Берлинчанинът Франц Баймеше работи една година в детски кризисен център в София. Той решава, че преди да учи в университет трябва да бъде доброволец и избира България понеже може да работи с деца
Първата му среща с квартал "Надежда" го сблъсква с панелното строителство. "Беше странно, защото у нас е по-модерно", спомня си Франц.
Но сред тези панелки по неговите думи намира ново семейство. "Децата знаеха, че не говоря български и уча езика, но веднага ме хванаха за ръка, за да играем". Това са деца, претърпели насилие или изоставени от родителите им. Според Франц най-важното е да им обръщаш внимание и да им даваш позитивна енергия.
Във фондацията "Конкордия", която управлява кризисния център, го наричат "мениджър по радостта".
"Обичам да говоря на български. Ще ми липсва", казва на довиждане младия германец.