Активно мероприятие или манипулация. Отговорът на въпроса какво е станало с избора на членове от съдийската квота за новия Висш съдебен съвет през 2022 г. е все така висящ. Вотът беше поставен под съмнение още в началото на годината и все още няма еднозначно обяснение какво точно се е случило.

Макар да е сигурно, че новоизбраните членове няма да встъпят в длъжност заради промени в Закона за съдебната власт, темата продължава да стои на дневен ред близо година, а през последните месеци изборът стана обект на проверка и от страна на прокуратурата. На 30 ноември предстои и ВСС да обсъди нужно ли е да бъде изградена нова система за дистанционно гласуване, защото сегашната е остаряла и има съмнения дали гарантира ефективно тайната на вота.

Междувременно от Министерството на правосъдието отговориха на въпроса на "Дневник", че ще назначат проверка по случая. Експерти, с които екипът разговаря коментираха, че съмнения в сигурността на системата е имало още през 2017 година.

На заседание на пленума на ВСС Калина Чапкънова припомни, че такъв одит на системата е правен точно заради съмнения през 2017 г. и през 2022 г., но системата ще бъде обсъждана на специално заседание.

От Българския хелзинкски комитет пък поискаха оставката на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков заради казуса и нарекоха съмненията "агресия спрямо върховенството на закона", а според Чолаков всичко това е "активно мероприятие". Най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите призова съдебният съвет да извърши проверка.

Още в началото на годината по време на оспорването на резултатите от вота от страна на съдии, които не са били избрани за членове на ВСС се заговори за съмнения за манипулации в системата, с която беше направен изборът. Процесът завърши през февруари 2023 г. с решението, че изборът е бил законен.

Смесен 5-членен състав от трима съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и двама магистрати от Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбите на Атанас Атанасов, Татяна Жилова и Владимир Вълков, които бяха кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, но не бяха избрани, а след това оспориха решението от 26 юни м.г., с което Избирателната комисия обяви новоизбраните членове на ВСС.

Една от причините казусът да продължава да витае като нерешен в общественото пространство е, че по време на делото е изслушана експертиза, която не е оспорена, не е поискана и допълнителна такава за изследване на някои от данните, установени в нея. Вещите лица обясняват в заключението си, че са забелязали някои "странни" неща във вота, споменават 200 достъпвания до системата за гласуване, което в последвалите месеци се превръща в 200 гласа, споменават и "известни аномалии".

Подалите заявки в опит да гласуват от работното си място са били с един и същи IP-адрес, като те са се опитвали да дадат вота си през интервал от 2-3 минути. Техните твърдения са публикувани през януари тази година в статия в "Биволъ" със заглавие: "Високотехнологично" дело във ВКС. 24 съдии възпрени да гласуват на изборите за ВСС, докато други 90 - с 200 опита за вот". На следващия ден, денят на балотажа, заявките да се гласува от служебните компютри в сградата на ВАС са били по-малко, а интервалът между тях вече е бил по-голям", пише "Биволъ".

Друг експерт, Керемедчиев, цитиран от изданието твърди, че в българските институции е "честа практика" да има един и същи IP-адрес за множество служебни компютри. Освен това вещите лица посочват, че системата не е била обновявана нито веднъж след инсталирането й през 2015 г.

Според него е имало множество откази на системата за приемане на вота, което е и един от поводите на редица съдии да подадат жалба и да заведат дело, в което оспорват резултата. Според експертът остарялата операционна система Windows'2008, чиято поддръжка е спряна от производителя, не е основание за злоупотреби, намеси или уязвимост към евентуални кибератаки или хакерска активност. Според Балабанов, към момента на пускането на платформата за гласуване през 2015 г., операционната система е била актуална.

В началото на ноември "Капитал" съобщи, позовавайки се на информацията от Министерството на правосъдието, дадена в отговор на запитване на двама съдии (Владислава Цариградска от Окръжен съд - Плевен, и Атанас Атанасов от Софийския градски съд) по Закона за достъп до обществена информация, че изборът на съдии за членове на новия Висш съдебен съвет (ВСС) е бил манипулиран.

От информацията от Министерството на правосъдието се разбира, че общо за двата дни в сградата на съда се влезли 28 съдии - 13 в събота, 25 юни, и 15 - в неделя, 26 юни 2022 г. В отговора на министерството се разбира, че данни за влизащите в сградата на съда през официални вход на 25 и 26 юни м.г. има, те са били регистрирани и сред тях са само 28 съдии с право на глас. Служебният вход е бил заключен през цялото време и ключът от него е бил при охраната на централния вход.

На среща с журналисти той цитира дословно откъси от експертизата, спомената в публикацията на "Биволъ" и от отговорите на Министерството на правосъдието до съдиите, оспорили резултатите от вота. Според цитираната от Чолаков документация в експертизата пред съда вещите лица изобщо не са говорили за 200 гласувания, а веднъж споменават в отговор на въпрос 200 достъпвания до системата от сградите на различни съдилища.

Освен това Чолаков казва, че се говори и за съдилища, в множествено число, а не само за ВАС. Трите вещи лица казват, че в трите бази данни, работещи към виртуалните машини на системата за електронни избори за членове на ВСС от квотата на съдебната власт, не са установени записвани IP адреси на гласоподаватели, но такива са установени в работните журнали.

На въпрос от член на съдебния състав дали това е аномалия, вещото лице казва: "Не, това не е аномалия. Според мен, ако трябваше да гласуват хартиено щяха да направят абсолютно същото". На въпрос на един от жалбоподателите за кой съд става дума вещото лице отговаря: "ВАС, ще ви излъжа за числата, затова предпочитам да не ги казвам".

На допълнителен въпрос от страна на жалбоподателите: "Т.е. имате спомен, че 200 са общо за двата дена?", друго вещо лице обяснява: "Когато търсихме и анализирахме уеб лог и уеб сървъра ние преброявахме физическото достъпване до системата. Точният брой на подадените гласове не сме установили, защото има многократни заявки. Дори при едно гласуване заявките са неколкократни - имало е неуцелени пароли, неуцелени адреси, с които е трябвало да се гласува. Това, което е аномалия, е, че имаме един IP адрес, който е използван многократно".

Чолаков каза, че всички компютри в сградата на ВАС са на един IP адрес. Председателят на съда обясни, че по делото срещу изборните резултати за членове на ВСС, след изслушване на експертизата никой не е поискал от съда да бъдат събирани нови или допълнителни доказателства. Така е останало неизяснено колко са гласували от IP адреса на съда, както и колко съдии са влезли в сградата.

На запитване на съдия Владислава Цариградска по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на правосъдието, както и от ВАС и от ГДО "Охрана" през март отговориха, че не разполагат с данни за влезлите в сградата на съда съдии с право на глас през двата почивни дни. А от ВАС заявяват, че през този уикенд в сградата са влизали съдии и през служебния вход, който е бил отключен, но съдиите не са били регистрирани. Освен това тогава допълват, че тази информация не може да се иска от тях по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Чолаков обясни, че е отказал да предостави заповедта си за организацията на достъпа до сградата на ВАС в деня на изборите не защото има какво да крие, а защото процедурата за изискването на тази информация е друга, а не по ЗДОИ. Председателят на съда обясни и че Министерството на правосъдието е отговорило по друг ред на двамата съдии, които не са поискали информация по ЗДОИ, а са подали сигнал като обясни, че редът е различен.

Данните от експертизата се допълват от сигнали на съдии за невъзможност да упражнят правото си на глас в деня на изборите, тъй като от профила им вече е било извършено електронно гласуване. Така например съдия Танка Цонева от Софийски районен съд сигнализира за невъзможност да гласува, използвайки предоставените ѝ линк и парола. Извършената проверка по сигнала разкрила, че с талона на съдия Цонева вече е било извършено гласуване, очевидно от различно от нея лице, дадоха пример тогава от АКФ.