Всеки десети българин никога не е бил на годишен профилактичен преглед
Един на всеки десет души признава, че никога не е извършвал годишен профилактичен преглед. Това е по-характерно за най-младите българи под 30-годишна възраст.
Данните са на социологическата агенция "Тренд". Проучването е направено сред 1002 респонденти по поръчка на фондация "Хъб фор Хелт" (Hub for Health) чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". Допитването е станало в периода 2 - 9 септември.
Няма пари за профилактични прегледи за всички българи, обяви пациентската организация
На въпрос кога за последен път преминахте през годишен профилактичен преглед при личен лекар 32% от анкетираните заявяват, че са обърнали внимание на здравето си тази година. Други 31% са го направили миналата, а 15% - преди повече от две години.
Проучването сочи още, че две трети от българите провеждат годишната си профилактика при личен лекар. Това е по-характерно за жени, лица над 60 години и висшисти. Приблизително един на десет души провежда профилактичен преглед чрез допълнително здравно осигуряване. Това е валидно за хората в активна възраст между 30 и 50 години, притежаващите висше образование и жителите на София.
Една четвърт пък признават, че не провеждат ежегодна профилактика. Сред мъжете делът достига почти две трети, а сред групата на най-младите - до 4 от 10 души.
Един от факторите, които оказват сериозно влияние, е ниското образование, пишат от "Тренд". Значително по-ниско ниво на профилактика се наблюдава и сред ромския и турския етнос.
Знаят ли българите какво включва годишният профилактичен преглед?
Повече от половината анкетирани (69%) са запознати какво включва профилактиката, 31% обаче не са. Относно ползите от годишния профилактичен преглед делът на информираните отново е значително по-голям - 79% срещу 21%.
Осведомеността и по двата въпроса е по-висока сред жените, лицата над 40 години и висшистите, сочи изследването.
Изследването сочи още, че мнозинството от най-младите (до 30 години) пък не знаят, че прегледът е безплатен. Това е валидно и за хората с основно и по-ниско образование, както и за етническите роми.
Оптимисти или скептици са анкетираните относно дигитализацията в здравеопазването?
Мнозинството от българите споделя мнението, че дигиталните технологии биха могли да допринесат за по-бърза и по-качествена комуникация със здравните специалисти. В сравнителен план малко по-висок е скептицизмът по отношение на приноса към качеството на услугите - 58% срещу 64%.
Оптимисти относно новите технологии и приноса им в здравеопазването са най-младите, с покачването на възрастта се покачва и скептицизмът. Съществено влияние оказва и образованието. По-високото образование е предпоставка и за по-голямо доверие.