Държавата се готви да води дело за собствеността на Руската църква
Прокуратурата предлага държавата да заведе дело, за да защити в съда собствеността си върху софийския храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", известен още като Руската църква, както и парцела, в който е построен. Това съобщи на брифинг днес Виктор Малинов, завеждащ отдел "Надзор за законност" във Върховната административна прокуратура (ВАП).
Проверка на прокуратурата е установила, че българската държава е собственик на храма въпреки нотариалния акт, издаден през 1997 г. в полза на Русия. Той е съставен по молба на посланика на Русия въз основа на крепостен акт от 7 ноември 1898 г. Прокуратурата е издирила този акт в Държавния архив като от него се разбира, че местната власт в София е дарила дворно място на руското дипломатическо агентство. Не са открити обаче доказателства за преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
Случаят с Руската църква напомни за спора наследник ли е Москва на Руската империя
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков се срещна днес с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, а след срещата обясни, че от прокуратурата са предоставили 4 папки с материали след мащабна проверка за собствеността и писмо с предложение министерството да заведе дело за собствеността.
"Получихме писмо от прокуратурата, която е направила изследване на фактите и обстоятелствата със собствеността на Руската църква. Ние бяхме сезирани с предложение да предприемем действия по установяване на собтсвеността. Разбира се, материалите, свързани с този казус, са доста обемни. Става въпрос за около 4 папки с документи", обясни министър Цеков пред журналисти след срещата със Сарафов.
"Ние ще се запознаем с цялата фактология, след което, ако има основание, ще предприемем съответните действия. Понеже ние трябва да заведем делото, трябва да изследваме цялата документация в нашата правна дирекция. Нека си свършим работа първо вътре в министерството, а другото е въпрос на решение доколко един иск би бил вероятно основателен и на второ място - процесуална стратегия", отговори министърът на въпросите дали по случая ще бъде ангажирана външна адвокатска кантора.
"Към днешна дата единственото, което мога да кажа, е че сме получили писмо и документи от прокуратурата. Нормално е това да отнеме поне месец при положение, че са четири папки", добави министърът.
На въпрос дали това означава, че министерството не разчита на експертизата и заключенията на прокуратурата, Цеков отговори, че отговорността за такова дело е на МРРБ и е нормално компетентните дирекции в министерството да прегледат фактите и обстоятелствата, събрани от държавното обвинение.
Прокуратурата се зае да изясни казуса със собствеността след като през септември руските свещеници, служили в него, бяха изгонени от България, защото са работили срещу интересите на страната. Ден по-късно храмът беше заключен.
Проверката не е намерила данни за това, че руската или съветската държава са влагали средства в Руската църква. Няма доказателства за строителството на църквата, нито са изпълнени изискванията на Виенската конвенция за съгласие от българските компетентни органи чужда държава да придобие собственост в страната, каза Малинов. След края на втората световна война България е платила две трети от сумите, нужни за възстановяването на храма след бомбардировките, но няма документи Съветският съюз да е платил останалото, добави той.
Руският патриарх обвини българските власти в сатанизъм
Т. к. изводите на прокуратурата не пораждат правни последици, сега планът е Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заведе дело, чрез което собствеността на българската държава да бъде призната.
Върховната административна прокуратура не се е занимавала с това да проучва дали нотариусът, издал нотариалния акт, е действал добросъвестно, каза Малинов в отговор на въпрос.
Какво е установила проверката
- С нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.
- Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на "едно празно градско място в гр. София" от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква.
- Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
- След множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел "Вероизповедания" да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан.
- Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.
- По настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
- На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти - а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.
- В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ.
- Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.