Териториалните планове за развитието на въглищните региони най-сетне са публикувани

Дългоочакваните планове за териториално развитие на въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил са публикувани, обяви премиерът Николай Денков в началото на днешното заседание на кабинета.
По думите на министър-председателя плановете са дългоочаквани, защото, от една страна, предвиждат инвестиране на над 2 млрд. лв. европейски средства, а от друга, засягат съдбите на десетки хиляди хора в България.
В областите Стара Загора, Перник и Кюстендил се намират най-големите въглищни централи в България, както и най-големите въгледобивни предприятия:
- трите големи теца в Маришкия басейн в Старозагорско - "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", които са собственост на американски компании, и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", както и държавното дружество "Мини Марица-изток" със седалище в Раднево, което произвежда около 96% от въглищата в страната;
- ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово, чиято собственост е свързвана с бизнесмена Христо Ковачки;
- ТЕЦ "Бобов дол", също свързвана с Ковачки;
- ТЕЦ "Република" в Перник, също свързвана с Ковачки.
Териториалните планове предвиждат редица мерки както със запазването на работни места, така и за развитието на трите региона по най-съвременен технологичен начин. Денков уточни, че в териториалните планове е предвидено да се развият съвременни технологии, свързани с производството, разпределението и използването на зелен водород, също така възможностите за производство на енергия от нови енергийни източници, които могат да бъдат различни и да допълват въглищните централи.

Кабинетът търси компромис между Европа и парламента за въглищните централи
В плановете са предвидени също възможности за привличане на инвеститори от съвсем ново поколение, производство на батерии, на нови технологии, електролизьори за производство на водород, каквито в България в момента няма, посочи Денков.
Допълни, че идеята е да се съчетаят европейските инвестиции с частни, за да може трите въглищни региона не просто да продължат своето съществуване, а да се превърнат в икономическото сърце на България.
Отбеляза, че трябва да се работи и с министерствата на образованието и труда и социалната политика, за да може хората да бъдат подпомогнати в тяхната квалификация, а където е необходимо, да се адаптира образователната система с професионалните гимназии и висшите училища, така че те да могат да се реализират по най-добрия възможен начин.

През юни България е произвела рекордно много зелен ток и рекордно малко от въглища
Денков каза още, че през следващите седмици трите териториални плана ще бъдат обсъдени и по регионите и със синдикатите и работодателите, така че да могат да се чуят всички предложения и където е необходимо, да бъдат допълнени и изпратени до края на септември в Европейската комисия за обсъждане. До края на годината се очаква да бъдат приети след провеждане на преговори, така че да може да се започнат дейностите и инвестициите, поясни Денков.
Предишното служебно правителство, което управлява 10 месеца, не показа напредък по изготвянето на териториалните планове.
В началото на годината Народното събрание реши с внушително мнозинство, включително с гласовете на сега управляващите, вместо да се използват еврофондовете за трансформация на въглищните региони, включително осигуряването на алтернативна заетост на работещите във въгледобивния и въглищния енергиен сектор, въглищните тецове да бъдат запазени, като се започнат преговори с Европейската комисия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Доводът на ГЕРБ беше, че въглищните тецове били "златна кокошка", въпреки че въглищната електроенергия става все по-неконкурентна на пазара и прогнозите са въглищните централи да бъдат затворени по икономически причини в краткосрочна перспектива, много преди 2038 г., когато е крайният срок да бъдат спрени заради проблема с климата.