България работи за вариант, в който членството в европейската зона за движение през границите без паспортен контрол да стане на две стъпки. След като холандското правителство обяви, че вдига ветото си за страната, този подход изглежда все по-практичен при убеждаването на Австрия да направи същата крачка.

Става дума за влизане в шенгенското пространство първо на въздушна/морска граница, а след покриването на ясно определени критерии - и на сухопътна граница. Първата фаза може да е факт някъде през втората половина на март 2024 г.

Разговорите са динамични и се водят не само с Виена и не само от българското правителство, а по всички възможни канали, включително и с помощта на политическите "семейства" в Европейския парламент и лични контакти с лидери.

Това сподели представител на управляващите, според когото Австрия на практика вече обяви неофициално трите си условия за "сухопътен Шенген" и те не са непостижими. Този подход освен това ни дава възможност с първата стъпка "да сложим крак" на открехнатата врата и след това по-лесно да се направи окончателната крачка.

Ключовият момент, допълни източникът, е да се разбере, че за правителството във Виена опитите да се получи съгласието му за фиксирана дата - примерно краят на 2024 г., за пълноправно членство създава политически рискове и неудобство точно в година на парламентарни избори. В същото време договарянето на абсолютно точно определени и постижими от България и Румъния критерии може дори да опрости процедурите за втората стъпка.

За подобен подход говори в понеделник и бившият премиер Кирил Петков. Сега изглежда, че той е в процес да се превърне във водещ и по-прагматичен от на моменти по-твърдия тон на Румъния по темата. Нидерландия даде съгласието си за румънците преди година и сега и за двете страни от Югоизточна Европа има една обща преграда - Австрия.

Част от убеждаването на Виена върви по линия на фактите, че през България минава много, много малка част от нелегалните мигранти, достигащи австрийската граница - от порядъка на 2%. Значителна част, вероятно над две трети, минават през Испания/Италия, около 17% идват през Гърция, Северна Македония, Сърбия, Унгария (т.е. поне две шенгенски държави). Трети използват безвизовия режим със Сърбия, пристигат директно на летището в Белград и продължават към Централна Европа, разказаха местни медии през последните месеци.

Нов аргумент е, че в сряда Европейският парламент и страните членки постигнаха политическо споразумение за окончателния текст на петте оставащи законодателни предложения от реформата на политиката за миграция и убежище. С това законодателния пакет, внесен през 2020 г., е окончателно съгласуван и може да бъде приет преди насрочените за юни европейски избори. Някои части от него могат да влязат в сила още през 2024 г.

Прилагането на реформата дава отговори - на ниво Европейски съюз, а не просто на ниво България/Румъния - на част от изискванията на Австрия за снемане на ветото.