Тони Блеър ще бъде "застъпник за българските приоритети", какво означава това
"Бившият британски премиер Тони Блеър и неговият Институт за глобална промяна ще бъдат застъпници за българските приоритети. За това се договориха в Давос бившият премиер на Великобритания и българският министър-председател акад. Николай Денков", съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
В текста се казва още, че институтът "има експертиза да консултира страната ни по отношение на борбата с корупцията, специалните служби, въвеждането на изкуствения интелект в управлението на държавата и работата с гражданите".
Съобщението е озаглавено "Тони Блеър ще съветва България за борбата с корупцията и приложенията на изкуствения интелект". Но в него не се споменава нищо за договор с едноименния институт или под каква форма и на кого точно ще бъде съветник той. Не е обичайно и правителство да поема такъв ангажимент броени седмици преди смяната на министър-председателя, а вероятно и на министри.
Антъни Чарлз Линтън Блеър, както е рожденото му име, ръководи един от най-внушителните неправителствени институти с близо хиляда служители и присъствие в над 40 държави. През миналата година приходите му достигнаха 140 милиона долара, като значителна част идват от съветване на правителства. "Едно от първите неща, които казвам на всеки премиер или президент, е: "Имате ли план?" Защото която и да е държава има нужда от посока, в която да се движи", коментира той неотдавна за "Файненшъл таймс".
Блеър ръководи Великобритания 10 години (1997 - 2007) и не само бе най-младият министър-председател от 1812 г. и най-дълго задържалият се премиер на своята Лейбъристка партия, но и за 150 години само Маргарет Тачър бе управлявала по-продължително от него. Сега партията е много вероятно да се върне на власт на парламентарни избори (почти сигурно изтеглени за тази година, а не както е по календар - през 2025 г.), за които дори се коментира, че не е изключено да повторят голямата победа от 1997 г.
Началото на мандатите му съвпадна с Бил Клинтън в Белия дом и поколенческата и идейна промяна, която той донесе в САЩ. Двамата бяха възприемани като водещите фигури на т.нар. Трети път - политическо движение, в което традиционната западна левица зави към центъра и така значително разшири влиянието си и вдъхнови за активизъм цяло едно поколение.
| От години Тони Блеър се занимава с платена консултантска дейност и не е много известен публично като посредник или пратеник в множащите се международни проблеми и конфликти. Но приходите на института му и привличането в него на актуални и перспективни имена като Ана Марин, бивш премиер на Финландия, показват, че той има непублично влияние по света. В родината му обаче могат да се чуят доста критики, че се е комерсиализирал и приема поръчки от страни, които едва ли са в семейството на демокрациите. |
През 2020 г. институтът "Блеър" е отчел 45 млн. долара приходи, т.е. спрямо тогава 2023 г. е завършила с утрояване на резултата и 16% ръст само спрямо 2022 г. В сравнение с 2020 г. персоналът се е увеличил четири пъти от тогавашните 263 души
"Не искам да го правя (да продаде Tony Blair Institute for Global Change - бел. ред.), макар че получаваме запитвания. Преди всичко всичко това може да се разрасне до нещо доста по-голямо. Не знам колко голямо. Мисля, че може догодина да надхвърлим хиляда души", казва той в интервю за "Файненшъл таймс".
Изданието обяснява и какъв е моделът на института - изпълнителният директор Блеър е човекът за първи контакт. След това изпраща в съответната страна екипи да работят, като при смяна на правителство те обикновено остават на терен по време на промяната.
На въпрос дали е отказвал бизнес предложение Блеър отговаря: "О, да, абсолютно! Казвали сме "Не" и сме се оттегляли от някои места. Няма да ви кажа кои са, но това е ставало тогава, когато те не са поемали в правилна посока." Хората, които идват при нас, го правят не само заради доброто заплащане, но и защото имат чувство за мисия, допълва той. "Те не искат да работят в страна, където не усещат, че има някакъв ефект от дейността им."
На 70 години Тони Блеър казва, че прекарва 85% от времето си в института, но не получава заплата от него. Приходите му са от частна работа като съветник, произнасяне на речи и като председател на международния борд на банка "Джей Пи Морган".