ТЕЦ "Бобов дол" е важна мощност, която гарантира стабилността на електроенергийната система на страната. Близостта на централата до София също е от ключово значение за стабилната работа на системата. Това е коментирал заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов при обсъждане в Кюстендил на териториалния план за справедлив преход на единия от трите въглищни региона в България.

Обсъждането е част от съвместната информационна кампания на министерствата на енергетиката и регионалното развитие със заинтересованите страни за дискутиране на перспективите пред енергийната трансформация на въглищните региони.

Плавният енергиен преход на трите въглищни региона е важен елемент от Териториалните планове за справедлив преход, като те са ключово условие регионите да се възползват от осигурени от ЕС 1.15 млрд. евро в подкрепа на трансформацията си към устойчиво нисковъглеродно производство. Плановете предвиждат включително да се осигури алтернативна заетост на работещите във въгледобвия и въглищния енергиен сектор.

Преди няколко дни от общината в Бобов дол изпратиха писмо до Министерството на енергетиката, в което се настояваше за промени в Териториалния план за справедлив преход на Кюстендилска област, като основното искане беше да не се закриват свързваните с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" и откритият рудник, доставящ въглища за теца. Кметската управа на Бобов дол била притеснена, че ако бъдат закрити ТЕЦ "Бобов дол" и рудникът, районът щял да се обезлюди, щяла да настъпи масова безработица и щели да липсват алтернативи за заетост за местното население. Подчертаваше се, че ако не бъдат заложени промени в Териториалния план за справедлив преход, синдикатите в Бобов дол са готови да организират и протести.

Акцент в рамките на дискусията са били мерките за икономическа трансформация на Кюстендилска област. По думите на Ненов предвидената мащабна рекултивация на мините и новите икономически дейности са предпоставка за създаване на качествена и трайна заетост.

Планът за справедлив преход няма за цел затваряне на обекти, а инвестиции в нови екологосъобразни производства и по-добро бъдеще за засегнатите въглищни региони, е било подчертано още по време на дискусията.

Фокус е бил поставен и върху прилагането на мерки за декарбонизация, създаване на адекватна организация за екологосъобразно териториално управление, поетапно привличане на заети в нови индустрии и дейности, както и съвместни научноизследователски и развойни дейности между академичните среди и бизнеса.

Заместник-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева е информирала, че Кюстендилска област ще има достъп до над 240 млн. лв., които да се използват за подпомагане на икономиката, за квалификацията и преквалификацията на кадри, както и за екологични мерки, свързани с енергийна ефективност на сгради. Регионът по думите ѝ има потенциал за развитие на туризма, културно-историческото наследство и различни творчески индустрии.

Според териториалния план на Кюстендил, който беше публикуван за обществено обсъждане от правителството преди около две седмици, мините там ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативна заетост на работещите в мините.

ТЕЦ "Бобов дол" ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г. Предвидено е да се изградят 630 мегавата ВЕИ мощности, които да заменят централата - соларни панели, зелен водород, геотермална електроцентрала, вятърни турбини, биометан и др.