Въпреки рекордно високите температури, екстремни бури, засушавания и негативни ефекти върху земеделската продукция през изминалите години темата относно въздействието на климатичните промени и мерките на държавата в борбата с тях продължава да липсва в публичното пространство. Климатичен дебат не се и състоя по време на неколкократните съревнования между политическите партии през последните две години въпреки формалното потвърждаване от страна на държавата на все по-амбициозните европейските ангажименти.

Поредица от изследвания на публичните нагласи сочат обаче, че зеленият преход е тема, която има потенциал за широка обществена подкрепа, ако българският политически елит беше по-активен и по-ангажиран с нея.

На фона на резединяващо се обществено мнение по актуалните теми на деня се увеличава и целенасоченото говорене против "зелените" политики, които се представят като чужди и спуснати отвън. Докато политиците странят от тази тема, необходимостта от спешни действия в областта на климата остава на заден план на фона на войната на Русия в Украйна, на здравна, икономическа и енергийна криза. Управляващите, изглежда, не разпознават сигналите за следващата криза, за която следва да се подготвим, а именно климатичната.

След задълбочено изследване от 2021 г. върху нагласите на българското общество спрямо климатичните политики в България и Европа софийският офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и тази година изследва публичните настроения и тяхната динамика въз основа на национално представително проучване, проведено от "Алфа рисърч".

77.4% от запитаните от "Алфа рисърч" смятат, че климатичните промени са проблем от изключителна важност. През 2021 г. този дял беше 85.8%. Около 1/3 от респондентите смятат, че както на национално, така и на европейско ниво мерките за борба с негативните последствия от глобалното затопляне закъсняват, а около 1/5 от тях губят доверие в успешността им. Данните от проведеното проучване показват, че българската аудитория е чувствителна по отношение на климатичните въпроси. Сблъсъкът със социално-икономически трудности обаче често поставя обществената подкрепа в борбата с изменението на климата на заден план.

64.3% от анкетираните смятат, че климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Този процент е спаднал от 70.5% преди само две години. Това вероятно се дължи на целенасочени антизелени кампании, които набират популярност в контекста на последните енергийни кризи, както и липсата на информационна кампания от страна на публичните институции. Последното е и причина, поради която темата относно атмосферното замърсяване да не бъде поставена коректно в публичното пространство и да се интерпретира погрешно в резултат на икономическите интереси на замърсяващата индустрия, придружени от кръгове, които се обявяват против целите и принципите на ЕС.

Българите осъзнават значимостта на своя принос за ограничаване на замърсяването на околната среда и много малък дял от запитаните прехвърлят отговорността за изпълнението на мерките върху държавата. Данните показват, че около 20-30% от участниците в анкетата вече прилагат мерки, свързани с разделно събиране на отпадъци и рециклиране. В същото време най-непопулярни се оказват мерките, свързани с промяна на поведението в транспортния сектор и използването на нискоемисионни превозни средства. Приблизително 35% от участниците признават, че нямат намерение да преминат към електрически или хибридни автомобили, а 27% не биха заменили конвенционалните пътни средства като автобуси и самолети с железопътен транспорт за пътуване на дълги разстояния.

По отношение на енергийния преход гражданите все още не разпознават своята роля в него и очакват енергийните проекти да бъдат подпомагани от държавата, макар че много от тях могат да бъдат осъществени изцяло с частно финансиране. Доминантната позиция на държавните дружества в енергийния сектор и свързването на всички големи енергийни проекти задължително с инвестиране на публични средства е вероятната причина за това мнение, въпреки че тази формула далеч не води до добро управление и справедливо разпределение на ползи и разходи в енергийния сектор. България остава все още една от малкото държави, в която гражданите са възпрепятствани както технически, така и от редица административни бариери да се превърнат в активни потребители и производители на възобновяема енергия за собствени нужди или в съсобственици на енергийна инфраструктура.

Въпреки очакванията към държавата голяма част от българите невинаги са запознати или одобряват с актуалните национални политики. Близо 1/3 от участниците в проучването признават например, че не знаят нищо за Националния план за възстановяване и устойчивост, който е един от инструментите, които насочват публично финансиране към конкретни проекти и реформи в областта на зелената трансформация и дигитализацията.

Въпреки че Европейската зелена сделка пък заема централно място в медиите през последните три години, все още 11 на 100 от анкетираните не са чували за нея.

Наблюдава се по-високо одобрение към замяната на въглищата и природния газ с възобновяема енергия, като само 1/4 от запитаните не биха подкрепили такава политика или нямат мнение по въпроса. Прекратяването на разширения добив на въглища, подкрепено от значителен брой участници в анкетата (30% отговорили), отразява нарастващата осведоменост относно неблагоприятното въздействие върху околната среда и използваемостта на плодородни земи за целите на въгледобива. Резултатите са сходни и с проучването на ЕСВП от 2021 г., в което 64% категорично подкрепят преустановяване на употребата на въглища до 2030 г.

Симпатиите на определени групи от българското общество към Русия се отразяват в тяхното отношение към политическите решения в областта на енергетиката, като почти 20% ясно се противопоставят на опитите за намаляване на зависимостта на България от руски енергийни източници, а почти 50% подкрепят вноса на природен газ от Русия. Изглежда, че за българските граждани е останала неясна връзката между зависимостта от руските енергийни суровини, енергийната криза в Европа и нейното въздействие върху инфлацията, в резултат от повишените цени на природния газ и електроенергията.

Според данни от Стопанския факултет на Софийския университет през 2022 г. в резултат на спирането на руските доставки на природен газ към Европа българските промишлени потребители са платили от 4 до 10 пъти повече за доставките си на природен газ и от 6 до 10 пъти повече за електроенергия. Българското население е било изправено пред инфлационни нива, оценени на 4-5 пъти по-високи, вследствие на високите цени на суровините на европейските пазари.

Притеснение възниква от големия брой млади участници в проучването, които не са запознати с актуалния климатичен дебат и не са чували за климатичните политики както на национално, така и на европейско ниво. В интервютата участват над 150 респонденти в тази възраст и често отговарят с "Не знам" или "Не мога да преценя". Относно заявения индивидуален принос за борба със замърсяването техните отговори отразяват доста пасивен профил, подобен на този на възрастовата група с участници над 60 години.

Младите хора ще бъдат най-силно засегнати от изменението на климата и ще носят отговорност за постигането на амбициозните цели в областта на енергетиката и климата през 2030 и 2050 г. Можем да предположим, че тези наблюдения са резултат от липса на дебат и в образованието, и в медиите, които младите хора следят и които поставят други приоритети пред тях. Хората в България, които ще трябва да се справят с бъдещата криза, не са достатъчно подготвени за нея. Отговорността на тези, които взимат решенията днес, остава да поемат лидерство в климатичния дебат, стъпващ на конкретни данни относно физическите, финансовите и социалните рискове, свързани с климатичните промени.