"Много хубав стана": правната комисия почти прие поправките в антикорупционния закон
Парламентарната комисия по правни въпроси гласува на второ четене поправки в антикорупционния закон, които позволяват както на депутати, така и на неправителствени организации да правят предложения за членове на антикорупционната комисия (КПКОНПИ).
Според приетите поправки кандидатите ще бъдат "пресявани" от специална номинационна комисия, която ще се състои от петима членове - по един представител от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата. Номинационната комисия ще разглежда предложенията на депутатите и на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, като ще се запознава с професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите.
Предвидено е да има публична процедура на изслушване и обсъждане на кандидатите, след което те да бъдат представени на ресорната парламентарна комисия за превенция и противодействие на корупцията. Окончателното решение по избора на членове на антикорупционната комисия ще бъде на Народното събрание.
За членове на КПКОНПИ ще бъдат избирани български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование и най-малко 5 години професионален стаж. Членовете на КПКОНПИ ще бъдат трима и ще се редуват на председателското място на ротационен принцип за по 2 години като общият мандат ще бъде 6 г., приеха днес народните представители от комисията по правни въпроси. След това решиха, че заседанието на комисията ще продължи във вторник следващата седмица (12 септември) с обсъждане и гласуване на останалата част от текстовете по закона.
Дебатът: да има ли номинационен борд, какъв да е изискваният стаж
"Аз ще подкрепя предложенията, тъй като знаете какъв е общественият интерес и колко трудно стигаме до тези текстове. Не бих искал този прецедент, който създаваме в момента, да се пренася за всички останали органи - да не се пренася този номинационен борд за КЗК, ВСС и други органи. Виждам опасност да се прави по още една стъпка и така може да се стигне до това избори за парламента да се правят с номинационни бордове. Правя този компромис със съвестта си като ви уверявам, че никога повече няма да го направя", заяви Радомир Чолаков от ГЕРБ по време на дебата.
"Ако предлагаме свестни хора, ние ще запазим парламентаризма, а ако предлагаме некачествени хора и се поддаваме на натиск, то ние ще сме виновни. Ние, народните представители, вземаме крайното решение", коментира още Чолаков. Бойко Рашков от "Продължаваме промяната - Демократична България" отправи въпроса "Каква е тая страст към изисквания 5 години стаж" и даде пример, че така предложените промени могат да доведат до назначаването на юрисконсулт за председател на КПКОНПИ, който да установява тежки корупционни нарушения, но да няма достатъчно ръководен, управленски и юридически опит.
"Нека придадем малко повече тежест. Имате някакви конкретни кандидати ли? Европейските ни партньори чакат да направим промените в закона", коментира Рашков и посочи, че е нужно стажът да бъде увеличен.
Бранимир Балачев от ГЕРБ също реагира и поиска стажът да бъде увеличен на поне 10 години и да се запише, че той трябва да бъде юридически, а не служебен.
"Предлага се също така ръководството да бъде намалено от 7 на трима души, но ми се струва, че много трудно ще бъдат избрани. Трима души трудно се избират от 240. Защо да не помислим за вариант, че тази комисия трябва да се ръководи с по-кратък мандат, за да не се създават зависимости и връзки", коментира Балачев, оспорвайки предложението за намаляване на броя на членовете на антикорупционната комисия.
Мнозинството усложнява още повече процедурата по номинации за антикорупционната комисия
"Означава ли това, че любимите ви НПО-та и тук ще могат да правят номинационни предложения? Кое налага и какви точно юридически лица с нестопанска цел биха могли, гарантирайки националната сигурност и обществения интерес, да правят такива предложения", противопостави се на предложенията Цвета Рангелова от "Възраждане".
"Смущава ме това, че вас не ви смущава, че неправителствени организации ще могат да правят номинации за един толкова важен орган. Смятате, че успокоителното в случая е, че решението ще се взема от Народното събрание, но нас ни смущава, ако в Народното събрание има мнозинство, получило представителството си като сегашното - от "ала-бала", коментира още Рангелова.
Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България" докладва и друго предложение за промяна в закона, което също бе прието - членовете на антикорупционната комисия да не са заемали изборна длъжност през последните 5 години, нито позиция в политически кабинет на министерство, нито ръководна длъжност в политическа партия.
Отхвърлено бе обаче друго негово предложение, което предвиждаше в закона да се регламентира, че номинационната комисията изготвя подробен и мотивиран доклад за качествата на кандидатите, с който предлага кандидатурите им за обсъждане в Народното събрание.
Отхвърлено бе и предложението в закона да се запише, че докладът трябва да съдържа становище за представянето на кандидата, изготвено след изслушването му пред комисията, и заключение за изпълнението на законовите изисквания за заемане на длъжността; наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит, добра репутация и професионални качества, както и специфичната подготовка, качествата и мотивацията му за заемане на съответната длъжност."
"Тази редакция беше изработена с вашето (на Стою Стоев - бел. ред.) решително участие. Текстът стана много хубав, но нека не се създава усещането, че Народното събрание работи при обвързана компетентност, а ресорната парламентарна комисия да приеме правила за работа на номинационната комисия", призова Чолаков.
Трети опит за антикорупционна реформа
В средата на юни на първо четене беше приет законопроектът на ГЕРБ, а впоследствие срокът за предложения преди второ четене беше удължен от седем на 14 дни.
Проектът на ГЕРБ предвижда антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да бъде разделена на две, като едната да се занимава с незаконно придобито имущество, а другата - с противодействие на корупцията. Първоначалните текстове предвиждаха комисията да има седем членове, шестима да се избират от парламента, а един от президента. Прието беше, че председателят ще се сменя на ротационен принцип всяка година. Въвежда се нова фигура - на разследващи инспектори, които да работят по корупционни престъпления.
Това е третият поред парламент, който прави опит за реформа на антикорупционната комисия.
Ново разбирателство: По-малко членове на антикорупционната комисия и без президентска квота
Досега ГЕРБ твърдеше, че не приема предложенията на бившия служебен министър на правосъдието Крум Зарков и "Продължаваме промяната", защото смяташе за противоконституционно да се вменят разследващи функции на антикорупционната комисия. Впоследствие при внасянето на проектите в правната комисия стана известно, че ГЕРБ са променили мнението си.
Антикорупционната комисия беше създадена в настоящия си вид при управлението на Бойко Борисов, а партията наложи последователно Пламен Георгиев и Сотир Цацаров за нейни председатели. Цацаров си тръгна сам преди повече от година и оттогава не е избиран титуляр за председателския пост. В момента комисията се ръководи от бившия заместник на Цацаров Антон Славчев.