Неизлъченото интервю на посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова в предаването "Политически некоректно" с Петър Волгин по Българското национално радио (БНР) предизвика коментари и реакции дали спирането на записа е цензура, доколко независимо е националното радио и дали се е поддало на политически натиск.

Ситуацията три дни след решението на програмния съвет на Българското национално радио (БНР) изглежда така:

Разговорът с руския дипломат, който трябваше да бъде излъчен на запис в предаването "Политически некоректно" на 16 декември, събота, бе анонсиран във Фейсбук два дни по-рано - на 14 декември, четвъртък.

Това предизвика критики, протест, позиция на посолството на Украйна (въвлечено в темата от екипа на радиопредаването), а в петък 15-и декември и парламентарната група на ДПС излезе с позиция, че гостуването на Митрофанова в ефира на общественото радио е "груба демонстрация на незачитане на националния суверенитет, общоевропейски позиции и ценности, както и погазване на националните интереси на България". От ДПС настояваха и СЕМ да се самосезира и произнесе по случая.

На 15 декември, след като интервюто е монтирано, програмният съвет, който се състои от 16 души - все шефове на екипи в медиата, решава в името на "обществения интерес" да чуе записа. Насрочва се заседание на 16 декември, извънредно сутринта, на което се взема решение, интервюто да не бъде излъчвано. Има двама въздържали се, но не е известно кои са.

Това постави въпроси за правилата, по които работят журналистите в общественото радио, как планират съдържанието на предаванията, как се определят отговорностите за решенията, каква е процедурата за сваляне от ефир.

Решението за спирането на интервюто е принципно, съобразено е с разписаните в радиото стандарти за журналистика. Разговорът с руския посланик Елеонора Митрофанова не отговаря на тях. Интервюто е планирано от екипа на самото предаване, каквато е практиката в националното радио, решението за спирането му не е прецедент. Това коментира пред "Дневник" главният директор на Българското национално радио Милен Митев.

В позиция на радиото от събота, 16-и декември, се казва, че Програмният съвет е препоръчал на програма "Хоризонт" да не излъчва интервюто, защото то нарушава чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти на радиото. Те "изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, програмният съвет препоръчва разговорът да не бъде излъчван.

В програмния съвет на БНР се включват директорите на Програмната дирекция, програма "Хоризонт", програма "Христо Ботев", програма "Радио София", дирекция "Мултимедийни програми" и дирекция "Международно сътрудничество", председател на Съвета е Програмният директор.

Според правилника на БНР "програмният съвет е постоянно действащ консултативен орган на пряко подчинение на Генералния директор", който "обсъжда и предлага", но не взима крайните решения.

Според Асоциацията на европейските журналисти към крайното решение има отношение генералният директор, защото според чл. 68. (1) от Закона за радио и телевизията именно той провежда програмната политика и осъществява оперативното ръководство на радиото.

Пред "Дневник" от Съвета за електронни медии (СЕМ) заявиха, че ще имат позиция, след като обсъдят въпроса на предстоящото във вторник, 19- ти декември, заседание, като вероятно ще изслушат и директора на БНР, както и представители на програмния съвет. Потърсена за коментар, председателят на съвета Соня Момчилова се извини, че е в среща и не може да говори.

Още в събота, пред БНР тя коментира, че не може да изрази категорична позиция преди да се запознае с детайлите, но добави че се надява да става дума за опазване на стандарти. Допусна и че вероятно е зачестила "тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура", която Асоциацията на европейските журналисти е поставила в свое изследване.

Позицията на Комисията за журналистическа етика, която следи за нарушения на Етичния кодекс на българските медии, е, че "професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика." Комисията напомня, че съвсем скоро предстои и приемането на европейски регламент, който казва същото.

Комисията припомня, че няма забрана да се търси и отразява мнението на посланици, но в тези случаи от съществено значение е "критичната функция на журналистиката".

Тя обръща внимание, че когато етичните стандарти не се прилагат рутинно още от планирането на предаванията, късната преценка за съответствието на редакционния процес и редакционното съдържание с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск - което несъмнено представлява цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена журналистика", завършва становището.

Асоциацията на европейските журналисти предложи интервюто с посланик Митрофанова да бъде публикувано като текст, за да може и обществеността да се запознае със съдържанието му.

Програмният съвет на БНР и друг път е реагирал по повод предаването на Петър Волгин. През пролетта на 2022 г. на него му беше наложено наказание "забележка", след констатация, че с действията си водещият е нарушил Правилника за редакционната дейност на БНР и Етичния кодекс на служителите на БНР.

По думите на Митев пред "Дневник" предстои да се обсъди дали и какви други действия ще бъдат предприети по казуса. "Все още е рано да се каже. Трябва да видим и преценим дали има необходимост да се преразгледат разписаните стандарти или да променим начина, по който ги прилагаме", добави той.