Около този извод се обединиха десетки представители на културния сектор, които взеха участие в кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура", организирана от парламентарната комисия по културата и медиите, Министерството на културата, Националното сдружение на общините и Обсерваторията по икономика на културата. Макар и непреднамерено събитието съвпадна с обявяването на законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., който предизвика критики заради заложените в него разходи за сферата на културата.

Дискусията не доведе до конкретни оперативни мерки и решения, които да бъдат приложени своевременно, но не такава беше целта ѝ, както подчерта в началото на разговора председателят на комисията по култура и медии Тома Биков. Вместо това форматът даде възможност на участниците да "изкажат болките си" и отново да припомнят отдавна известни проблеми в сектора. За пореден път се стигна до извода, че голяма част от тях могат да бъдат преодолени чрез изготвянето и приемането на Национална стратегия за култура, за която се говори от години, но все така липсва.

Без изненада най-много критики понесе Министерството на финансите. Повод за тях освен финансовата рамка за 2024 г. стана и анализ за дейността на читалища, музеи, галерии и библиотека, публикуван от ведомството в началото на месеца. В него основното заключение е, че няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната.

Данните показвали, че финансирането за т.нар. субсидирана бройка не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти и затова се налага промяна в подхода за финансиране, с който да се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции. Данните, използвани за изготвянето му, бяха определени от участниците в кръглата маса като "фалшиви", а изводите му като "унизителни" и "цинични".

Министерството на финансите обаче не бе изпратило свои представители на събитието и така не успя да отговори нито на критиките, нито пък да чуе исканията на представители на сектора, които заявиха, че са готови да продължат със стачните действия, ако не бъдат увеличени средствата за култура.

Дискусията започна с изказване на председателя на комисията по култура и медии Тома Биков (ГЕРБ), който още в самото начало подчерта, че не очаква на тази среща да се стигне до оперативни решения, но изрази надежда "хората, които трябва да чуят, да организират едно много силно лоби в културата, което най-после да постави културата там където ѝ е мястото".

Той разкритикува подхода на финансовото министерство, според който културата се мери на количествен принцип, а не в качество, но все пак показа, че си дава сметка, че е проблем не само на настоящето управление, а на правителствата от 25 г. насам, част от които е била и ГЕРБ.

Директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева изказа тезата, че българската култура се финансира на остатъчен принцип. Тя коментира, че повишаването на разходите в сектора с 50 млн. лв. в бюджет 2024 се дължи най-вече на повишаването на минималната работна заплата и в много по-малка степен са средствата, предвидени за дейност. По думите ѝ България продължава да изостава като дял и процент от БВП, които отиват за култура. В Унгария, Естония, Латвия средствата достигат над 1% от БВП, докато в България числото е под 0.5%. Тя подчерта още, че Министерството на финансите има основната задача да бъде трансмисия, а не да има рестриктивна и оптимизираща публичните политики и дейности роля.

Зам.-министърът на културата Виктор Стоянов направи заявка министерството да престане да бъде преразпределител на средства. "Ние трябва да се занимаваме със стратегическата визия за културата", подчерта той и обяви, че във ведомството се планира преструктуриране на дирекциите, така че да има дирекция по стратегическо планиране. Стоянов обяви, че министерството е отворено към всякакви предложения, и на свой ред посочи, че трябва да бъдат намерени повече инструменти за финансиране на културата, защото министерството нямало капацитет да поеме новите предизвикателства.

Директорът на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева пък представи данни от проучване на сдружението, според които е 41% от общините няма нито един културен институт, което означава, че в 90 общини гражданите нямат пряк достъп до култура. Освен това тя посочи, че ръстът от 12% за финансирането на общинските културни институти е по-малък от ръста на минималната работна заплата и това само ще затвори ножицата между хората, които работят на минимално заплащане и всичко станали.

На дискусията присъстваха и директорите на трите национални медии - БНТ, БНР и БТА. Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков заяви, че бюджетът "горе-долу го бива, затова няма да се оплаква", докато колегата му Милен Митев (директор на БНР), заяви, че финансирането на радиото е останало на нивото от 2012 г. и затова всяка една промяна в положителна посока, ще се усети веднага.

Председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова обобщи ситуацията в медиите по отношение на културата така:

Остри бяха изказванията и на председателите на творческите съюзи в България. Според председателя на съюза на артистите Христо Мутафчиев министърът на финансите се отнася с цинизъм към хората на изкуството. "На министъра на финансите не му е ясно, че ние не млъкваме. Тоя човек иска резултати от читалищата, за да даде повече пари. На него не му ли е ясно, че това няма как да стане и единственият резултат се вижда в децата, които растат", коментира той.

Председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов каза, че културните дейци са оставени на на социално подпомагане. Той обаче подчерта, че освен повече пари трябва да бъде направена промяна в редица закони.