Спагетерия "При Джанкарло" е необичайно място не само защото негови собственици и готвачи са българка, която живее от 50 години в Италия, и италианец, който всяка година идва за по седем месеца в България. Мястото е непретенциозно на външен вид, само с няколко маси, менюто не е нито от няколко страници, нито е от непонятни съставки.

По стените на заведението на столичната ул. "Гурко" има снимки от Болоня, от Италия се и доставят повечето продукти за ястията на Вера Монари и Джанкарло Стивани. Тя е на 76 г., той - на 75, но животът им е обратното на представите за пенсионерски: седем месеца в годината управляват и готвят в спагетерията, а през останалите пет са в Италия. Вера пътува и по света заради децата и внуците си - дъщеря ѝ живее в Сантяго, Чили, и ще се мести в Коста Рика.

Вера разказва, че напуска България през 1967 г. заради любов. В София се омъжва за италианец, създават семейство и заминават. Но и всяка година се връща: първоначално, за да вижда семейството и приятелите си, после, за да води двете си дъщери при тяхната баба. "Всяка година идвахме през август. Тогава мъжът ми спираше работа, в Италия през август никой не работи", казва Вера Монари.

Въпреки че вече над 50 години не живее постоянно тук, жената казва, че продължава да се чувства повече у дома си в София: "Сигурно защото съм родена тук, а съм човек, който обича рода си", споделя тя. Още си спомня и първите години, когато се връща в България, след като е напуснала страната: "Винаги сме пътували с кола. На четири километра от границата започвах да плача, много си я обичам България. Спомням си при едно от връщанията ни, че бях бременна в седмия месец с първата ми дъщеря и една от лелите ми ни беше поканила на вечеря. Изядох 18 кюфтета. Наложи се с мъжа ми да обикаляме часове наред в центъра на София, за да ми мине малко, да преглътна кюфтетата."

Вера разказва, че преди да се пенсионира, Джанкарло е бил шеф-готвач в Болоня, в екип с други трима души: "Всеки имаше по нещо, което можеше да прави най-добре: един предястия, друг готвени ястия, а той е специалистът в пастата."

Тя 30 години е работила като компютърен специалист и винаги е имала страст към готвенето: "Майка ми готвеше много хубаво и ми го предаде. Нямам диплома, но смея да твърдя, че готвя по-хубаво от готвача", казва с усмивка Вера. Приятелството между двамата започва през 2001 г., когато са доброволци в организация за хора с увреждания в Болоня.

Двамата отварят спагетерия "При Джанкарло" преди 8 години. Тогава тя е на 68 години, а той - на 67. "Идвахме тук на гости и винаги готвехме при приятели, познати. Те ни казаха, че готвим много хубаво, и ни попитаха защо не отворим нещо. Бяхме свободни, нямахме задължения, децата ни са големи и решихме да отворим", спомня си Вера. Разказва, че в началото не е било лесно, защото конкуренцията е голяма, всеки твърди, че готви автентична италианска храна, и хората ги смятали за едни от многото.

Повечето продукти за кухнята си Вера и Джанкарло доставят от Италия, включително брашно, паста, зехтин, масло, пармезан, обяснява жената. Някои съставки дори докарват сами, за да са сигурни, че ще оцелеят по пътя.

Част от пастата пък приготвя сама, което ѝ отнема два часа дневно: талиателе, тортелони, корите на лазанята. Имат доставчик на месо, което мелят сами, за да приготвят рагу: "Специалитетите на Болоня са лазанята, тортелоните и талиателете. Цял свят познава спагети "Болонезе", но те не съществуват. В Болоня има рагу "Болонезе" и с това рагу може да се прави всякаква паста", казва Вера.

Обяснява, че в лазанята ѝ нямало нищо специално, освен че я приготвя в продължение на два дни - един за рагу, което къкри осем часа. На втория се правят пресните домашни кори, "сглобяването" и изпичането на ястието. Рецепта за лазанята на Вера и Джанкарло четете по-късно в "Дневник".

През есента на 2023 г. редовните клиенти на спагетерията вече бяха чули, че се налага "При Джанкарло" да затвори. "Нас ни няма пет месеца, а всичко поскъпна, за нас става трудно да си покрием разноските", обяснява Вера Монари. Първоначално намират решение, като през познати се свързват с жена, която трябва да поеме кухнята и да предлага българска храна в петте месеца, които двамата прекарват в Италия. Но плановете се променят в последния момент, малко преди празниците, когато потенциалният партньор се отказва от предложението на Вера Монари и Джанкарло Стивани.

Увеличените разходи, а и натрупаните години на Вера и Джанкарло също ги карат да решат, че се налага да затворят, макар жената да разказва, че ѝ е мъчно за клиентите ѝ: "Много ми е мъчно за всичко, което сме направили тук. Нямате представа колко специални клиенти имаме - с голяма част от тях станахме приятели."

И все пак в следващите месеци очаква да се върне в София, за да търси друг наследник на заведението си. А дотогава да е успяла да прекара повече време с внуците си в Сантяго, Чили. Това е и единственото, което по време на разговора с "Дневник" си пожела за празниците. Тях посреща обичайно в Болоня с погача с късмети, риба, пиле на фурна и патица с портокал.