Прокурор от Софийската градска прокуратура (СГП) е образувал преписка по сигнала на Антикорупционния фонд (АКФ) от лятото, когато неправителствената организация сезира прокуратурата с твърдения за нарушения при избора на шестима съдии за членове на съдийската квота във Висшия съдебен съвет, проведен през юни 2022 г., научи "Дневник".

Твърденията на АКФ са, че при гласуването е бил осъществен неправомерен достъп до системата от неоправомощено лице и са били използвани чужди данни за достъп при упражняване на активно избирателно право.

Малко след постъпване на сигнала в СГП наблюдаващият прокурор е образувал прокурорска преписка за компютърно престъпление по чл. 319 А от Наказателния кодекс като е възложил съвместна проверка на Антикорупционната комисия и на сектор "Компютърни престъпления" в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

На 10 ноември в прокуратурата изпратена и справка от Министерството на правосъдието за двете дати на гласуване (събота и неделя, 25 и 26 юни 2022 г.) като в справката се посочва колко лица са влезли в сградата на Върховния административен съд (ВАС) и колко съдии са участвали в гласуването. Данните от писмото бяха публично оповестени след като съдии ги поискаха по Закона за достъп до обществена информация.

Срокът за проверката по преписката е 3 месеца и е към финал, а след събиране на доказателствата наблюдаващият прокурор ще прецени дали има достатъчно основания да бъде образувано досъдебно производство или да постанови отказ, ако няма достатъчно данни за извършено престъпление. Срокът за произнасянето е един месец.

Изборът на шестима магистрати от съдебната квота на практика беше отменен с приемането на промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които се въведе механизъм за разследване на главния прокурор. Измененията предвиждаха, че до три месеца трябва да започне нова процедура за избор на представителите на съдиите, прокурорите и следователите, но и Народното събрание да започне подбор на своите 11 представители в кадровия орган на съдебната власт.

Данните за манипулации на системата, по която беше направен изборът, бяха изнесени малко след като бяха избрани членове на новия състав на ВСС. За избора се водеше и дело, което през февруари 2023 година приключи с постановяването на решение, че изборът е бил законен.

Смесен 5-членен състав от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама магистрати от Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбите на Атанас Атанасов, Татяна Жилова и Владимир Вълков, които бяха кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, но не бяха избрани, а след това оспориха решението от 26 юни м.г., с което Избирателната комисия обяви новоизбраните членове на ВСС.

От АКФ сезираха прокуратурата през лятото на тази година с мотива, че експертизата по делото, приета в хода на производството, без да бъде оспорена, установява "различни аномалии" в ползването на системата за електронно гласуване: многократно гласуване от един и същ IP адрес; IP адреси, от които се е гласувало десетки пъти; последователно гласуване с талони на различни гласоподаватели. Във всички тези случаи гласуването е ставало от IP адреси, принадлежащи на съдилища, въпреки че системата позволява на съдиите да гласуват от мобилните си телефони и домашни компютри.

3 минути в сутрешните часове в съботен ден (25.06.2022) от един и същ IP адрес на Върховния административен съд", пишат от организацията.

Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване. Така например съдия Танка Цонева от Софийски районен съд сигнализира за невъзможност да гласува, използвайки предоставените ѝ линк и парола. Извършената проверка по сигнала разкрила, че с талона на съдия Цонева вече е било извършено гласуване, очевидно от различно от нея лице.

Изборът на съдии за членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС), проведен през последния уикенд на юни миналата година от компютри във Върховния административен съд, е бил манипулиран, съобщи "Капитал" на 9 ноември, позовавайки се на информацията от Министерството на правосъдието, дадена в отговор на запитване на двама съдии (Владислава Цариградска от Окръжен съд - Плевен, и Атанас Атанасов от Софийския градски съд) по Закона за достъп до обществена информация.

Информацията, предоставена сега от Министерството на правосъдието, която вече е изпратена и на прокуратурата, е за това колко души са влезли в сградата на ВАС в последния уикенд на юни 2022 г. Тогава магистратите трябваше да изберат 11 членове на бъдещия съдебен съвет (мандатът на съвета изтече през октомври 2022 г., но заради нестабилната политическа ситуация нов състав не беше сформиран, защото парламентът не проведе избор за останалите 11 членове - бел. ред.), като те можеха да правят това и през електронна система.

През януари тази година в рамките на дело срещу избраните съдии стана известно, че в двата дни за вота от компютри във ВАС са били подадени над 200 гласа. По всяка вероятност това е станало и от един и същ компютър, тъй като гласовете са подавани през няколко минути по едно и също време на деня. От информацията от Министерството на правосъдието се разбира, че общо за двата дни в сградата на съда се влезли 28 съдии - 13 в събота, 25 юни, и 15 - в неделя, 26 юни 2022 г.

Заради изнесената информация от Българския хелзинкски комитет (БХК) поискаха оставката на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, както и на членове на съдебния съвет.