Историите на 11 адвокати, които са били министър-председатели на България от приемането на Търновската конституция до 9 септември 1944 г., са разказани в новата монография на доц. Евгени Йочев "Адвокатите - министър-председатели на България (1879-1944)", с научен редактор адвокат Даниела Доковска.

Новото издание на Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" представя 11-те юристи - Драган Цанков, Петко Каравелов, д-р Васил Радославов, д-р Константин Стоилов, Стефан Стамболов, д-р Димитър Греков, д-р Стоян Данев, д-р Петър Гудев, Александър Малинов, Теодор Теодоров и Никола Мушанов, които през тези 65 години са начело на 30 правителства в продължение на 31 години, а отделно с заемали министерски длъжности в различни правителства.

Основният акцент в книгата е тяхната работа като юристи. За автора доц. Евгени Йочев описаните от него хора са изключителни личности. По думите му "всяко сравнение с днешното време е неподходящо.

Преди около три години в разговор с адвокат Даниела Доковска доц. Евгени Йочев споделил, че може би е време да напишат историята на адвокатурата. "Защото вече бях завършил историята на съдиите. На другия ден адв. Доковска беше свършила цялата работа", разказа той. Тази трилогия определено мога да кажа, че е резултат от политиката на Центъра за обучение на адвокати за принос към българската книжнина, допълни авторът.

Доц. Йочев припомня, че още през 1923 г. - бурна година, когато не се знаело дали Съюзът на адвокатите ще продължи да съществува, в бюджета за 1924 г. е записана специална точка: "Премия за книга, свързана с историята на адвокатурата". В този смисъл виждам продължението на тази традиция и искам да вярвам, че в бъдеще Центърът ще продължи в тази посока, коментира той. И добавя, че "тази хубава книга е резултат на усилията на много хора - адвокат Доковска като научен редактор, прецизен, добронамерен, и екипът на издателство "Сиби".

Редица фактори показват, че не е случайно, а обективен, закономерен процес в този период на утвърждаването на българската държава, на изграждането на българските институции, обяснява авторът на книгата. Адвокатската професия се оказва единствената тогава, която гарантира стабилността, гарантира финансовата сигурност на образованите лица. И същевременно им дава достатъчно време и с това им позволява те да станат инициатори, създатели на политическите партии, каза авторът на книгата.

Тази възможност се осъзнава от този адвокатски елит. Тези хора осъзнават своята историческа мисия, своя дълг и поемат отговорността да управляват държавата. Това са интелектуалци, завършили "Право" в Париж, Берлин, Петербург, отличават се с възпитание и християнски морал. Качествата на адвокат се оказват полезни да бъдеш добър политик. И обратното - политическата дейност разширява кръгозора на адвоката, споделя авторът.

Доц. д-р на историческите науки н. Евгени Йочев е автор на монографиите: "История на законодателството на Княжество България", "Принципът на несменяемост на съдиите в българското законодателство 1878-1944 г.", "Наказателният закон на Княжество България", "Съдоустройството в България. История, принципи, институти (1879-1944 г.)", "Несменяемостта на съдиите и прокурорите (1879-1944)", "В служба на българското правосъдие и на адвокатурата. История на Съюза на българските адвокати (1920-1944)", "Сдружението на българските съдии и Съюзът на българските адвокати по време на правителствата на Отечествения фронт (1944-1948)", на учебника "История на българската държава и право (от Освобождението до 40-me години на XX век)", на сборника "Законодателството в Царство България (1879-1944 г.)", както и на десетки статии и научни доклади в областта на историята на българската държава и право и на съдоустройството.

Почитаеми господа съдии!

Първият въпрос е защо се явяват по тази работа толкова адвокати? Аз питам заслужава ли делото толкова труд? Въпросът е тъй ясен, че аз сам мислех - по надлежния ред прокурорът ще си оттегли обвинението.

Когато ми казаха за пръв път, че в."Мир" се дава под съд за тази статия, помъчих си да си спомня, когато някога съм бил в Германия, подобен случай и захванах да се питам какво би казал един германски прокурор за тази статия. И не намерих нищо. Затова помислих, че не заслужава защита, излишно е да се защитава обвиняемият. Ако сега обаче вземам тая длъжност, правя го от следното съображение: чини ми се, че не е тук думата за една статия и не се касае за оскърбление на княза, а тук се прави опит да се ограничи свободната българска мисъл. Затова сметнах за длъжност да взема думата, да се чуе и моят глас, че няма нищо престъпно в статията. /.../

Сега, господа съдии, дохождам до въпроса.

Ние имаме член 12 от Конституцията, който казва, че изпълнителната власт принадлежи на княза. Значи той е олицетворение, онова, което се върши, върши се от него или с негово знание. Той не може да каже, ако е направено нещо лошо, лошо е, но принуден съм бил да го приема; той не може да каже, че е бил заблуден. Той е свободен. Известно ви е, че в бр.47 на Държавен вестник от 1900 г. се намира една телеграма, гдето Н.Ц.Височество се солидаризира със своите съветници и одобрява каквото те направиха. Следователно неуместни бяха думите на господина прокурора, че князът не бил доволен от всичко станало. В наши ръце е актът, че князът е доволен. На 10 марта военният министър Паприков беше награден с орден втора степен с брилянти. Защо? На 5 марта се проля кръв във Варна, а на 10-ий министърът на войната получава висок орден. /.../ Следователно доволен е князът, че войската му е показала дисциплина, че се е отличила. Следователно не може да се каже, че князът е недоволен и тук не виждам въпрос за оскърбление и клевета.

Тук по-важен е принципът за свободната критика. Нямаме ли нея, нашето управление не може да има ни най-малка надежда за поправление.

Затова, господа съдии и съдебни заседатели, аз съм уверен, че вие, като обсъдите всичката тая статия, като вземете предвид обясненията, които се дадоха тук, ще издадете оправдателен вердикт и с това ще присъедините вашия глас към гласовете на хилядите неизвестни патриоти, към гласа на българския народ. И ще освободите тоя млад интелигентен момък и с това ще докажете на вироглавите, че "не се гаси туй що не гасне".