Министърът на правосъдието Атанас Славов каза, че в този проект за промени в конституцията няма никаква внезапност, тъй като се обсъжда от около 10 години да има поправки в основния закон.

По думите му, от 92 г. България е член на Съвета на Европа и това не подлежи на пререшаване. Той припомни, че Венецианската комисия е помогнала на почти всички бивши тоталитарни държави да напишат демократични конституции. Той смята, че може обикновено Народно събрание да направи поправките, които се предлагат. Славов посочи, че никога квотите не са били въпрос за формата на държавно управление.

Според него трябва да бъдат чути всички предложения за това как да се избегне политизацията в прокурорския съвет, допусна да има дебат и за формата на служебното правителство. За правомощията на министъра на правосъдието, той се въздържа от коментар, за да не бъде упрекнат, че защитава институционални интереси.

Атанаска Дишева от съдийската колегия на ВСС за разлика от пленума, подкрепи предложението за промени в конституцията Висшият съдебен съвет да се раздели на две. Тя коментира, че не е пречка това, че не е уреден въпроса с бюджета. Дишева смята, че следва да се запази сега съществуващата уредба на прокуратурата в съответствие на съдилищата. Тя не подкрепя виждането за методическите указания, които главният прокурор може да издава и предложи да се помисли за общо събрание или друг подходящ орган от прокурорите от ВКП и ВАП.

Бившият депутат и председател на Народното събрание Георги Пирински изрази усещането си, че се накърнява и подменя обществения договор. По думите му, проблемът не е в конституцията, а оттам нататък - в законодателството и институциите.

По-рано по време на дискусията се чуха призиви проектът да бъде върнат на вносителите и преправен. Председателят на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева също се обяви против ликвидирането на пленума на ВСС и предложи вместо това да се създаде Национален съвет на съдебната власт, в който да участват всички важни фигури в системата.

Тачева възрази остро срещу политизирането на бъдещия прокурорски съвет като подчерта, че формално прокуратурата излиза от съдебната власт, въпреки че юридически остава там.

Висшият съдебен съвет в настоящия му вид трябва категорично да бъде запазен. Ако се раздели, ще се стигне до разпарчетосване", коментира председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов.

От името на Камарата на следователите Ясен Тодоров каза, че подкрепя становището на Висшия съдебен съвет и се опасява, че част от предложенията не са от компетентността на Народното събрание, а на Велико народно събрание. Той посочи, че част от предложенията могат да доведат до ново, по-голямо разделение в българското общество. Конституцията трябва да се пипа като в лаборатория, фино и с ръкавици, посочи още Тодоров и добави, че разместването на някой незначителен механизъм от нея може да доведе до последващи проблеми.

Премахването на Пленума на Висшият съдебен съвет и отнемането на правомощията на президента веднъж да откаже да назначи с указ председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор са спорни от гледна точка на това дали за тях е нужно Велико народно събрание или обикновено, обясни Екатерина Михайлова.

Тя оцени като стъпка в правилната посока повишаването на самоуправлението на съдиите, тъй като това са изисквания, които отдавна стоят пред България и парламентът трябва да вземе отношение. Тази промяна може да не е най-съвършената, но има възможност за подобряване на текстовете, коментира Михайлова.

Тя посочи, че има някои резерви за отнемане на правомощия на главния прокурор, като например правомощието за сезиране на Конституционния съд. Според нея това трябва да бъде запазено. По темата за прокуратурата, която тя определи като "най-окастрена", още веднъж трябва да се прегледат въпросите за надзора за законност, смята Михайлова.

За регулаторите Михайлова посочи, че е хубаво да има завишени изисквания, но смята, че тяхното място изобщо не е в конституцията.

Тя обясни, че, първо, за тези лица, които могат да станат служебни министър-председатели, има несъвместимост, и даде пример с председателя на Конституционния съд. Председателят на Народното събрание изобщо не е неполитическо лице и ако той стане служебен премиер, няма да може да се кандидатира за народен представител. За председателя на БНБ на законово основание имам конфликт, а отделно няма гаранция, че някой от тримата ще се съгласи да стане служебен министър-председател.

Председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Татяна Жилова посочи, че необходимите изменения на Глава шеста от конституцията са от компетентността на обикновено Народно събрание. Като добро решение тя определи председателите на върховните съдилища да бъдат избирани от съдийския съвет. Според Жилова не може да се търси правна симетрия в това как се избират главният прокурор и председателите на съдилищата.

Тя посочи, че има резерви за структурирането на прокурорската колегия, тъй като доста се намалява професионалният капацитет и ще бъде обект на политически влияния. "Добра идея е в прокурорския съвет да участва съдия, тъй като това само ще допринесе за качеството на работата на държавното обвинение и ако може да се запише изрично като законов текст, това би било добро постижение", коментира Жилова.

Най-голямата професионална организация препоръчва горещо професионална квалификация за членовете на прокурорския съвет, които ще бъдат номинирани от Народното събрание. От ССБ не виждат проблем в съвместяването на правораздавателна дейност с кадровата дейност, но са против възможността за втори мандат за "тримата големи", като препоръчват или мандатът да остане 7-годишен, или ако бъде намален, да няма възможност за втори.

По думите на Жилова е необходимо надзорът за законност да бъде ограничен в рамките на наказателното производство, изпълнението на наказанията, задължителното и принудителното лечение, като допълнително в НПК, в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за здравето се прецизират редът и условията за упражняването му.

От ССБ посочват и че не разбират какво значи прокуратурата да бъде децентрализирана, като посочиха, че са нужни "фини настройки" как да се намали властта на главния прокурор, като една възможна мярка според тях е главният прокурор да не бъде член по право на ВСС.

Според Жилова Инспекторатът към Висшия съдебен съвет няма място в конституцията и да остане помощен орган, като неговата правна уредба е в Закона за съдебната власт, а не в конституцията.

Съюзът на юристите в България отправи остри критики към проекта, който бе определен като непрофесионален, а препоръката бе да бъде оттеглен и преправен.

Той направи аналогия с предложенията за промени в основния закон от преди няколко години, написани от Данаил Кирилов (ГЕРБ). "Тогава поне имаше автор, Данаил Кирилов. Тогава проектът ангажира обществена енергия, намали натиска на улицата и кабинетът успя да си изкара мандата. Сега имаме някакви такива настроения, но аз не съм политик и по-нататък няма да коментирам. Безспорно няма да постигнете никакви резултати. Трябва да си поставим по-сериозни цели", подчерта Славов.

Прокуратурата също отправи сериозни критики към предложенията за промени в конституцията. Заместникът на и.д. главния прокурор Борислав Сарафов Мария Павлова обясни, че част от предложените промени не са от компетенцията на обикновено Народно събрание, а на Велико.

По думите й разделянето на ВСС на две и засилването на парламентарната квота в прокурорския съвет ще доведе до ненужно политизиране на органа. По думите й на практика политизиран прокурорски съвет ще трябва да избира главен прокурор, вместо роля в този процес да имат и съдиите, както е в момента.

Тя посочи, че с промените ще се стигне до закриване на Върховната административна прокуратура. По отношенията правомощието на административната прокуратура да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове тя отбеляза решение на Конституционния съд, според което тези правомощия са средство за защита на обществения интерес.

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова също отправи критики към поправките, като посочи, че Инспекторатът не трябва да проверява по същество съдебните актове и да се превръща в по-горна съдебна инстанция. По думите й законодателят систематично и последователно възлага на Инспектората нови и нови правомощия.

Тя предложи на конституционно ниво да се предвиди професионалната общност да номинира главния инспектор и членовете на Инспектората. "Така в състава на бъдещия Инспекторат биха влезли магистрати, чиито качества са признати от техните колеги, и професионалната общност ще подходи с нужната отговорност", коментира още Точкова. По думите й органът трябва да бъде запазен, без да засяга независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

Омбудсманът подкрепи измененията, свързани с възможността за индивидуална конституционна жалба.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев отправи критики към предлаганите промени в конституцията. Той припомни, че по-рано днес Пленумът на ВСС е заседавал по въпроса, и обобщи становището на органа за "чувствителните промени в съдебната власт".

Той започна с предложението да се редуцират правомощията на главния прокурор, което по думите му ще доведе до закриване на Върховната административна прокуратура. По думите на Магдалинчев част от предлаганите промени влизат в несъответствие с решения на Конституционния съд.

Представляващият ВСС припомни, че сега прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и не участва само в наказателни дела, но и охранява интересите на гражданите и на държавата, като може да атакува и актове в административното производство. Той подчерта, че в практиката най-често прокуратурата е органът, който сезира съда за отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, като например решения на общинския съвет. Това обаче ще бъде променено с поправките, които се предлагат.

За разделянето на ВСС и обособяването на два отделни органа Магдалинчев припомни, че в момента съдийската и прокурорската колегия са самостоятелни органи за кадровата политика. "Пресечните точки е общото правомощие в пленума по отношение на избора на "тримата големи", каза Магдалинчев, като попита не е ли по-добре изборът на главен прокурор например да не става само в прокурорския съвет, както се предлага, а да бъде контролиран и от съдиите, участващи в пленума, както е в момента.

Магдалинчев припомни, че в момента пленумът на ВСС се занимава с въпросите за бюджета и финансите, както и за квалификацията на магистратите. "Поставя се с острота въпросът кой ще приема бюджета на ВСС. Кой ще приема бюджета на прокурорския съвет и на съдийския съвет, както и на Инспектората към ВСС или Националния институт на правосъдието", подчерта Магдалинчев.

Представляващият ВСС категорично отхвърли предложенията да се въведе възможност "тримата големи" да бъдат избирани за втори мандат. Той добави и че закриването на един орган (пленума на ВСС) и мултиплицирането му в два нови такива трябва да бъде извършено от Велико народно събрание. Отделно от това той посочи, че има сериозни неясноти за правните последици и възможни фактически затруднения при разделянето на ВСС на два органа, като не е известно и кой орган ще взема решенията, общи на двата органа.

Проф. Емилия Друмева представи позицията на президентството по предложенията за промени в конституцията, като акцентира върху поправките за служебния кабинет, като посочи, че за целта се изисква решение на Велико народно събрание.

Фигурата на служебното правителство е предназначена да обслужва парламентарния модел и да преодолява криза между парламентарното мнозинство и парламента, която възниква в сърцевината на този парламентарен конституционен модел. Според нея няма доказана необходимост за промяна по отношение на служебното правителство.

Проф. Друмева коментира предложенията и отправи критики и към предложенията за разделяне на ВСС на две, както и за ограничаване функциите на главния прокурор. По думите й продължителността на мандатите трябва да бъде тълкувана и по-широко, като обясни, че 9 години е за конституционни съдии, 7 години е мандатът на "тримата големи", 6 за управителя на БНБ, 5 за президента и административните ръководители. По думите й има и принцип, според който мандати, които са под 5 години, могат да бъдат повтаряни, а мандати над 5 не подлежат на повтаряне.

По повод предложението за ограничаване функциите на главния прокурор е уместна идея, но обясни, че по отношение на идеята за намаляването на възможностите му да сезира Конституционния съд е неудачна и не отговаря на функциите на прокуратурата. Проф. Друмева изрази надежда да се намери решение в посока възможностите на главния прокурор да сезира Конституционния съд да бъдат обвързани с неговите функции и тези на прокуратурата.

За механизма за наказателно разследване на главния прокурор тя коментира, че този въпрос трябва да се обсъжда в рамките на промени в закон, а не с поправки в конституцията, а и такъв механизъм вече беше приет.

За разделянето на ВСС на две и за идеята да няма пленум, проф. Друмева коментира, че е повод за замисляне дали това не е повод за процедура и Велико народно събрание и дали не се създават дисбаланси. Тя постави въпросите кой ще очертава съдебните райони, като посочи и че с ликвидирането на пленума министърът на правосъдието "олеква", а в момента председателства заседанията на пленума. От името на президентството тя даде положително становище за засиленото съдийско самоуправление, но за прокурорския съвет предлаганата композиция по думите й предизвиква сериозни опасения от политизиране.

За индивидуалната конституционна жалба от президентството дават положително становище и адмирират прекия достъп на отделния човек и гражданин до Конституционния съд, но с някои забележки за липсата на пълнота в текста и отсъствието на "филтър" за допустимост и редовност на жалбата.

Представители на вносителите - Никола Минчев и Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България", представиха накратко предложенията за промени - промените в състава и структурата на Висшия съдебен съвет, реформата на прокуратурата и ограничаването на правомощията на главния прокурор, както и въвеждането на възможност за индивидуална конституционна жалба. Минчев представи предложенията за промени, свързани със служебния кабинет.

Предложенията за промени в конституцията са свързани основно със съдебната власт. Едно от големите предложения е свързано с начина, по който е структуриран и по който работи Висшият съдебен съвет (ВСС). Предлага се той да се раздели на две - на съдийски съвет с участието на повече съдии, избирани от колегите си, и на прокурорски с по-голямо парламентарно представителство.

Поправките предвиждат възможност "тримата големи" в съдебната власт - главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, да имат право на два мандата по 5 години вместо на един от 7.

Във внесения проект се предвиждат и промени, свързани със служебното правителство, като в предложенията е записано, че служебният премиер ще бъде назначаван от президента, но ще бъде избиран между председателя на Народното събрание, на Конституционния съд или шефа на Българската народна банка.

Сред предложенията е и 24 май да се запише като национален празник в конституцията.