Асен Василев обвини служебната власт в бездействие, довело до загуба на евросредства

Асен Василев обвини служебната власт в бездействие, довело до загуба на евросредства

Асен Василев
Асен Василев
Министърът на финансите Асен Василев обяви, че двете служебни правителства на президента Румен Радев, които управляваха страната от началото на август 2022 г. до 6 юни 2023 г., не са "свършили работа за една стотинка" по отношение на териториалните планове за справедлив преход на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил, заради което България е загубила 97 млн. евро през 2022 г., осигурени от Европейския съюз за трансформация на трите региона, включително за осигуряване на алтернативна заетост на работещите там.
По думите на Василев това е единствената загуба на средства от еврофондовете за миналата година. Той беше изслушан в Комисията по въпросите на Европейския съюз в парламента във връзка с напредъка на оперативните програми, съфинансирани със средства на ЕС, Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и управлението на риска от загуба на евросредства.
На въпрос от депутата от ГЕРБ Галя Желязкова каква е загубата на средства за миналата година по оперативните програми, в които големият дял от съфинансирането е от ЕС, а останалата е от държавния бюджет, финансовият министър каза, че загуба има само във ВиК сектора, но тя е включена в справката за тази година.
Василев допълни критиката си към служебните кабинети по отношение на териториалните планове за справедлив преход, а именно, че нито е говорено с хората в трите въглищни региона, нито е направена необходимата стратегия за развитието им за усвояване на средствата по плановете. От това бездействие имало опасност да се загубят около 860 млн. евро финансиране от ЕС. Увери обаче, че срещите и обсъжданията с кметовете по места са започнали и ще приключат в края на август 2023 г. и идейните проекти ще бъдат завършени и приети до края на годината.
Какво става със средствата по оперативните програми
По отношение на средствата по оперативните програми, които трябва да бъдат разпределени до края на годината, Василев уточни, че 556 млн. евро са под риск, от които 188 млн. евро по оперативна програма "Транспорт", около 150 млн. евро по оперативна програма "Околна среда", 126 млн. евро по "Региони в растеж" и др. Обясни, че направена инвентаризация е установила и къде има заместващи проекти, които могат да бъдат използвани.
По отношение на парите по новите оперативните програми (за периода 2021-2027 г.) има риск в сектор "Земеделие", защото директните плащания на площ са започнали през май, което поставяло под риск всички плащания към земеделците. Според него има риск и за изплащане на средства за малки проекти, като общият размер е на стойност 50 млн. евро.
Томислав Дончев от ГЕРБ настоя, че 16 години България не е губила евросредства освен "скандалните 2 млн. евро за рибарски дейности, което се превърна в огромен медиен и обществен скандал". А по думите му Василев с "лекота" съобщавал за милиони загуби, но "това е пагубно, защото ЕС не ни прави отстъпка за размера на годишните ни вноски".
"Тези ваши справки са плашещи", коментира той и допълни, че държавата била на авариен режим и губела огромни средства. "Премиерът трябва да забрани на министрите да излизат в отпуск и да мобилизират системите да работят. Как ще редуцирате загубите вие, като министър на финансите", попита бившият министър, отговарял за еврофондовете.
Василев отвърна, че повече от неусвоените средства го притесняват средствата заради лошо направени поръчки, като например за ВИК дружествата, които толерират един ВИК изпълнител и дисквалифицират другите заради неконкурентен принцип, които трябва да бъдат извадени от бюджета и загубата е почти половин млрд. лв.
От своя страна депутатът от ДПС Цветан Енчев отбеляза, че лесно би могъл да бъде избегнат моделът на един кандидат участник за обществени поръчки чрез облекчаване на процедурата. Общините изпускат поръчки заради липса на професионален капацитет, но вашите министерски структури трябва също да си вършат работата своевременно, настоя той.
"Всички контролиращи структури на държавата е редно да се обединят в един съвет, за да се уточнят методиките, ние ги събрахме веднъж, пак ще съберем всички титуляри, за да изработят методика и да изчистят неяснотите, след като се избере шеф на Сметната палата", обеща Асен Василев.
Предложи и въвеждането на типови договори и типова тръжна документация, с които както да се облекчат всички заинтересовани страни, така и да се забърза процесът.
Половината мерки по плана за възстановяване не са изпълнени
В отговор на въпрос на Деница Симеонова от "Продължаваме промяната - Демократична България", която попита дали България ще успее да получи втория транш по ПВУ в размер на 724 млн. евро, финансовият министър уточни, че в момента предоговарят изплащането на средства на няколко етапа, така че парите да могат да бъдат усвоени.
"От всички 66 мерки, които трябваше да бъдат изпълнени до декември 2022 г. (от служебното правителство - бел. ред.), ние заварихме изпълнени само 33 мерки", уточни Василев и посочи: "16 от тези 33 мерки са свързани със законопроекти, 12 са внесени в Народното събрание и се движат с различно темпо и ще бъдат приети до края на септември, 3 мерки ще бъдат изпълнени тази седмица с гласувания на Народното събрание, 3 мерки са свързани с финализиране на законопроекти. Има и един приет законопроект, който обаче не отговаря на изискванията и трябва да бъде отворен и преразгледан отново."
Според Василев инвестиционните мерки имат забавяне, но те не зависят от парламента, гражданите чакат процедурите да бъдат раздвижени, а администрацията не е отворила мерките и даде пример с поръчките за транспорта. "Цифровизацията и бордовото оборудване на жп линиите трябваше да бъдат пуснати като поръчка и тази година проектът трябваше да се изпълнява, но нищо не е направено по него. Очакванията ни са до края на август всички тези поръчки да са факт", увери Василев.
Според Асен Василев общините не са успели да си изпълнят ангажиментите и проектите навреме и това е причина да бъдат загубени средствата по ПВУ.
Декарбонизацията не трябва да застрашава енергийната система
Процесът на декарбонизация не трябва да застрашава енергийната система на България. Дали декарбонизацията ще застраши сигурността ни, ще знаем до края на август 2023 г. Така отговори Василев на въпрос от депутата от "Възраждане" Стоян Таслаков докъде са стигнали преговорите на правителството с Европейската комисия по отношение на възложеното в началото на годината от Народно събрание предоговаряне на ПВУ в частта му за ограничаването на емисиите с 40% до края на 2025 г.
"Съдбата на мините зависи от това какви са намеренията на инвеститорите за техните частни централи, а на тези инвеститори държавата не може да каже какво да правят със собствеността си и как да се включат в държавната енергийна политика", обясни още Василев.
Драгомир Стойнев от БСП попита дали България може да покрие изискванията за декарбонизация в енергетиката.
"Моето лично мнение е, че държавата няма право да казва кои централи трябва да работят и и кои не. Предлагам процентно въглеродните емисии да бъдат намалени, като централите работят например само през зимата, идеята ми е да останат да работят, а не да се нарязват за скрап", отговори Василев. Неотдавна се появиха информации, че България ще предложи на Европейската комисия спиране на дейността на свързваните с бизнесмена Христо Ковачки въглищни централи "Брикел" и "Бобов дол", както и намаляване на работата на тецовете в комплекса "Марица-изток".
Според Василев обаче парламентът е отхвърлил този процентен подход и Министерството на енергетиката търсело други варианти за декарбонизация на енергетиката. "Всички знаем, че страната ни изнася в критични моменти енергия и по този начин се явяваме като балансьор на недостига на енергия в цяла Европа. Затова е редно мините да останат да работят на процентен принцип в критичните зимни месеци", посочи финансовият министър.
"Ще вкараме нови проекти и ще насочим средства, които да помогнат на енергетиката", уточни Василев в отговор на въпрос на Деница Симеонова как ще бъде подпомогнат процеса на декарбонизацията на България.