България е инвестирала около 9,6 млрд. евро в магистрали и само 2,4 млрд. евро в железопътни линии от 1995 до 2021 г. Това сочи нов доклад на "Грийнпийс", изпратен до медиите от българския клон на неправителствената организация.

От 1995 г. насам магистралите в България са се увеличили със значителните 157 % (от 314 на 806 км), се твърди в проучването. В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6 % (263 км).

Оттам посочват още, че от 1995 г. 13 регионални железопътни линии с обща дължина 348 километра са били затворени за пътнически транспорт, оставяйки хиляди хора без достъп до влаковете. Като релсите по всички закрити линии са били демонтирани или пък са оставени в такова състояние, че не могат да бъдат използвани отново без голяма инвестиция.

В Европа статистиката далеч не е по-добра. Според проучването от три десетилетия на континента се неглижира железопътният транспорт. Държавите от Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Великобритания са инвестирали средно 66% повече в разширяването и обновяването на автомобилни пътища, отколкото на жп линии.

Неправителствената организация допълва още, че през 90-те години на миналия век са направени първите глобални ангажименти за намаляване. Оттогава обаче държавите са изхарчили 1.5 трилиона евро за автопътища и само 930 милиарда евро за железопътни линии. Така те са стимулирали частните моторни превозни средства за сметка на устойчивия и достъпен обществен транспорт.

За същия период цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6.5% - или с 15 650 км. За сравнение, търсенето на моторни превозни средства се е увеличило с 29% до 2019 г. - а те отговарят за 72% от увреждащите климата транспортни емисии (от влаковете идват само 0.4%).