Петър Ангелов, за когото фолклорът може да пълни душата, без да е псевдо
Той има множество татуировки, засукан мустак, мястото му на къмпинг "Градина" посреща с керамични съдове с традиционни шарки и черги.
Такова описание може да води към различни асоциации за типаж, но Петър Ангелов иска да покаже, че отношението към българските традиции и най-вече танци може "да пълни душата", без да е псевдо, поза, пропаганда. "Истински вярвам, че по рождение имам придобит нюх към границата с кича, а тя е много тънка", казва Петър Ангелов.
Той е хореограф, създател на фолклорен ансамбъл "Шевица". Освен към българското, е увлечен и по индианци, и по японската култура. През последните години по покана на международни фолклорни организации ансамбълът прави турнета в Перу, Южна Корея, Индонезия, Румъния и Италия. Но понеже българската държава "не ни толерира особено", таксите в ансамбъла се изразходват за плащане на диригент, счетоводител, зали. За финансовата издръжка семейството разчита на...пици.
Семейството в ансамбъла, ансамбъла в семейството
Той е на 44 години, има съпруга Алина Малевска и две дъщери - Карла и Далия. Разказва, че жена му е на половина арменка, семейството ѝ дошло в България по време на масовото избиване на арменци в Османската империя, признато от редица държави като геноцид.
"Децата ходят на арменски лагери понякога през уикендите. Това също е част от традиционната култура. Искам да знаят с какво потекло са. Опитвам се да ги възпитавам не само в български неща, но наистина да си знаят корените", обяснява Петър Ангелов. И съпругата му, и двете му дъщери пеят в хора на ансамбъла.
Лятната ваканция пък е времето, в което семейството подготвя графика за сезона: планира участия, събития, набиране на хористи и танцьори.
| Ансамбълът има около 70 танцьори, женски хор от приблизително 50 души и допълнително детско-юношески хор от почти 40 души. |
"Ние не сме професионален колектив, ние сме самодейци. Всеки един от тях даже си плаща такса, за да танцува и пее. Иначе нямаме шанс да се издържаме, да издирвам и купувам автентични костюми, с които излизаме на сцена", казва хореографът.
Оценката колко струваш
Ангелов създава ансамбъл "Шевица" през 2013 г., а три години по-късно и фондация със същото име: "Трябваше юридическо лице, което да застане на върха на ансамбъла, за да мога да оправдавам най-вече благотворителните концерти, но и участията ни по покана на общини и др. институции".
Казва, че не изисква конкретна сума за участията, а "хората преценяват колко струваме ние". Отчита обаче това като своя грешка, защото най-често преценката дори не покрива транспортните разходи.
Хората трябва да разберат, че е хубаво да се плати за изкуство, за да може да го има.
Разказва, че ансамбълът организира и участва в благотворителни концерти: за хора с трудна съдба, за талантливи деца и за изоставени храмове. "Възстановихме олтара на скален манастир край Карлуково, населяван до средата на 19 в. от монаси исихасти, само на пост и молитва са били", дава пример хореографът.
Геодезист по образование хореограф по мисия
Пътищата на образованието на Петър Ангелов водят към... геодезията. Започва със строителния техникум, продължава с Минно-геоложкия университет, но още като студент започва да работи в пицария. От белене на картофи до управител и решава да започне нещо свое.
Така създава "Работилница за пици Pepe". "През деня правя пици. Обичам тестото. Това вероятно също е препратка към традициите, защото баба ми, лека ѝ пръст, обожаваше да прави козунаци, питки, баници. Най-вероятно съм го наследил от нея", казва Ангелов. "One man show, изконен български израз: меся си тестото, правя си пиците. И са по италиански тертип. Тринайсет години съм вече на пазара и мисля, че мога с ръка на сърцето да кажа, че съм успешен в пицеправенето".
"Исках да потъна"
Първата среща на Петър Ангелов с народните танци е в първи клас, когато майка му го записва в самодейния колектив в Нови Искър. Разказва, че в годините на образованието и работата си в ресторантьорския бранш никога не е спирал да танцува. "В един момент ме осени идеята, че искам да потъна", казва хореографът.
Така записва следдипломна квалификация - двугодишен курс за хореографи-преподаватели. След това завършва бакалавърска степен "Народна хореография" в Нов български университет и магистратура "Хореографска режисура" в Югозападния университет "Неофит Рилски".
"Там отидох с ясната мисъл, че искам да направя спектакъл по разказа "Божура" на Йордан Йовков", казва Ангелов. По думите му първоначално не получава подкрепа от преподавателя си, но друг харесва идеята. Следващата пречка се оказва епидемията от коронавирус, когато често бяха в сила ограничения срещу провеждането на масови събития. От завършването му през 2020 г. до премиерата на концерт-спектакъла "В огледалото на водата" (първото работно заглавие на разказа), минават почти три години.
Сега предстои турне на спектакъла в страната, като първите дати са 2 септември в Чепеларе, 23 септември в Старо Стефаново, 21 октомври в Монтана, 4 ноември във Варна.
Да изучаваш и търсиш традициите
Петър Ангелов разказва, че още в университета студентите са правили теренни изследвания. Най-ярко си спомня за преживяното в района на гр. Брегово, най-северозападната част на България, конкретно село Връв.
| "Бабите бяха с бастуни, наднормено тегло, но в момента, в който засвириха цигулката и гадулката, хвърлиха бастуните и започнаха да не стъпват по земята. По тези читалища успяхме да съберем традиционен материал, такъв, какъвто се е танцувал по мегданите навремето в тези села", спомня си хореографът. |
През приятели, познати, колекционери търси автентични костюми, с които артистите излизат на сцената. "Това е страст, която не мисля, че някога ще изстине. Мисля, че в хоровия гардероб имаме костюм от всеки регион на Българи, това за мен е безценно", казва Петър Ангелов.
Да обичаш без пропаганда
"Българщина", "патриотизъм" са думи, които бяха въвлечени в политиката, за да извличат политиците позитиви. Сега пак ще започнат предизборни кампании и огромна част от фолклорните ансамбли ще танцуват. За мен това не е Ок, защото трябва да са над тези неща, над цялата българска политическа агония", смята той.
Възмущава се и от "цялата пропаганда и преекспониране на трибагреника". "Да използваш знамето за каквато и да е цел, е абсолютно кощунство. Хората са си давали живота за този флаг, а ти отиваш на някакъв концерт и изкарваш флагове. Този псевдо-национализъм, псевдо-патриотизъм, не го припознавам и искам да се разгранича от него", казва хореографът.
В хората се възпитават фалшиви, чалгарски възприятия за фолклора. А той не е това.
Определя пилона "Рожен" като "апогея на целия псевдо-патриотизъм" и казва: "Никой няма нужда от тази показност. Традиционната култура никога не се е стремяла да бъде показна".