Минимални редакции въпреки притесненията: Какво мина на второ четене в Конституцията
Двудневен маратон събра депутатите от комисията по конституционни въпроси на извънредно заседание, започнало в събота (16 декември) и продължило и на следващия ден в неделя. След общо 7 часа обсъждане за двата дни бяха приети на второ четене промените в основния закон, а в следващите дни се очаква те да бъдат внесени и гласувани в пленарната зала не само на второ, но и на трето четене. Така още преди началото на празничните дни около Коледа и Нова година България може да има нова конституция.
Консенсусът около текстовете на вносителите от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС изглежда все така солиден и непоклатим въпреки критиките, съветите и опасенията, отправени от обществения съвет, конституционалисти, експерти, юристи и неправителствени организации. Така на пръв поглед изглежда, че с гласовете на трите партии - над 160 - промените могат да минат безпроблемно.
Парламентарната комисия прие на второ четене всички промени в Конституцията
В събота председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) и Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България") обобщиха в началото на дискусията, че дебатът преди второ четене е бил изключително полезен и вносителите са се вслушали в предложенията на експертите и институциите.
"Не по всички въпроси, но по важните бяха постигнати консенсуси", обобщи Йорданова. След дебата в комисията по време на второто четене обаче тезата за вслушването като че ли не звучи убедително заради продължаващите призиви и притеснения от страна на конституционалисти - изказвания против някои текстове с предупреждения, че ще бъдат откровено вредни, отправиха бившите конституционни съдии проф. Пенчо Пенев и Румен Ненков и адвокат Велислав Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки".
Гроздан Караджов, депутат от "Има такъв народ", който защитаваше текстовете на собствената си парламентарна група, обобщи ситуацията с твърдението, че това е "подмяна на съдебната реформа и второ "опраскване" след 2015 г.
Леки словесни престрелки се размениха по някои от текстовете и между министъра на правосъдието Атанас Славов и председателя на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) по темата за двойното гражданство за депутати и министри, както и по темата за разпределението на квотите в бъдещия прокурорски съвет, за които Чолаков обяви, че ще подкрепи както са предложени, без редакция на нито една запетайка, за да е ясно кой носи отговорността - Министерството на правосъдието, което подкрепи превес на парламентарната квота пред професионалната.
В края на заседанието в неделя председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) закри дебата с въпрос към министъра на правосъдието Атанас Славов дали е доволен.
"Важното е българското общество да е доволно, нашите партньори и сътрудници, а ние да сме с усещането, че сме свършили важна обществена работа. Аз имам такова усещане. Това е пример за легитимно протекъл дебат с легитимно взети решения", заключи министър Славов.
Какво промениха депутатите с последните поправки
- Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект беше премахнато, но след критики и коментари ще остане сред правомощията на държавния глава. Беше приет текст, според който, ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила.
- Запазва се методическото ръководство на обвинението - главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза, които обаче няма да бъдат изготвяни еднолично от него.
"Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по ред, определен в закон." Това е финалната редакция на текста, който комисията по конституционни въпроси прие на второ четене.
- Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен окончателно на два съвета - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. В тях ще се запазят и квотите по проекта на управляващите, с които се цели да се гарантира по-голяма съдийска независимост. Текстовете за съдийския съвет не предизвикаха никакви дискусии заради общия консенсус за по-голямо съдийско самоуправление - ще има повече съдии, избирани от съдии, за да се гарантира независимостта на съда.
На второ четене: Висшият съдебен съвет се разделя на две въпреки критиките
| По-проблемен се оказа текстът за съотношението на представителите в прокурорския съвет. Въпреки предупрежденията, че по този начин се узаконява политически превес в прокурорския съвет и възможността изборът на главен прокурор да бъде политически, вносителите не отстъпиха от първоначалната си идея. В текстовете е записано изрично и че Народното събрание няма да има право да избира в двата съвета действащи прокурори и следователи, но тази забрана не важи за действащи съдии, които могат да бъдат назначавани в прокурорския съвет. |
С приетите на второ четене промени новият Висш съдебен съвет ще има 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента.
- Общо събрание ще наследи пленума на ВСС, като правомощията му ще са ограничени до решаване само на някои въпроси. В това събрание главният прокурор и министърът на правосъдието ще са без право на глас. То ще се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от този на Върховния административен съд.
- Мандатът на Съдебния съвет ще е четири години, на Прокурорския съвет - също 4, на главния прокурор - пет, на председателите на върховните съдилища - седем. Отпадна предложението на Гроздан Караджов и депутати от "Има такъв народ" главният прокурор да се избира с пряк избор.
- Сегашният състав на ВСС ще продължи да действа поне още девет месеца, въпреки че е с изтекъл мандат. Това беше прието с преходни и заключителни разпоредби, в които е записано, че в срок от шест месеца след влизането в сила на измененията в Конституцията Народното събрание "приема законите, които се отнасят до прилагането на променените текстове". След това е записан друг тримесечен срок от влизането в сила на законите за провеждане на процедура за избор на изборни членове. Сега действащият ВСС няма да може да назначава само председатели на върховните съдилища и главен прокурор.
- Беше гласувана и идеята да бъде закрита Върховната административна прокуратура и държавното обвинение да следва структурата само на наказателните съдилища. Така на практика няма да има Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, а само Върховна прокуратура. Също така ще отпадне възможността прокуратурата да прави проверки във всички администрации, но пък ще бъде запазено правото ѝ да атакува административни актове, както и да се намесва в случаи, когато трябва да бъде защитен общественият интерес или интересът на лица, които се нуждаят от специална закрила.
- Носител на съдебната власт е съдът, но за прокуратурата и следствието изрично се записва, че са част от съдебната власт, предвижда друго предложение на депутатите.
Велислав Величков: Абсолютно недопустимо е парламентът да ръководи прокуратурата
- Съдебният инспекторат ще остане в сегашната си форма, като инспекторите ще могат да бъдат преизбирани на същата длъжност и за още един мандат. "След приключване на мандата те не могат да заемат длъжностите съдия, прокурор и следовател в продължение на две години и могат да се пенсионират по ред, определен със закон", гласи новото предложение.
- Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон. Първоначалният проект предвиждаше по-стеснен кръг от лица, които да могат да стават служебни премиери.
| От първоначалния проект беше премахната опцията служебен премиер да може да е и председателят на Конституционния съд, но въпреки възраженията и опасенията за недопустимо смесване на съдебна и изпълнителна власт и от страна на Върховния касационен съд, и на министъра на правосъдието Атанас Славов, вносителите оставиха възможността за служебен премиер да бъде избиран и назначаван председателят на ВКС. |
- Предвижда се да се разреши двойно гражданство за народните представители. Първоначалният проект предвиждаше условие те да са живели последните 18 месеца в страната. С тази поправка се дава възможност и за двойно гражданство на министрите, но за тях няма да има изискване за уседналост.
- Запазва се идеята парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. "Избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание", гласи финалният вариант на текста, който депутатите приеха на второ четене.
- На второ четене беше приета видоизменена индивидуална конституционна жалба. В поправките е записано, че съдилищата ще са филтър за гражданите да сезират Конституционния съд, както и че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело - няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.
- По-широка ще е формулировката за текста за регулаторите: "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон", гласи новият вариант на текста.
- Очаквано отпадна предложението националният празник да бъде променен от 3 март на 24 май.