Всеки трети българин се самоопределя като европеец, сочи проучване

Всеки трети българин се самоопределя като европеец, сочи проучване

Всеки трети българин се самоопределя като европеец, сочи проучване
Всеки трети българин се самоопределя като европеец, а всеки втори е на мнение, че мястото на България на геополитическата карта е като държава - членка на Европейския съюз. Това показват данни от проучването "Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите", представени на пресконференция в БТА.
Проучването е направено през 2021 г. сред 1014 пълнолетни българи чрез метода на полустандартизираното face-to-face интервю. Целта на проучването е да изследва колективната идентичност на съвременните български граждани.
"Когато започнахме този проект, искахме да проучим националната идентичност в различните й измерения. Бяха минали 13 години от приемането на страната ни в Европейския съюз. Интересуваше ни доколко сме българи, дали сме европейци", каза доц. д-р Магдалена Славкова от Института за етнология и фолклористика при БАН.
Проучването показва, че съвременната идентичност на българските граждани е с хибриден характер, като съчетава елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като малко над 30% от анкетираните възприемат себе си като "гражданин на ЕС".
Водещо място, с най-голям дял от 84.7%, заема националната идентичност. Повече от половината респонденти (52.5%) се идентифицират със своето населено място.Тези, които се идентифицират с етноса си, са малко над 13%.
Доц. д-р Албена Накова от Института по философия и социология към БАН направи съпоставка между данните от настоящото проучване с изследване за идентичността на българите от 2009 г. То показва, че българите преди 14 години се самоопределят чрез локалната си идентичност, или с мястото, в което живеят, и региона, от който произхождат.
Половината анкетирани казват, че мястото на страната ни на световната геополитическа карта е като държава ч ленка на ЕС. Всеки четвърти е на мнение, че България е балканска страна на кръстопът между Запада и Изтока. Малко над 7% отговарят, че България е страна, ориентирана към активно сътрудничество с руската федерация.
На въпрос с какво се гордеете като български гражданин най-много респонденти отговарят, че това е българската история (60%), традициите и обичаите (44.7)%. Близо 18% от респондентите посочват възможността да пътуват и работят по света като граждани на държава - членка на ЕС.
"Този индикатор показва започналите процеси на формиране на наднационална европейска идентичност. По този начин се реализира един интересен феномен - започващата да се формира европейска идентичност се превръща в повод за национална гордост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска идентичност се превръща в един от индикаторите на националната идентичност", коментира Накова.
На въпрос какво формира чувството за принадлежност към българската нация две трети от респондентите казват, че това е българският език. Националните културни традиции и обичаите посочват 65% от отговорилите, историческото минало и колективната памет посочват 59% от участниците в проучването. Приблизително една трета са тези, за които православната религия също е индикатор за национална идентичност.
"Доста предно място в класацията на "чуждите" заемат бежанците, определени от приблизително една пета от изследваните лица като "чужди" на България, и имигрантите, макар и отнесени с два пъти по-нисък дял (една десета от изследваните лица) в графата "чужди". Тези резултати отразяват доминиращите през последните години у нас в по-голямата си част негативни нагласи към бежанците и мигрантите", каза Накова.