Адвокатурата подкрепи решението на парламента да отхвърли референдума срещу еврото
Решението на парламента да отхвърли предложението за национален референдум, който да отложи приемането на еврото в България до 2043 г., е правилно и не нарушава Конституцията. Това посочва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в свое становище до Конституционния съд (КС), цитирано от Lex.bg.
Депутати от "Възраждане" и "Има такъв народ" сезираха КС по казуса. Инициативата за референдум беше на партията на Костадин Костадинов, като бяха събрани над 400 хиляди подписа. Въпросът беше формулиран по следния начин: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?" Предложението обаче беше отхвърлено през юли от мнозинството в Народното събрание с мотива, че противоречи на международните договори, в които България е страна. Срещу допитването гласуваха от "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС, а повечето депутати от ГЕРБ се въздържаха.
В становището си до Конституционния съд Висшият адвокатски съвет последователно отхвърля всички доводи за противоконституционност, пише Lex.bg. Първият е процедурен. Депутатите всъщност не са гласували срещу провеждането на референдум, а против становището на правната комисия, с което се отхвърля предложението за организирането му.
Конституционният съд допусна за разглеждане жалбата на "Възраждане" за референдума срещу еврото
"Несъстоятелно е твърдението по искането, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена, защото при гласуването за тях не е било ясно какво точно подкрепят или отхвърлят - самото предложение на инициативния комитет за произвеждане на национален референдум или негативното становище по това предложение на Комисията по правни въпроси", подчертава Висшият адвокатски съвет, цитиран от изданието. И изтъква: "Самите вносители на искането в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са сред малцинството, което е подкрепило предложението на Инициативния комитет, т.е. много добре са осъзнавали за какво точно се гласува".
Оттам напомня, че в пленарната зала не се гласуват становищата на парламентарните комисии, а конкретното предложение, по което се взема решение.
"Възраждане" и ИТН твърдят пред Конституционния съд, че парламентът е бил длъжен да вземе решение за произвеждане на референдум, тъй като поставеният въпрос бил ясен и недвусмислен, като под него са се подписали над 400 000 български граждани с избирателни права.
От Адвокатския съвет обаче контрират, че позицията на вносителите сочи "непознаване или неразбиране на основополагащи конституционни разпоредби, чиито смисъл е разкрит в досегашната практика на Конституционния съд". Като право на парламента е да преценява по същество дали в резултат на провеждането на предложения референдум може да бъдат увредени устоите на Конституцията и балансът на конституционните ценности.
В становището се напомня, че с присъединяването си към Европейския съюз през 2005 г. България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и се е заявила като кандидат за приемане на еврото, като в тази насока е изразена ясна и категорична воля.
От "Възраждане" никога не са отричали това, но изтъкват, че в международните договори няма срок за присъединяване на държавата ни към еврозоната, припомня изданието. Тяхната теза е, че с този референдум еврото няма да бъде отхвърлено, а само ще бъде отложено въвеждането му.
Висшият адвокатски съвет посочва, че заключението, че положителният отговор на предложения за национално допитване въпрос няма да обуслови нова държавна политика, несъвместима както с изпълнението на международните задължения на страната, така и на конституционното задължение на държавата да служи на жизнените интереси на българското общество, е неоснователно.
"Ако референдумът реши, че в следващите 20 години България не трябва да приеме еврото, това би означавало фактическо оттегляне на обявената с подписването на европейските договори кандидатура за влизане в еврозоната при изпълнение на необходимите условия за това. С други думи, дори при постигане на положително развитие, съответно на поставените по-високи критерии, държавата ще трябва да заяви пред своите партньори, че до 2043 г. интересът ѝ да приеме еврото отпада, с което ще отстъпи от ангажимента си по ратифицираните от нея международни договори", изтъква адвокатурата.
И сочи, че още по-зловредно е другото възможно тълкуване - че за да изпълни решението на референдума българската държава ще трябва съзнателно да забави своето естествено развитие в посока към по-голяма финансово-икономическа стабилност, така че до 2043 г. да не е в състояние да изпълни условията за присъединяване към еврозоната.