Мизерия, неспазване на основни права и липса на персонал в психиатричните болници, липса на адекватни социални заведения и практики за реинтеграция, недостатъчна превенция. Тези и още редица проблеми бяха очертани по време на първото заседание на временната парламентарна комисия за защита на правата на психичноболните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират.

Решението за създаване на комисията бе взето в края на ноември на фона на подигравки в пленарната зала. Заявката на председателя ѝ Деница Сачева от ГЕРБ е работата ѝ да не приключи с формален доклад, а с конкретни предложения за промени в законодателството, които да доведат до "значима и сериозна промяна".

Въпреки че проблемите в сферата на психичното здраве в България са познати от години, част от депутатите от комисията бяха изненадани от представена от представител на омбудсмана Диана Ковачева информация от проверки в държавните психиатрични болници в Ловеч, Бяла и Раднево. Някои от тях заявиха, че са потресени, имаше и разтреперерани ръце.

Решенията от днешното заседание бяха да се проучи докъде е стигнала реализацията на националната стратегия за психично здраве, да се изготви информация какво е свършено във връзка с доклада на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото отношение и наказание към Съвета на Европа, както и да се изготви анализ на съответствието на националното законодателство с европейската рамка.

Ще бъдат представени и резултатите от работата на работна група към Министерството на здравеопазването, която е работила по проект за изменение на Закона за здравето в частта психично здраве.

Катя Вълчева от кабинета на омбудсмана обобщи проверките в държавните болници с това, че държавата и обществото са длъжници на пациентите. Определи констатациите за спазването на правата им като твърде тревожни.

Като най-тревожна определи тенденцията за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване. Най-отчетливият пример в това отношение е случай на загинал пациент при пожар в болницата в Ловеч през октомври 2023 г. Той е бил изолиран в стая, превърната в изтезателна, в рамките на 9 часа, като в 6 от тях е бил завързан, като не е имало осигурен медицински надзор. Там е и изгорял.

Добави, че и по този повод са препоръчани спешни проверки в психиатричните болници на РЗИ, които още не са приключили.

Сред другите проблеми очерта липсата на механизъм за контрол, както и прилагането на исторически бюджет за болниците, необвързан с резултати, което води до унизителни материални условия. Беше даден пример с меню, в което едва веднъж седмично има месо, както и средства за лекарства от 1.57 лева на ден в Раднево, а в Бяла дори още по-малко - 70 ст. на ден. Установени са още липса на отопление, както и стаи от 20 кв. метра, обитавани от 6 човека.

Отчетен е и проблем с липсата на специализиран персонал. В Бяла например има петима психиатри, а болницата е с капацитет 270 легла. В цели отделения няма медицински лица с нужната специалност.

.

Цветан Предов от "Има такъв народ" заяви, че финансирането не е най-големият проблем, а липсата на кадри. "Няма хора, които да работят с такива хора. Кого ще обучим?", попита той.

Деница Сачева обобщи, че целта на комисията е да вдигне високо темата в дневния ред и да направи така, че да е невъзможно за който и да е здравен министър да не говори по нея.

Стела Николова подчерта, че Министерството на здравеопазването контролира болници, които са под неговата шапка, и така на практика контролира себе си. "Трябва да включим Министерство на правосъдието, което има ангажимент към затворите, не към болниците, макар и двете да са място за лишаване от свобода", заяви тя.

Психиатърът Владимир Сотиров, който бе гост на заседанието, заяви, че е удовлетворен от реакцията на депутатите, които са потресени, тъй като това е реакция на здрави хора, иначе щял да се притесни за тях.

Според него в болниците има най-много предпоставки за злоупотреби и направи редица препоръки: създаване на по-уютна среда чрез отношение към пациентите, въвеждане стандарти за качество в извънболничната, а и в болничната помощ - например времето, което е отделено в терапевтичен контакт. Поиска веднъж седмично пациентът да има сесия с лекуващ психиатър. Също така извънболнични програми, например дневна програма за пациенти в депресивен епизод или с риск от самоубийство, които Здравната каса не включва.

Според него трябва да се работи за психичното здраве на нацията, а не само на болните, като се правят инвестиции към превенция. Те да започват още в детската градина с психично-здравно образование, след това в училище, както и на работното място - с лесен достъп на работниците до психиатър.

Препоръча и създаване на Клиника за хранителни разстройства, обучение на полицаи и екипи на Спешна помощ как да посрещат случаи на хора с психотични кризи.

Поиска още публично достъпна информация за държавни психиатрични болници. Деница Сачева отговори, че това е работа за 5-6 парламента.

Конкретен дебат в двучасовото заседание на комисията предизвика предложението на Цветан Предов от "Има такъв народ" като отделна точка да бъде включен и анализ на отпадането на запрещението, тъй като по думите му България не е подготвена за него. През септември министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че ще поиска отмяната му.

Стела Николова от "Продължаваме промяната - Демократична България" опонира, че по този въпрос ще помогне анализът на съответствието с европейското законодателство и вероятно запрещението ще бъде заменено от подобна форма.

Владимир Сотиров цитира проучване на "Алфа Рисърч" от декември 2020 г., свързано с нагласите към хората с умствена изостаналост и психични разстройства. Заяви, че нагласите на анкетираните не са били чак толкова негативни, а напротив - предимно са изказани загриженост и безпокойство за възможността тези хора да практикуват гражданските си права, което заяви, че запрещението не позволява.

Твърдо "за" запрещението се изказа Вера Иванова от инициативата "Системата ни убива". По думите ѝ то дава право на децата с проблеми да съществуват, като даде пример с клошарите, които били хора, непоставени под запрещение. Според нея няма как да бъде сравнявана грижата за психичноболните в Западна Европа и България, като посочи, че няма и никога не е имало дневен център, в който да остави сина си за един час. "Без шанса, който им дава запрещението, тези хора няма как да оцелеят", заяви Иванова.