"Прието за сведение": България търси къде да включи делата шамари
"Приети за сведение и на хартия." Така най-кратко може да бъде обобщена работата по мерките в България срещу делата SLAPP ( стратегически дела против публично участие - бел. ред.), известни като дела шамари. Целта е чрез промени в законодателството да бъдат ограничени възможностите чрез подобни съдебни процеси да се оказва натиск - не само върху медии, техните издатели и журналисти, но и над неправителствени организации и активисти.
Конкретни изменения все още не са изготвени и публично представени, но в работна група ще се търсят законите, в които да залегнат промените, които ще уредят всичко, свързано с тези дела. Засега официално обявени срокове няма. За това, че тази група ще работи по мерки срещу делата шамари, се разбра и от съобщение на "Репортери без граници" в средата на септември.
| Групата в Министерството на правосъдието е заседавала два пъти (през септември и октомври), а работата ѝ е била фокусирана върху текстове, свързани с ограничаване на държавната реклама за медии. "Темата за делата шамари някак поизостана" и "Замря работата", са коментари на участници в групата. |
В четвъртък (30 ноември) Европейския парламент и Съвета на ЕС постигнаха политическо споразумение за новите правила на ЕС за делата шамари. Законодателният акт ( т.нар. Anti-SLAPP директива) ще трябва да бъде одобрен от пленарната зала и от държавите членки, а след това те ще разполагат с две години (потенциално до началото на 2025 г.), за да транспонират директивата в националното законодателство.
От Министерството на правосъдието заявиха пред "Дневник", че се изготвя анализ за режима на медийна собственост, обсъждат се и законодателни предложения, свързани с промени в Гражданския процесуален кодекс относно въвеждане на правни механизми за защита на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността и срещу които може да има дела шамари.
| "Предстои свикване на следващо заседание на експертната работна група за медийна среда и достъп до информация, на което да бъде обсъден първоначалният вариант на предложенията за промени", гласи ще отговорът на Министерството на правосъдието. |
Темата с рамката за свободата на словото и делата шамари е една от тези, които Европейската комисия следи в рамките на годишните доклади за върховенството на правото. В четвъртък, 30 ноември, в България бяха и експерти от комисията за срещи, свързани с върховенството на правото.
Нарастваща заплаха за демокрацията: Делата шамари стават все по-зловещи
Търси се място за дефиниция
"Търси се място в кой закон да се сложи определение за дело шамар. Ние нямаме закон за гражданската клевета, какъвто има в други държави в Европа, дори и там където това е част от отговорността за непозволено увреждане, има по-конкретни разпоредби за вреда от печатни и други издания", коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов, който е един от авторите на анализ за делата шамари на Антикорупционния фонд. Кашъмов участва в съвета по върховенство на правото като представител на Висшия адвокатски съвет. Програма "Достъп до обществена информация", на чийто правен екип той е ръководител, вече не е част от съвета, научи "Дневник".
По думите на Кашъмов обсъжданията по темата са затихнали, като обяснение за това може да е постоянното политическо напрежение в управлението, местните избори.
| "Но трябва да се заработи по-приоритетно в тези теми. Доказа се, че по делата шамари, няма никакъв реален механизъм за контрол на наложените обезпечения и те не се променят дори при промяна на съдебните решения", коментира още Кашъмов. |
В работната група с над 30 участници в Министерството на правосъдието са представители на съда, прокуратурата, адвокатурата и различни организации, сред които Асоциацията на европейските журналисти, Съюза на издателите, Асоциацията на регионалните медии), Асоциацията на радио- и телевизионните оператори.
Те работят по приет преди повече от половин година документ - в "концептуална бележка", която би трябвало да служи като рамка за промените. "Концептуална бележка дава насоки за работа, включително за промени в процесуалното законодателство. Но работата е необходимо да продължи, за да се материализират целите, поставени в нея", коментира Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти.
| Сред идеите за мерки срещу делата шамари са да се установи горен праг на цената на исковете по тях или подобни искове да станат неоценяеми, т.е. да не се внася по тях държавна такса. |
Например с делото на "Лев инс" срещу "Медиапул", разноските на изданието, за да може да участва в делото бяха за над 40 хиляди лева. Тогава от АЕЖ направиха кампания за събиране на средства и успяха да осигурят парите.
"С подобно предложение обаче може да отпадне възпиращият ефект на държавната такса и така може да се увеличат желаещите да водят дела срещу медии и журналисти", коментира Кашъмов.
Сред другите идеи, по които работната група дебатира, са дали производствата по подобни искове да не са бързи. "Би било полезно при липса на отделен закон за отговорността на медиите, които не са радио и телевизии. Много е важно при такива казуси да бъде направена бързо от съда преценка дали се касае за злоупотреба с право. Т.е още на етапа на размяната на книжата, съдът да прави преценка дали това е дело шамар. Това се отразява на разпределението на доказателствената тежест в бъдещия процес и би облекчило движението на делото", коментира още адвокат Кашъмов.
Според него съществено е да бъдат предвидени гаранции срещу обезпечението на исковете, т.е. исковете и течащите съдебни процеси да не водят до блокиране на сметки на медиите, защото в противен случай те остават блокирани за много дълго време, което блокира работата на журналистите.
"В тази концептуална бележка идеите са приети. Но ми се струва, че липсва системен подход при реформата на рамката, свързана със свободата на словото. В ситуации, когато има голямо напрежение, когато има силна дезинформация, войни, съпровождани с дезинформация, ролята на медиите е още по-важна, и когато държавата не работи по облекчаване на този вид отговорност и по възпрепятстване на атаки, водещи до цензура, това се отразява на цялостната ситуация", коментира още Кашъмов.
Делата шамари - основният начин за натиск върху медиите
България е сред петте държави в Европа с най-много дела срещу журналисти и активисти, показа проучване, направено по поръчка на комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) от началото на ноември тази година.
Новият закон ще възпре онези, които искат да заведат подобни дела, злоупотребяващи с правото, ще овласти жертвите на SLAPP и ще им помогне да отвърнат на удара. Искаме да защитим онези, които поемат рискове, за да сме сигурни, че гражданите са информирани по въпроси от интерес за нашите общества.
Според анализ на Антикорупционния фонд пък делата у нас имат "смразяващ ефект", а от 2000 година насам се увеличават постоянно. Само през последните две години бяха заведени две такива дела с размер на иска за над един милион лева, като единият от тях е на застрахователното дружество "Лев инс" срещу сайта "Медиапул".
Според годишно проучване на Асоциацията на европейските журналисти. В годишното си проучване от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) съдебното преследване е сред водещите начини за тормоз върху журналистите в България.
В доклада се отбелязва, че дори и когато не завършват със съдебна победа, делата шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансовите ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време. Отдавна е посочвано, че често именно такава е целта на отправящите иск пред съда - не да спечелят, а да сплашат или парализират другата страна да обикаля по заседания и да издирва купища документи, поискани за представяне по евентуалното дело.
Заявка за промени в законодателството беше дадена по времето на служебния правосъден министър Крум Зарков, когато темата беше определена като приоритет за съвета по върховенство на правото. Кабинетът на Николай Денков също е включил темата в управленската си програма, където за периода 2023-2024 година е записано, че към Съвета за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е създадена работна група "Група за медийна среда и достъп до информация". Темата не е коментирана от парламентарно представените партии и колко бързо биха приели изменения.
