Зърнопроизводителите отново плашат с национални протести
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) заплаши с нови национални протести. От браншовата организация разпространиха декларация, в която представят пакет от мерки, които ще предложат на управляващите. Тяхната цел е секторът да бъде спасен от редица фалити, тъй като "от няколко години се намира в колапс заради неблагоприятни икономически и климатични събития".
Зърнопроизводителите излязоха на национален протест преди около 4 месеца, като той продължи няколко дни. Това доведе до размяна на обвинения между управляващите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и подкрепящите кабинета ГЕРБ и ДПС. В крайна сметка зърнопроизводителите постигнаха договорка с правителството да се спре вноса на слънчоглед от Украйна, с което недоволството приключи.
Правителството потуши и недоволството на земеделците (обобщение)
Този път зърнопроизводителите посочват, че не само войната в Украйна е причина за тежкото състояние на сектора.
"Основни критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват; огромният натиск от налаганите изисквания спрямо селското стопанство по линия на Зелената сделка, която следва да се изпълнява от всички европейски фермери и води до все по-влошаваща се конкурентоспособност на европейското производство спрямо производството на трети страни; както и продажните цени на местните и международните пазари през последните години, които не покриват високата себестойност на продукцията", пише в позицията на браншовата организация.
Еврокомисията не може да измери ефекта от вноса на украинското зърно
Подчертава се, че голяма част от зърнопроизводителите изпитват затруднения да покрият задълженията си, а евентуални фалити ще доведат до сътресения по веригата на доставките. "Секторът е най-големият платец на рентни плащания, съответно е най-големият поддръжник на социален мир в селските райони", допълват от НАЗ.
От асоциацията настояват за спешна среща с премиера Николай Денков, вицепремиерът Мария Габриел и част от министрите, за да обсъдят предложенията, които зърнопроизводителите имат. Уточнява се, че ако не се намерят ефективни решения, може да се стигне до "шествия, протести и блокади, както по места, така и в столицата".
"Дневник" публикува исканията на зърнопроизводителите без редакторска намеса:
1. Включване на основните пет култури в сектор "Зърнопроизводство" (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) в държавната помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2024 г., без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори.
2. Изпълнение на законодателни инициативи, свързани с подобряване на възможностите за извършване на земеделска дейност, а именно:
- Промени в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи;
- Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
- Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени;
- Създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи;
- Определяне на напояването като стратегически национален приоритет - мерки и действия за подобряване на поливното земеделие в страната: държавна подкрепа за цената на водата; облекчаване на нормативните режими за инвестиционни проекти, свързани с водоспестяващи технологии.
3. Отстояването на твърда позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
4. По отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 Ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и ДЗЕС 8 Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.
5. Отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.