Премиерът: Не са изгонени руски свещеници, а хора, работили срещу интересите на България
"Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България. Те са чужди граждани и следваме стандартна процедура, няма нещо особено." Това каза премиерът Николай Денков в отговор на въпрос дали изгонването на свещениците от руската църква в София е било грешка. Предстоятелят на Руската православна църква (РПЦ) в София архимандрит Васиан (Змеев) и двама беларуски свещеници бяха изгонени от България в четвъртък, като ден по-късно храмът затвори врати.
В отговор Министерството на външните работи на Русия привика посланика на България в Москва Атанас Кръстин. Премиерът уточни, че няма представа как е преминал разговорът между българския дипломат и представителите на външното министерство на Русия. Този акт обаче нямало как да промени решението на българските власти спрямо руските свещеници. "Прочетох доклада на ДАНС, достатъчно ясен е и има основание тези хора да не бъдат допускани в страната, така както е предположено, в следващите 5 години", каза още Денков.
Спешното е църквата да бъде отворена
Премиерът посочи, че най-спешното в случая е църквата да бъде отворена. "Знаете, че изцяло в рамките на Българската православна църква е да организира процеса. Вчера имах среща с представители на Светия синод, казах, че всичко, което е необходимо от държавата, ние ще го осигурим. Но не можем да се месим пряко в процеса", подчерта Денков. Според него църквата трябва да стои отворена, като организацията за това трябва да дойде от БПЦ. Премиерът припомни, че патриархът вчера е създал необходимата организация, като е осигурил свещенослужители за църквата.
Сградата на Руската църква е собственост на Русия, смята игуменът на Църногорския манастир
По повод споровете за собствеността на Руската църква Денков посочи, че е видял нотариалния акт. "Той е издаден през 1997 година, но тепърва предстои да се анализира как стоят въпросите със собствеността, защото те трябва да бъдат на реципрочна основа по отношение на българската църква в Москва и руската в София. Така че това е въпрос, който тепърва ще се анализира - нотариалния акт и собствеността", коментира премиерът.
Казах на председателя на ДАНС да не изказва мнение за политици
Премиерът смята, че има основание в критиките срещу Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), че са реагирали със закъснение по случая. "Въпросът кога е трябвало да се реагира е отворен и ние ще имаме разговор с председателя на ДАНС", поясни Денков.
Реформата в службите за сигурност пак отплува към необозримото бъдеще
По повод призива на агенцията от миналата седмица работата на специалните служби да не се коментира от хора, които не са компетентни, включително и политици, Денков каза, че всеки, който се занимава с политика, има право на мнение, "особено пък ако става дума за ръководител на една от водещите партии в Народното събрание". "Политиците имат право да изказват критики, обратното, ръководството на ДАНС няма право да изказва мнение за политиците. Службата е деполитизирана по закон. Вчера съвсем накратко се видяхме с председателя на ДАНС и му казах, че е неприемливо да прави такива декларации", посочи премиерът.
По повод критиките на вицепрезидента за промените в службите Денков посочи, че България е парламентарна република и парламентът ще реши как да бъдат променени законите, така че да се получи правилно разпределение на властите. Това е целта, това е духът на конституцията. Каквото и да каже вицепрезидентът, това, което е важно, е какви ще бъдат решенията на народното събрание, ако те, разбира се, съответстват на конституцията", допълни премиерът. В петък Йотова коментира пред журналисти, че недоверие в службите изказват хора, които очевидно искат да сложат ръка върху тях. Според вицепрезидента за първи път в най-новата история на България има стремеж да се сложи "сериозен политически отпечатък върху българските служби за сигурност". Тя изрази увереност, че президентът Радев няма да допусне това.
Българската стратегия за Шенген
Премиерът коментира и бъдещото членство на България в Шенген и съпротивата на Австрия срещу това. Той подчерта, че на 4 октомври ще има среща с канцлера на Австрия по темата. "Разговорът ще бъде около това колко губи Австрия, че България и Румъния не са в Шенген, и колко би спечелила, ако сме вътре. Ако Австрия иска да бъдат защитени външните граници на ЕС, няма никаква причина да настоява нашите патрули да стоят на границата между България и Гърция, това с нищо не помага. Ако те са на границата с Турция и Сърбия, това би допринесло за сигурността", добави премиерът.
Според Денков целият фокус на Европейския съюз трябва да бъде върху защита на външните граници. "Австрия неколкократно е твърдяла същото. Смятам, че имаме силни аргументи, за да покажем на всеки, че България и Румъния трябва да бъдат в Шенген и това е от полза за всички", посочи Николай Денков.
Той не скри, че крайното решение ще бъде политическо, като България вече е свършила всичко необходимо. "Общите ни усилия са фокусирани в една точка. Тази точка трябва да е приемане на България през декември. Ако това не стане, разговорът трябва да мине на друго ниво, за да се види политически ЕС какво иска да постигне", подчерта Денков.
Денков е оптимист за приемането на промените в конституцията
Николай Денков посочи, че е оптимист за приемането от парламента на подготвяните промени в конституцията, защото имало сериозен консенсус за промените, засягащи правосъдната система. "Аз не виждам там дискусии освен за определени детайли. Другите въпроси, които се обсъждат - статутът на служебните правителства, промяната на националния празник, там има доста по-голяма гъвкавост, но аз виждам, че има възможност да се обсъждат, без това да има драматични последици", е мнението на премиера.
В отговор на въпрос Николай Денков посочи, че дискусията за служебните кабинети не е самоцелна. Темата е била във фокуса и на разговорите с пратениците на венецианската комисия.
"Видяхме при продължителен период от служебни кабинети как президентът еднолично може да завземе една огромна власт, която не му се полага по конституция. Начинът как да се избегне тази концентрация на власт е въпрос на дискусия. Може да стане по няколко различни начина. Една от идеите, която от венецианската комисия смятат за правилна, е да няма служебно правителство. Но им обясних, че тя среща сериозен отпор. Вторият вариант е да се избира от различни лица премиерът и той да избира министрите. Има и трети вариант, при който силно да се ограничат правомощията на служебните правителства, така че промените да са в рамките на необходимото, а не да има пълна свобода. Обсъждахме и трите с тях, чакаме и тяхното мнение, защото те имат по-богат опит", обобщи Денков.