Държавата се готви да води дело за собствеността на Руската църква

Държавата се готви да води дело за собствеността на Руската църква

Държавата се готви да води дело за собствеността на Руската църква
Прокуратурата предлага държавата да заведе дело, за да защити в съда собствеността си върху софийския храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", известен още като Руската църква, както и парцела, в който е построен. Това съобщи на брифинг днес Виктор Малинов, завеждащ отдел "Надзор за законност" във Върховната административна прокуратура (ВАП).
Проверка на прокуратурата е установила, че българската държава е собственик на храма въпреки нотариалния акт, издаден през 1997 г. в полза на Русия. Той е съставен по молба на посланика на Русия въз основа на крепостен акт от 7 ноември 1898 г. Прокуратурата е издирила този акт в Държавния архив като от него се разбира, че местната власт в София е дарила дворно място на руското дипломатическо агентство. Не са открити обаче доказателства за преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков се срещна днес с и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, а след срещата обясни, че от прокуратурата са предоставили 4 папки с материали след мащабна проверка за собствеността и писмо с предложение министерството да заведе дело за собствеността.
"Получихме писмо от прокуратурата, която е направила изследване на фактите и обстоятелствата със собствеността на Руската църква. Ние бяхме сезирани с предложение да предприемем действия по установяване на собтсвеността. Разбира се, материалите, свързани с този казус, са доста обемни. Става въпрос за около 4 папки с документи", обясни министър Цеков пред журналисти след срещата със Сарафов.
"Ние ще се запознаем с цялата фактология, след което, ако има основание, ще предприемем съответните действия. Понеже ние трябва да заведем делото, трябва да изследваме цялата документация в нашата правна дирекция. Нека си свършим работа първо вътре в министерството, а другото е въпрос на решение доколко един иск би бил вероятно основателен и на второ място - процесуална стратегия", отговори министърът на въпросите дали по случая ще бъде ангажирана външна адвокатска кантора.
"Към днешна дата единственото, което мога да кажа, е че сме получили писмо и документи от прокуратурата. Нормално е това да отнеме поне месец при положение, че са четири папки", добави министърът.
На въпрос дали това означава, че министерството не разчита на експертизата и заключенията на прокуратурата, Цеков отговори, че отговорността за такова дело е на МРРБ и е нормално компетентните дирекции в министерството да прегледат фактите и обстоятелствата, събрани от държавното обвинение.
Прокуратурата се зае да изясни казуса със собствеността след като през септември руските свещеници, служили в него, бяха изгонени от България, защото са работили срещу интересите на страната. Ден по-късно храмът беше заключен.
Проверката не е намерила данни за това, че руската или съветската държава са влагали средства в Руската църква. Няма доказателства за строителството на църквата, нито са изпълнени изискванията на Виенската конвенция за съгласие от българските компетентни органи чужда държава да придобие собственост в страната, каза Малинов. След края на втората световна война България е платила две трети от сумите, нужни за възстановяването на храма след бомбардировките, но няма документи Съветският съюз да е платил останалото, добави той.
Т. к. изводите на прокуратурата не пораждат правни последици, сега планът е Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заведе дело, чрез което собствеността на българската държава да бъде призната.
Върховната административна прокуратура не се е занимавала с това да проучва дали нотариусът, издал нотариалния акт, е действал добросъвестно, каза Малинов в отговор на въпрос.
Какво е установила проверката
  • С нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.
  • Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на "едно празно градско място в гр. София" от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква.
  • Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
  • След множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел "Вероизповедания" да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан.
  • Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.
  • По настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
  • На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти - а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.
  • В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ.
  • Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.