Журналистът от Българското национално радио (БНР) Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд. Той обаче не е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд. За нея остава само моралното удовлетворение, че с делото е отворен обществен дебат.

Това са част от изводите на решението на Софийския районен съд по делото, заведено от 102-годишната Ценка Горанова заради статуса на Волгин във Фейсбук, че "достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд", съобщава "Сега". Решението не е окончателно.

Съдът приема, че изказването е противоправно, но че с него журналистът не е увредил възрастната жена.

Съдия Андрей Георгиев отхвърля иска за 5001 лв. и осъжда Ценка Горанова да плати на Волгин 1200 лв. разноски по делото. Срещу Волгин има висящо дело и в Софийския градски съд по колективен иск за същото изказването.

Волгин публикува поста си на 1 февруари, който е ден за почит на жертвите на комунизма. От исковата молба на Горанова става известно, че съпругът й е бил убит през октомври 1944 г. без съд и присъда от "новата власт". Две години по-късно Ломският районен съд обявява мъжа за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953 г. дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица. Пред съда Волгин твърди, че изказването му е мнение и оттам той поддържа тезата, че то не е противоправно. Отбелязва, че българската държава е била задължена да създаде институцията на Народния съд и че тя е била за защита на интересите на народа. Изтъква още, че сам е жертва на репресии по време на комунизма.

Съдия Андрей Георгиев посочва, че журналистите са публични личности, които формират общественото мнение не само докато работят, а с всяко свое изказване. Журналистът не е журналист само във времето, което прекарва на работното си място, посочва съдът. Освен това има ясно задължение на журналистите в дейността си да уважават жертвите на престъпления или несправедливост. Волгин не е спазил това задължение, казва съдът.

Според решението с първата част от изказването на Волгин той е засегнал пряко Левон Хампарцумян като "нахален и неумен богаташ". Той не е страна по делото, но изказването по негов адрес показва отношението към богаташите, които се държат "нахално". Така излиза, че основната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд, е не друга, а да съди "нахалните и неумни богаташи".

Според решението постът на Волгин е бил в състояние да засегне негативно достойнството на пострадалите от решенията на Народния съд, включително и техните наследници, страдали пряко от осъжданията (както поради загуба на родител, така и вследствие на политиката на БКП да преследва и роднините на определени категории "врагове на народа" и да ограничава правата им на труд и образование).

Съдията допълва, че това изказване не попада под защитата на свободата на словото, тъй като срещу него могат да се предприемат от държавата мерки в защита на достойнството на жертвите.

Съдията припомня, че има множество съдебни актове, с които през 90-те години на миналия век век са отменени присъди на Народния съд като несъвместими със стандартите на правовата държава. Поради това оправдаването на тези присъди с отмъщение към богатите засяга достойнството на тези жертви на очевидно несправедлива присъда.