Тази вечер - 17 януари, в препълнената със студенти, преподаватели и гости 23-та аудитория на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се състоя паметно и вълнуващо събитие, за което мнозина казват, че е закъсняло. По решение на Историческия факултет, взето още през 2019 г., ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев връчи Почетния знак за проявена гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата на г-н Александър Димитров, г-н Едуард Генов (посмъртно) и г-н Валентин Радев (посмъртно) за проявената от тях позиция по време на Пражките събития от 1968 година.

Деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова припомни накратко събитията в Източна Европа и Чехословакия от януари до август 1968. А председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев произнесе академично слово, в което анализира обстановката и решаващата роля на Москва за инвазията в Чехословакия на 21 август 1968 и смазването на утопичния по същината си опит за трансформиране на тоталитарния режим в "такъв с човешко лице".

Със затрогваща скромност Александър Димитров благодари и отбеляза, че и други не са били съгласни, "не бяхме само ние". Добави, че е виждал доклад на тогавашния военен министър Добри Джуров, в който се съобщавало дори за войници, изразявали недоволство от окупацията на Чехословакия.

А на въпрос на "Дневник" г-н Димитров коментира: "Да, мнозина казват, че тази незабравима за мене вечер е закъсняла. Но като сравня например - още през 1993 г. имаше решение на общината за паметника на Червената армия, а едва наскоро започна разграждането му. Не е ли вярно, че по-добре късно отколкото никога..."

Политологът Деян Кюранов кратко подчерта, че днес, отдавайки заслужена почит към куража на тримата студенти от 1968 г., трябва да признаем, че "се нуждаем отново от нови герои, от нови саможертвеници".

Преподавателката Правда Спасова изрази недоумение, че събитието не е било достатъчно разгласено. Тя припомни насилственото преименуване на българските турци, при което масово сме мълчали и не сме събрали смелост за съпротива, за разлика от тримата студенти през 1968-ма.

Почетния знак на ректора за покойните Генов и Радев приеха с думи на благодарност техни наследници.

Събитието беше уважено от президента Петър Стоянов (1997 - 2002 г.), Пред "Дневник" той коментира: "Имахме някога първата антикомунистическа съпротива след 9 септември 1944, удавена в кръв. След това за съжаление, за разлика от Унгария, Полша, Чехословакия, живеем с впечатлението, че сме били най-покорния сателит на СССР. Затова и подвигът на Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев умишлено беше премълчаван през последните 33 години. Повечено от нас нямахме куража да се опълчим явно срещу комунистическия режим, поне да отдадем дължимото на онези, които го направиха тогава."

от възможната реакция на властта и предприемат действия, които в онези времена граничат с безразсъдство: решават се да изразят протеста си срещу смазването на Пражката пролет с разпространяване на позиви - Димитров и Радев в София, Генов в Пловдив. След опита им да привлекат и други студенти към идеята, в което донякъде успяват, е последвал донос до Държавна сигурност и през октомври 1968 г. тримата са арестувани. Изключени са от университета и изправени на съд - Едуард Генов получава 3 години затвор, Александър Димитров две, Валентин Радев една година и 2 месеца. В началото на 1989 г. Генов получава задграничен паспорт и заминава за САЩ, там умира през 2009 г.