Мониторингът за България и Румъния e отменен, защото са покрили изискванията от 2007 г.
Европейската комисия (ЕК) потвърди заявеното в последната оценка за върховенството на правото и официално днес прекрати мониторинга над България и Румъния. За решението съобщиха Европейската комисия и министерствата на правосъдието и на външните работи в София.
Това означава, че и двете страни са постигнали значителен напредък в изпълнението на ангажиментите, които са поели преди влизането им в Европейския съюз през 2007 г., както и че задоволително са покрили критериите на Механизма за сътрудничество и проверка. За България покриването на ангажиментите бе констатирано в последния доклад за страната по механизма, съставен през 2019 г., а за Румъния - през 2022 г. Остана само работата по реализиране на специфични ангажименти, приети по препоръките от тези доклади, и тя бе приключена през юни тази година.
Двете държави ще продължат да бъдат оценявани в рамките на годишния цикъл на Доклада за върховенството на закона, приложим и за всички останали държави - членки на Европейския съюз. Докладът е с по-широк обхват от мониторинга. Освен това специфични ангажименти - за реформа в правораздаването и рамките за борба с корупцията - са поети от България съгласно Плана за възстановяване и устойчивост.
"Липсва напредък": Нереформираният съдебен съвет и инспекторат са проблем за Брюксел
Само Еврокомисията ли го решава?
Правителствата или парламентите на останалите 26 държави в ЕС, както и Съветът на ЕС и Европейският парламент нямат отношение към прекратяването на мониторинга. Това е правомощие изключително на Европейската комисия. Има само изискване тя да уведоми съвета достатъчно предварително (това стана на 5 юли 2023 г.) и да се съобрази с констатации на съвета, което е направено.
Последният доклад за напредъка на България по механизма е от 2019 г. Въпреки това механизмът за наблюдение остана, а в следващите години експертите констатираха проблемите, свързани с прокуратурата, липсата на напредък по разследвания за корупция и други проблеми.
През ноември 2022 г. Европейската комисия прекрати и изготвянето на доклади за напредъка на Румъния по механизма, се припомня в съобщението.
Първите реакции на решението
Председателят Урсула фон дер Лайен заяви:
| "Бих искалa да поздравя България и Румъния за значителния напредък, постигнат от присъединяването им към ЕС досега. Върховенството на закона е една от нашите основни общи ценности като съюз и двете държави членки постигнаха резултати по важни реформи през последните години. Днес ние отчитаме тези усилия, като прекратяваме МСП. Работата вече може да продължи в рамките на годишния цикъл за оценка на върховенството на закона, както за всички останали държави членки." |
Министър-председателят акад. Николай Денков:
| "Премахната е още една бариера да бъдем равноправни с останалите държави от Европейски съюз във всяко отношение. Скоро трябва да премахнем и останалите - да бъдем приети в Шенген и да се присъединим към еврозоната. От името на българското правителство благодаря на Европейската комисия и на ръководителите на европейските държави за това, че оцениха напредъка на България и Румъния по отношение на прилагането на върховенството на закона и премахнаха специалния механизъм за проверка на нашите държави." |
Атанас Славов, министър на правосъдието:
| "Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България в областта на върховенството на правото. Премахването на специалния мониторинг по механизма, който продължи близо 17 години, означава, че напредъкът на страната ни в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията ще се оценява в рамките на годишния цикъл за върховенство на правото в ЕС и редовните годишни доклади на Европейската комисия, както е за всички други държави - членки на съюза. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в Еврозоната." |
Реакция дойде и от председателите на парламентарните групи на двете управляващи формации ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България. Десислава Атанасова определи отпадането на мониторинга като "огромен успех за България", който е в резултат на "заслугите на много правителства и много легислатури на Народното събрание". Тя изрази надежда, че това ще помогне на страната да бъде приета колкото се може по-скоро в Шенген. "Оптимисти сме и се надяваме да успеем", коментира тя.
Кирил Петков от своя страна нарече отмяната на мониторинга "огромна победа" и приписа успеха на правителството "Денков - Габриел". "Това е само 100-ия ден на това правителство и това е национален успех. Това нямаше да стане без нас, но акад. Денков и Мария Габриел работиха заедно като отбор и това е един огромен техен успех и успех за цялото правителство", каза той. След това призова премиерите на Австрия и Нидерландия Марк Рюте и Карл Нехамер да подкрепят България за влизането ѝ в Шенген.
Според лидера на "Да, България" Христо Иванов отпадането на механизма е "много добра новина за българския имидж". Според него този успех се дължи на факта, че европейските партньори виждат, че в България има политически елит, който може да си поставя амбициозни приоритети и на база на тях да формира управление, което да стабилизира политическата обстановка. Според него тази стъпка трябва да бъде разглеждана като кредит на доверие към предварителни заявки и действия.
"Предстои ни много работа, предстоят ни сериозни промени в Конституцията, които трябва да доведат до избор на ВСС, Инспекторат и нов главен прокурор, които наистина да са убедителни фигури, защото само тогава партньорите ще видят, че сме изпълнили този кредит", допълни той.
според Иванов членството на България в Шенген зависи главно от вътрешнополитически процеси, главно в Холандия и Австрия. "Когато две страни членки като България и Румъния правят усилия и те се отразяват на общата сигурност, стабилност на институциите в Европейския съюз, трябва да видим подобни действия от страна на Холандия и Австрия, защото иначе всички европейски граждани ще платим цената. Европейско е най-накрая България и Румъния да получат достъп до Шенген, за да бъдат българските граждани такива, каквито им се полага в ЕС", добави той.
Неформалният лидер на ДПС Делян Пеевски, който е санкциониран заради корупция по глобалния закон "Магнитски", също посочи, че това е успех за правителството. Според него след отпадането на мониторинга няма никакви основания страната да не бъде приета в Шенген. "Надявам се вече да си изпълним нещата по границите и да намалим мигрантския натиск, съвсем скоро да имаме добрата новина, че сме в Шенген. Надяваме се до декември това да се случи", каза Пеевски, според когото това не е възможно да стане през октомври.
Има ли връзка с Шенген?
"Комисията никога не е правила връзка между присъединяването към Шенген и МСП, тъй като това са отделни направления на работа, всяко със свои собствени изисквания", се казва в пояснение към днешното решение.
"Комисията винаги е била много ясна в позицията си, че трябва да отворим шенгенското пространство за България и Румъния. В продължение на 12 години България и Румъния непрекъснато отговарят на всички необходими условия за присъединяване към шенгенското пространство, както е посочено в Шенгенския регламент. Разширяването на Шенген остава политически приоритет за комисията. България и Румъния трябва да получат пълноправно участие в шенгенското пространство без допълнително забавяне", допълва текстът.