Пренебрежение - тази дума е достатъчна, за да опише отношението на обществото и държавата към пчелите и пчеларите. Хората все още не осъзнават напълно, че пчелите им предоставят безплатно услугата опрашване, а държавата поради същата причина не предлага достатъчно помощ на пчеларите. Това е изводът от разговори на "Дневник" с представители на този бранш.

Заради стремежа към по-здравословен начин на живот все повече потребители се ориентират към меда като естествен подсладител. Макар интересът към него да расте в световен мащаб, засега по всичко личи, че проблемите в България остават трайно без решение на държавно ниво, коментират пчелари - допуска се качествен български мед да се смесва със субстанции, които влошават показателите му; използваните в индустриалното земеделие химикали унищожават пчелните семейства; поради обичайно неефективния контрол на държавата във всички сфери, и при меда не може да се разчита на властите да спират порочните практики. Пчеларите описват възможното решение за потребителите с думите "сертификат" и "доверие", съветват хората да открият своя личен доставчик и да са лоялни към него.

Данни на земеделското министерство сочат, че през 2022 г. са произведени близо 12 хил. тона мед (11 944 т). Според представители на пчеларския бранш това е далеч над консумацията в страната и по-голямата част, поне 6-8 хил. т се изнася.

От отговори на Министерството на земеделието и храните на въпроси от депутати става известно, че в периода 2020 г. - 2022 г. в България са внесени общо над 10 хил. тона мед:

Министерството съобщава, че през 2022 г. вносът от Украйна, Турция и Китай представлява съответно приблизително 19%, 14% и 5% от целия внос в страната. Данните на ведомството сочат още, че през първата половина на 2023 г. има спад на вноса от приблизително 40% спрямо същия период на миналата година.

Сергей Петров от платформата "Истински мед" обръща внимание, че голяма част и от износа, и от вноса на мед, са нерегламентирани: "Голяма част от вноса на продукт - това не може да се нарече мед, от Китай е нерегламентиран. Той се смесва с българския мед и използва реномето му, за да бъде изнесен зад граница. Така обемът се увеличава, при това на много ниска цена", обяснява Петров пред "Дневник".

Всички представители на пчеларския бранш, с които "Дневник" разговаря, посочиха, че контролът на държавата върху качеството на меда е, меко казано, недостатъчен. Михаил Михайлов цитира данни от анализи, според които медът най-често се фалшифицира със захари (захарни сиропи) по време на т. нар. медосбор, тоест, когато пчелите събират мед. Посочва и че в днешно време в продукти, които се продават като мед, има вложен т. нар. изосуит: "Това е царевичен продукт, с който се спекулира и се увеличава обемът на меда, освен захарозата със захарни сиропи".

Четири европейски регламента, две национални наредби и Агенцията по безопасност на храните формално би трябвало да контролират до потребители в България да достига качествен мед, става известно от отговорите на Министерството на земеделието до депутати.

В позицията на ведомството е посочено, че извън редовните проверки по търговски обекти за целите на контрола се взимат проби по линия на няколко национални програми. Министерството изпрати до "Дневник" данни за резултатите от проверките по тях.

Те са за високо съдържание на глюкоза и фруктоза; захароза; недостатъчен процент на полени; отклонения при хидроксиметилфурфурол (ХМФ). Последното е показател, че е имало продължително нагряване на меда с цел фалшификация или ако дълго е стоял на прекалено топло.

В изпратената до "Дневник" информация от земеделското министерство прави впечатление, че по програмата за контрол на замърсителите за почти цяла година от страната и от граничните пунктове са изследвани общо едва десет проби.

Илия Цонев обръща внимание на друг аспект от пчеларството: опрашването, което по думите му е същността на занаята. "Пчелите вече са силно затруднени да опрашват: заради индустриалното земеделие. Използват се безброй видове пестициди, торове и други химикали за растеж. Всичко това пречи на пчелите и ги унищожава", казва Цонев. "В резолюция на Европейския парламент е казано, че 84% от растенията се опрашват от пчели. Храната ни се осигурява чрез опрашване", допълва пчеларят.

Михаил Михайлов допълва, че при унищожаването на пчели са недостатъчни. Посочва, че дори и даден пчелар да вижда с убеденост, че тъкмо отравянето е причина за измирането на пчелите в кошерите му, на практика е невъзможно да се докаже, че то се дължи на напръскванията без да се направи анализ. Анализите са скъпи за пчеларите, а и глобите са нищожни за възможностите на големите земеделски стопани.

Пчеларите са единни, че дали даден мед е качествен не може да се разпознае по външния му вид.

Илия Цонев обяснява, че потребителите не могат да разчитат на видими показатели като тези дали медът е захаросан, дали е гъст и какъв е цветът му: "Захаросването на меда не е никакъв показател. Всеки мед се захаросва, с изключение на акациевия. По гъстотата не може също да се съди: акациевият мед например е много рядък, буквално течлив, ако е по-скоро изваден, по-светъл на цвят", обяснява Илия Цонев.

Затова съветът им към потребителите е да търсят пчелни продукти със сертификат за лабораторни изследвания или да разчитат на пчелар, за когото знаят, че е добросъвестен и компетентен. "Като потребители носим отговорност да поискаме документ за анализ на меда. Ако не е такъв наличен, да не купуваме и да търсим друг продавач", съветва Михаил Михайлов.