Експертизи по разследването срещу основатели и служители на компанията за финансови услуги и продукти на базата на криптовалути "Нексо" все още не са готови, а прокуратурата очаква и изпълнението на Европейски заповеди за разследване, за да приключи досъдебното производство. Срокът за разследването е удължен до 29 януари 2024 г., но той едва ли ще е достатъчен и може да бъде увеличен допълнително от наблюдаващите прокурори. Това се разбра от отговори от Софийската градска прокуратура на въпроси на "Дневник".

По разследването са назначени и ревизии на свързани с "Нексо" дружества, които все още не са приключили. Прокуратурата потвърждава, че при тях са постъпили и сигнали от чужденци, които твърдят, че са потърпевши от дейността на компанията, заради което са издали Европейски заповеди за разследване, чрез които те трябва да бъдат разпитани.

Обвиняемите - съоснователите Антони Тренчев (който е и бивш депутат от "Реформаторски блок"), Коста Кънчев, Калин Методиев, както и директорът във фирмата Траян Николов отдавна не се издирват, след като Софийският градски съд отмени издадените от прокуратурата Европейски заповеди за арест като незаконосъобразни, защото по тях не е извършено надлежно призоваване на обвиняемите.

Така равносметката - близо година след акцията на държавното обвинение, ДАНС и Националната следствена служба - е, че разследването все още е далеч от финалната права и дали и кога ще приключи трудно може да се прогнозира. Сложността на бизнеса ("Нексо" официално се представят като глобална институция за дигитални активи) и липсата на опит в разследване на крипто услуги допълнително затрудняват работата по него. Това увеличава и въпросите около делото, възникнали още при акцията - дали то не е от тези с други цели.

Разследването срещу "Нексо" влезе и в политическа употреба след изнесената информация, че служители в компанията са правили сериозни дарения към "Да, България". Тя бяше разпространена малко след акцията на институциите в издания, известни по онова време с подкрепящи прокуратурата и ГЕРБ позиции и след това подети от депутати от ДПС и ГЕРБ. В парламента дори беше създадена специална комисия, която да провери фактите и обстоятелствата около компанията, но дейността ѝ не приключи, тъй като Народното събрание спря работа заради поредните предсрочни избори.

Зрелищната акция на прокуратурата може да струва милиони - не само за експертизи, но и заради това, че малко след обиските Антони Тренчев предупреди, че най-добрите фирми на глобално ниво оценяват щетите, които прокуратурата е нанесла на компанията, и допълни, че става въпрос за над 1 млрд. долара. Още тогава той предупреди, че обмисля да заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

До редакционното приключване на този текст от "Нексо" не отговориха на въпроси на "Дневник".

Това според служител на Nexo бил един от въпросите, задавани от представители на прокуратурата и МВР, които на 12 януари влязоха в офисите на компанията в София. Според снимки от вътрешен чат на работещите във фирмата, разпространени в социалните мрежи, друго, което са ги питали е "как така няма сървъри на място и всичко е в клауда".

Тези въпроси ще останат в шегите около случая, който бе водеща тема за десетина дни в средата на януари и още тогава показа доколко разследващите са запознати с бизнеса и работата но такива компании. В ИТ фирмите напр. храна и други екстри са част от условията на работа, с които привличат служители.

На 12 януари 2023 г. разследващите започнаха акция и обискираха офиси на свързани с "Нексо" в фирми в България. Тогава бяха повдигнати обвинения на Коста Кънчев и Антони Тренчев за участие в организирана престъпна група и за банкови и застрахователни сделки, довели до значителни вреди и неправомерни доходи. Като участници в престъпната група бяха сочени Калин Методиев и Траян Николов.

Според обвинението групата е действала от началото на 2018 г. ("Нексо" е основана през 2017 г. - бел. ред.) на територията на България, Великобритания и Северна Ирландия и Кайманови острови, като е била създадена с цел да върши различни престъпления, сред които пране на пари, данъчни измами, компютърни престъпления и извършване на банкова дейност без лиценз. Бившият главен прокурор Иван Гешев дори сравни акцията срещу "Нексо" по мащаб с разследването срещу Корпоративна търговска банка (КТБ).

На брифинг за медиите ден след акцията (на 13 януари), тогавашният заместник на Гешев, а сега и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов обясни, че разследващите са влезли в 15 обекта, разпитани са над 20 свидетели. Тогава Сарафов обяви, че някои от свидетелите са изразили притеснения за сигурността си и ще бъдат включени в програмата за защита на свидетелите.

Малко след арестите разследващите обявиха и друго - че има данни за заобикаляне на санкциите срещу Русия (след като САЩ са санкционирали руската борса Hydra през април 2022 г., е имало 23 транзакции от нея към "Нексо") и клиент, свързан с терористичната организация "Хамас".

От "Нексо" опровергаха всички твърдения.

Говорителката на главния прокурор Сийка Милева направи и друго заключение на базата на обиските и друга информация - че обвиняемите разполагали с големи финансови възможности, със скъпи имоти в Дубай, на Бахамите, на Карибските острови и допълни, че имали и яхти. Тя даде и пример, че в един от претърсените имоти са "намерени 35 картини на скъпи художници", сред които на Салвадор Дали, Пикасо и Матис. Тя посочи, че платната са иззети и ще бъдат предоставени на Националната художествена галерия, а след това ще бъде назначена и експертиза. Какво се случва с тази експертиза и дали такава е изготвена, от прокуратурата не дават конкретна информация.

Прокуратурата има намерение да наеме голяма международна компания, която да направи цялостен одит на компанията "Нексо", обяви още след акцията Борислав Сарафов: "Водим преговори с една от най-големите международни одиторски компании, която да направи цялостен одит на "Нексо". Ще се провери дейността и финансовите потоци. Необходим е финансов разузнавателен анализ и той ще бъде възложен на международната компания, която има голям опит и е с изключителен авторитет".

Малко след това, в началото на март Висшият съдебен съвет (ВСС) разреши разход в размер на 90 000 долара без ДДС, който представлява годишен абонамент за достъп до две платформи - CiperTrace Inspector и TRM Labs Inc., които щели да бъдат необходими за разследването срещу "Нексо". Изготвянето на експертизи по делото щяло да струва допълнителни 500 000 долара. Сумата бе назована от Гешев, който поиска ВСС да осигури парите като уточни, че изготвянето на заключенията ще бъде възложено на американска компания.

От прокуратурата възложиха и ревизии, които все още не са приключили.

Междувременно, седмица след акцията на прокуратурата в България, на 20 януари компанията "Нексо" обяви, че е постигнала окончателно споразумение с Комисията за ценни книжа и борси на САЩ (SEC) и редица други финансови институции.

В съобщението на Комисията за ценни книжа и борси на САЩ се казваше, че компанията се е съгласила да плати 22.5 млн. глоба и да престане нерегистрираното предлагане и продажба на своя Earn Interest Product (EIP) на американски инвеститори. Освен това отделно компанията се е съгласила да плати още 22.5 млн. долара за споразумение с щатските регулатори. Според компанията единствената констатация на щатските регулатори за нарушения във връзка със законови изисквания е за "липса на необходимата регистрация за предлагане в САЩ на лихвоносещия продукт на "Нексо", приет за ценни книжа".