Конституционният съд образува дело по искане на 48 народни представители, които искат да се установи има ли противоконституционност на гласуваните в края на миналата година промени в основния закон.

Докладчици по делото са съдиите Соня Янкулова, Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, съобщава БТА. Междувременно предстои парламентът да избере двама свои представители в Конституционния съд и да попълни състава му. Срокът за номинации беше 11 януари. ГЕРБ издигнаха председателя на парламентарната група Десислава Атанасова, а "Продължаваме промяната - Демократична България" - съдия Борислав Белазелков. Кои са кандидатите - тук.

Жалбата до Конституционния съд е от депутатите от "Възраждане" и "Има такъв народ". Вчера лидерът на прокремълската партия Костадин Костадинов заяви, че в жалбата има 40 страници аргументация по абсолютно всяка от точките, по която Конституцията беше променена.

За разлика от президента Румен Радев, който сезира съда за текстовете, които ограничават правомощията му, двете партии атакуват и промените в съдебната власт, които целят ограничаване на правомощията на главния прокурор. Измененията, приети с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС, са с основен фокус върху съдебната власт, но и променят начина, по който ще се формират служебните кабинети, и въвеждат двойно гражданство за депутати и министри.

Промените бяха внесени в края на юли от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС и гласувани с техните гласове - 165. Единствено бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който е депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България", гласува "въздържал се". Неговите съображения са текстовете, свързани с държавното обвинение.

Сезирането на Конституционния съд няма да спре действието на промените, които според един от вносителите им - Христо Иванов, са само началото на съдебната реформа. В промените е записано, че в срок от шест месеца депутатите трябва да приемат промени в съдебните закони.

Проектът се движеше по т.нар. бавна писта, след като в началото на октомври той не успя да събере повече от гласовете на вносителите - над 160. Така се стигна до второто първо гласуване в началото на декември, когато измененията бяха гласувани успешно. Преди второ четене управляващите и ДПС внесоха корекции на някои от предложенията си и се отказаха от идеите за смяна на националния празник.