтересован от разследването. Впоследствие то е било изпратено в Софийската градска прокуратура.

Висшият съдебен съвет обсъжда данните за натиск над членове на съвета, инициирали искането за предсрочно отстраняване на Иван Гешев от поста главен прокурор. В съвета са изпратени данни от прокуратурата, според които във Върховната касационна прокуратура (ВКП) са образувани няколко преписки и дела.

Огнян Дамянов внесе яснота по една от преписките, прераснали впоследствие в досъдебно производство.

Единодушно пленумът на Висшия съдебен съвет спря процедурата по избор на нов главен прокурор, която бе открита на 22 юни до произнасянето на Конституционния съд по искането на вече бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспори поправки в НПК, с които мнозинството за избор и отстраняване на главния прокурор бе намалено от 17 на 13 гласа.

Според Олга Керелска процедурата за избор на нов главен прокурор трябва да бъде спряна, но според нея това трябва да се случи до произнасянето на Конституционния съд по искането на Иван Гешев, а не до приемането на промени в конституцията.

Атанаска Дишева също смята, че обстоятелствата налагат ВСС да спре процедурата по избор на главен прокурор.

Тя посочи, че при заявките за промени в конституцията, общественият интерес налага ВСС да се съобрази и с тези обстоятелства и отново постави въпроса за легитимността на този състав на ВСС.

Огнян Дамянов от прокурорската колегия на ВСС също взе думата и коментира, че с оглед обществената значимост трябва да бъде разгледана точката.

Цветинка Пашкунова от съдийската колегия на ВСС посочи, че в интерес на обществото е съветът да спре процедурата.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков също коментира, че поддържа становището си, че процедурата трябва да бъде спряна. "Искането на Иван Гешев е допуснато за разглеждане и има основания за спиране на тази процедура. Ние трябва да спрем процедурата само до произнасяне на Конституционния съд. За всичко останало, законодателни промени и предвиждани поправки в конституцията, ние нямаме правно основание да се произнесем", обясни Чолаков.

Третата точка, която бе внесена от министъра на правосъдието за обсъждане от пленума на ВСС днес, бе изтеглена и ще бъде дебатирана първа. Кадровият орган решава дали трябва да спре процедурата за избор на главен прокурор, която беше открита в предишното заседание на 22 юни. Днес по график е и първият ден, в който може да се правят номинации за нов главен прокурор, а според хронограмата, която бе приета, изслушването на кандидатите и изборът бяха насрочени на 26 октомври.

Още по време на обсъждането за откриване на процедурата обаче някои от членовете на кадровия орган, както и министърът на правосъдието изразиха съмнения дали тя изобщо трябва да бъде открита, а след това коментираха и че би трябвало да бъде спряна. Една от причините е, че този състав на ВСС е с изтекъл мандат от октомври м.г. Дали процедурата да бъде спряна бе обсъждано и след като Конституционният съд допусна искането на вече бившия главен прокурор Иван Гешев да се произнесе по въпроса противоконституционни ли са последните поправки в НПК, с които мнозинството за избор и освобождаване на главен прокурор бе намалено от 17 на 13 гласа.

Междувременно няколко политически сили внесоха обща декларация в Народното събрание с призив процедурата да бъде спряна. В мотивите към нея се посочва, че освобождаването на главния прокурор Иван Гешев и последвалото решение за откриване на процедура по избор на нов главен прокурор, както и образуваното производство пред Конституционния съд (КС) са породили обществено напрежение и високи очаквания за законодателни промени, включително конституционни. "Българските граждани очакват избор на нов главен прокурор по нови и ясни правила след широк обществен дебат и в спокойна обстановка", пише още в мотивите.

Първата тема, която министърът на правосъдието Атанас Славов предлага за обсъждане в съвета, е за това дали е бил оказван натиск над членове на кадровия орган по време на двете процедури за предсрочно отстраняване на Иван Гешев като главен прокурор.

По този повод министърът на правосъдието изиска справка от Върховната касационна прокуратура за това какви преписки и дела има в прокуратурата срещу членове на ВСС.