Университет е допуснал абсурдно проведен конкурс за преподаватели
Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) е допуснал абсурдно проведен конкурс за "главни асистенти". Нарушението в крайна сметка е санкционирано, но не благодарение на висшето училище и Министерството на образованието и науката (МОН), а на преподавател, чийто 5-годишни съдебни битки да се избегнат прецеденти, опасни за българското висше образование, се увенчават с успех. За това е разказал пред "Сега" самият преподавател доц. Тодор Цигов.
Става дума за незаконосъобразен конкурс от края на 2018 г. за двама главни асистенти към катедра История и теория на архитектурата в Архитектурния факултет, където доц. Цигов преподава до пенсионирането си през 2023 г. Кандидатите, дотогава асистенти със срочен трудов договор, са представили дисертации на архитектурна тематика. Те обаче са защитени пред научни журита в инженерния Строителен факултет, и то по специалност от обществените науки. Това нарушава Закона за развитие на академичния състав, изискващ от кандидатите освен да отговарят на минималните национални изисквания да имат и степен "доктор", съответстваща на обявения конкурс, при специалностите от регулираните професии като архитектурата.
"Така се създаваше прецедент, обезсилващ законови защити за регулираните професии, опасен за българското висше образование и наука. Той допускаше лекар да защити дисертация в Художествена академия - човешкото тяло се изучава и там, или юрист да защити дисертация по журналистика - като база за академично развитие. Подобни дисертации са легитимни, но са недопустими в конкурси при регулираните професии", обяснява доц. Цигов.
Комисията по академична етика към МОН, сезирана от него, е постановила, че конкурсът е незаконосъобразен и след дълга съдебна битка за изпълнение на това решение при служебното правителство МОН издава заповед за отмяна на административните актове, оформили резултатите от конкурса. Единият кандидат междувременно се пенсионира, но другият оспорва и новата заповед. Мотивите пред Софийския районен съд са, че е уволнен незаконно, понеже министърът не е страна в трудовия договор и няма право да се намесва и да отменя допълнителното споразумение към договора.
С това е възникнала опасност от втори прецедент, още по-негативен за българското висше образование според Цигов: ако резултат от академичен конкурс се оформи с допълнително споразумение към трудов договор, министърът би загубвал законово право на контрол над конкурсната процедура. В крайна сметка незаконно станалият главен асистент губи делото на втора инстанция, а при обжалване Върховният касационен съд потвърждава окончателно решението.