Преди второ четене на промените в Конституцията: повече лица ще могат да са служебни премиери (обновена)
По-широк кръг от лица, които могат да бъдат служебни премиери, двойно гражданство за народните представители, по-малък мандат за главния прокурор и оставяне на правомощията на президента по назначаването на председателите на върховните съдилища.
Това са част от акцентите на промените в Конституцията, внесени преди второто четене на законопроекта, подписани от ГЕРБ, "Продължаваме промяната Демократична България" и ДПС. Трите партии, застанали и зад внесения в края на юли проект, имат достатъчно гласове - над 160, за да минат безпроблемно текстовете на оставащите две гласувания. Крайният срок за предложения преди второ четене изтича на 15-ти декември в 18:00 часа, а за уикенда са предвидени обсъждания в ресорната парламентарна комисия.
"Капан за политиците": бързането и липсата на време заплашват промените в Конституцията
Графикът на управляващите и ДПС, предвижда измененията в основния закон да бъдат приети преди Коледа тази година, като основният двигател за това е евентуалното отпадане на наложеното от Нидерландия вето за членството на България в Шенген. Австрия - другата държава, която досега се противопоставяше на присъединяването на България и Румъния, вече е със смекчени позиции.
Проектът за промени в основния закон успя да премине през второто първо четене на 8-ми декември. В подкрепа на текстовете бяха вносителите от ГЕРБ, "Продължаваме промяната Демократична България" и ДПС, които обещаха ревизия на някои от предложените от тях идеи. Проектът е с основен фокус върху съдебната система, но предвижда и още промени,
Най-общо внесеният проект с предложения предвижда:
- Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождават председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект беше премахнато, но след критики и коментари, то ще остане сред правомощията на държавния глава;
- Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
- Първоначалният проект предвиждаше по-стеснен кръг от лица, които да могат да стават служебни премиери. Идеята е по този начин да се избегне създаването на служебно правителство на президента, коментираха пред "Дневник" депутати от управляващото мнозинство. От първоначалния проект е премахната опцията служебен премиер да може да е и председателят на Конституционния съд.
- Висшият съдебен съвет ще бъда разделен окончателно на два съвета - Висш съдебен и прокурорски съвет. В тях ще се запазят и квотите по проекта на управляващите, с които се цели да се гарантира по-голяма съдийска независимост. А именно - избраните членове на прокурорския съвет от парламента ще са повече (6) от тези, избрани от самите обвинители (2). Идеята е по този начин да се избегне формиране на мнозинство около главния прокурор. В бъдещия съдебен съвет се цели да се постигне другия баланс - да има повече съдии, избрани от съдии, за да може така да се гарантира независимостта на съда. Това е един от ключовите текстове, по които се очакваше да има изненади и капани. През 2015 година ключови текстове от постигнатия между партиите "исторически компромис" именно свързано с разпределение в двата съвета бяха променени и обезмислиха до голяма степен поправките.
- В проекта за допълнение и изменение се предвижда да има двойно гражданство за народни представители. Проектът първо предвиждаше условие те да са живели последните 18 месеца в страната.
- Мандатът на съдебния съввт ще четири години, на главния прокурор пет, на председателите на върховните съдилища - седем. В първоначално внесения проект мандатите на т.нар. трима големи бяха намалени до пет години, но с право на втори мандат.
- Остава идеята да бъде закрита Върховната административна прокуратура и държавното обвинение да следва структурата само на наказателните съдилища, ще има само Върховна прокуратура. Също така ще отпадне възможността прокуратурата да прави на проверки във всички администрации, но пък ще бъде запазено правото ѝ да атакува административни актове, както и да се намесва в случаи, когато трябва да бъде защитен интересът на някой в уязвима позиция.
- Запазва се и идеята парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. Народното събрание обаче ще се разпуска не с конституирането на новото, както първоначално предвиждаше проектът, а с произвеждането на изборите за него.
- Общо събрание ще наследи пленумът, като правомощията му ще са ограничени до решаване само на някои въпроси. В това събрание главният прокурор и министърът на правосъдието ще са без право на глас. То ще се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от този на върховния административен съд.
Конституционна жалба - през съда
При текстовете за конституционна жалба, вносителите са преценили, че съдилищата ще са филтър за гражданите да сезират Конституционния съд. Записано е, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото - няма да има право да иска тълкуване на Конституцията.
"Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след влизането на решението на Конституционния съд в сила", е записано в предложенията за измененията.
Сегашният съдебен съвет ще работи поне още девет месеца
Настоящият състав на съдебния съвет ще продължи да действа още девет месеца. Това се разбира от предложенията за преходни и заключителни разпоредби, в които е записано, че в срок от шест месеца след влизането в сила на измененията в Конституцията, Народното събрание "приема законите, които се отнасят до прилагането на променените текстове". След което има тримесечен срок от влизането в сила на законите за провеждане на процедура за избор на изборни членове.