"Скрити лайкове": къщата, която помага на младежи с психични проблеми да започнат работа

Само на няколко минути от оживения столичен булевард "Витоша" на спокойна улица се крие аристократична къща. Тя е скрита зад друга сграда, разположени в един и същи двор. В стогодишната къща се помещава център за младежи с ментални проблеми, където те намират подкрепа, сигурност, приятели.
Младежката къща "Скрити лайкове" отваря врати през 2020 г. Основната цел на центъра е да помогне на млади хора на възраст между 15 и 29 години с метални проблеми да се реализират успешно на пазара на труда или да продължат обучението си. С младежите работят екип от психолози и социални работници.
Младежи с тревожност, депресия, хранителни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройства, шизофрения посещават центъра, в който специалистите провеждат индивидуално или групово консултиране, арттерапии, работа с техните родители. Данни на Световната здравна организация показват, че един на всеки седем души на възраст 10-19 години има психично заболяване.

Защо "скрити лайкове"
Албена Дробачка, ръководител на къщата, разказва пред "Дневник", че всеки млад човек има нужда да бъде харесван и одобрен, а именно в центъра получава това. Допълва, че голяма част от младите хора, с които работят, са били обект на тормоз в училище или са били критикувани от околните. Първата половина от името - "скрити", идва от поетия ангажимент на центъра, че специалистите ще пазят тяхната конфиденциалност, достойнство, а къщата ще бъде едно защитено пространство, от което те имат нужда.
По думите й терапевти, психиатри или психиатрични болници пренасочват младежите към центъра, за да продължат рехабилитацията. Обикновено семействата се свързват с центъра. Единични са случаите, в които младите хора сами търсят помощ. "Те идват със заявка, която е доста по-различна от състоянието или диагнозата им, като обикновено споделят, че се чувстват депресирани. Зад това тяхно усещане всъщност се крият някои по-сериозни психични проблеми", отбелязва тя.

Старото стълбище на къщата отвежда до последния етаж, в една от стаите младежите са се събрали и обсъждат помежду си интересите си и случилото им се през седмицата в присъствието на психолог. По зелените стени са залепени рисунки и плакати, на които са изписани различни правила, като уважение и изслушване към всички в групата, но и различни добродетели - толерантност, мир, обич, солидарност.

Идентичността на младежите остава анонимна. Всички те са на възраст между 18 и 29 години. Един от тях казва, че е започнал работа по първия си роман, друг рисува и казва, че не изпуска нито един нов филм по кината. Това, което ги обединява, е желанието им да си намерят работа. Част от младежите споделят, че през изминалата седмица са били на интервю за работа, но не са получили положителен отговор, въпреки това продължават да търсят подходяща позиция. Едно от момчетата е работило два месеца в производството, но работодателят го е освободил, като му обяснил, че "не изпълнява зададената норма". Друг младеж е работил за кратко, като на работното си място е преминал през различни позиции - от монтьор през бояджия и тенекеджия до електротехник.

Албена Дробачка казва, че част от заниманията с младежите са посветени на кариерното ориентиране. Заедно с екипа от специалисти разглеждат обявите за работа, помагат им с написването на автобиография, провеждат симулационни игри за това как кандидатите трябва да се представят по време на интервю и репетират.
По думите й българските работодатели са подвластни на стигми и стереотипи за хората с ментални проблеми, но не ги съди. Добавя, че българският работодател и обществото като цяло нямат достатъчно информация по темите за психичното здраве и проблеми. Въпреки това отбелязва, че над 50% от преминалите през програмата младежи са започнали работа.
Липсата на информация ражда чудовища и това плаши
Добавя, че големи компании, които имат заявена корпоративна социална отговорност, се свързват с центъра, за да съобщят за свободни работни позиции, но изрично посочват, че не може кандидатите да имат ТЕЛК, какъвто младежите с психични заболявания имат, а това една голяма пречка, казва тя.

Тийнейджъри в капана на социалната тревожност
"Дори и работата да не е устойчива и младежът да не се е задържал много, това пак е успех. При нас са идвали дългосрочно безработни хора", казва тя. Част от младежите пък успяват да се върнат обратно в университета, за да продължат бакалавърската или магистърската си степен.

Казва, че младежите със средно образование обичайно си намират работа в хранителни магазини, складове, хотели, автокъщи, а младите хора с висше образование си намират висококвалифицирани позиции.
"Част от младежите са силно зависими от родителите си и тук идва основният проблем. Какво се случва с младите хора с психични проблеми след смъртта на родителите им?", пита Дробачка. |
"Учим ги да бъдат самостоятелни", казва Дробачка. Дава пример с обучението по финанси и разпределянето на личния бюджет и заявява, че на почти всеки от младежите му се е случвало да стане жертва на измами.
Всеки пети българин смята, че хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани
Малко над 20%, или всеки пети българин е на мнение, че хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото. Това показват данни от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан". Според 28% от анкетираните хората, които страдат от депресия, просто "трябва да се стегнат". Същият дял респонденти смятат, че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън.