Депутати върнаха със закон пленума на съдебния съвет, който закриха с Конституцията
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) да продължи да съществува и да осъществява правомощията си съгласно действащото законодателство до избирането на нови състави на ВСС и на Висш прокурорски съвет, въпреки че беше закрит с приемането на Конституцията преди по-малко от месец.
Такава промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ) чрез преходните разпоредби на проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) гласуваха с мнозинство народните представители в комисията по правни въпроси по предложение на депутатите Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Надежда Йорданова и Стою Стоев от ПП-ДБ и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС.
С промените в Закона за съдебната власт през Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се урежда действието на органа Пленум на Висшия съдебен съвет, който беше ликвидиран с приемането на Конституцията преди по-малко от месец.
В момента в НПК текат промени и комисията по правни въпроси ги обсъжда на второ четене днес, но те са свързани с осигуряване на повече права за задържани лица. На първо четене такива предложения в преходни и заключителни разпоредби за "възкръсване" на органа Пленум на ВСС не са обсъждани и гласувани и са внесени преди второто четене на измененията.
Поправките са в нарушение както на Конституцията, така и на правилника на Народното събрание, предупредиха многократно всички от опозицията - "Има такъв народ", "Възраждане" и Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет, която присъства на заседанието в лично качество. От "Възраждане" първоначално настояха да се гласува дали изобщо е допустимо да се обсъжда въпрос между първо и второ четене, който няма нищо общо с първоначално внесения законопроект, но мнозинството подкрепи предложенията си.
Така на второ четене, без да е минало изобщо на първо, предложението събра в комисията по правни въпроси 11 гласа "за", 7 бяха "против", а Бойко Рашков гласува "въздържал се". Преди да бъдат приети окончателно, промените трябва да минат през гласуване на второ четене в пленарната зала.
Какво предлага мнозинството и защо?
Предложената от народните представители разпоредба гласи: "До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия".
Шестимата депутати се мотивират с изказвания на членове на ВСС от проведената на 28 декември миналата година работна среща с министъра на правосъдието Атанас Славов, до която се стигна заради обсъждане на промените в Конституцията. С тях беше премахнат Пленумът на ВСС като орган, а самият ВСС бе разделен на две - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
Тъй като в преходните разпоредби на конституцията не е уреден въпросът за това кой да се разпорежда с бюджетни средства (нещо, с което до момента се е занимавал Пленумът на ВСС), то това трябва да се случи в Закона за съдебната власт. Той обаче се пренаписва в момента и ще бъде готов в края на февруари.
Заради проблемите и с бюджета, и с други неуредени въпроси след промените в Конституцията членове на ВСС са се срещнали с министъра на правосъдието Атанас Славов. Те са припомнили, че след промените в Конституцията Пленум на ВСС вече не съществува и е необходимо в Закона за съдебната власт да се уреди правосубектността на двата нови органа, т.е. да се запише, че те са юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни средства.
Сега обаче депутатите не отварят за промени ЗСВ, а предлагат поправките в него да се направят спешно през отворения вече Наказателно-процесуален кодекс. Освен това предлагат Пленумът да продължи да съществува, докато не бъдат приети съответните изменения в законите, свързани с промените в Конституцията, за което е заложен шестмесечен срок, и последващото избиране на състави на новите два съвета.Надежда Йорданова обясни, че целта на промените е да се уреди преходният период.
"По новия Закон за съдебната власт се работи в бързи срокове, очаква се той да влезе в Народното събрание далеч преди изтичането на 6-месечния срок. За да няма излишно напрежение в системата, е добре да има яснота. Именно това целят направените предложения", коментира Надежда Йорданова. Тя каза, че има уверението на министъра на правосъдието Атанас Славов, че поправките в ЗСВ ще бъдат внесени за обществено обсъждане (което трябва да продължи месец) в края на февруари.
Опозицията възрази да се отменя Конституцията със закон
"Това, което ни предлагат вносителите, е да променим Конституцията с преходни и заключителни разпоредби и през ЗСВ. Само преди месец управляващите приеха промени в Конституцията и с параграф 22, ал. 2 ние конституирахме два съвета, като разделихме ВСС на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет. До избирането им съдийската и прокурорската колегия изпълняват функциите, т.е. пленумът не съществува", припомни промените в конституцията Мая Димитрова от БСП.
"С промените, които правят колегите, искат да върнат едно старо положение. Оттук трябва да си отговорим на въпроса дали е допустимо да правим промени в конституцията. Нали не забравяме, че конституцията е първа по йерархия. В Конституцията няма предвидено отложено действие. Дали не трябваше на това заседание да има представители на ВСС и на главния прокурор?", попитаха от опозицията.
Атанаска Дишева от Висшия съдебен съвет, която присъстваше на комисията в лично качество, обясни, че досега ВСС не се е събирал, за да обсъжда становище по предложените промени и тя изразява собственото си експертно мнение.
| "Предложенията, които са направени за параграфи на ЗСВ, противоречат на току-що влезлите с вила промени в Конституцията. Съжалявам, че трябва да казвам азбучни истини, които трябва да знаете. Промените в конституцията са в сила от 26 декември. С тях не се включва орган, който се нарича пленум на ВСС, което означава, че пленумът престава да съществува", обясни Атанаска Дишева. |
"Би могло да бъде различно, ако беше предвидено отлагане на влизане в сила на действието, но такъв текст към конституцията липсва. Заради това считам, че е абсолютно недопустимо това да се прави с текст в ЗСВ", посочи Дишева и добави, че практиката да се приемат между първо и второ четене предложения за изменения на текстове, който нямат нищо общо с първоначално внесения законопроект, би следвало да бъде изоставена.
"Аз съм чувала и от тук присъстващите многократни призиви за това, но вие вече гласувахте и го допуснахте. А по време на срещата с министъра на правосъдието 4 от общо 5 изказали се подкрепиха тезата, която аз излагам", посочи още Дишева, оборвайки твърдението в мотивите на вносителите, че членове на ВСС са изразили положително становище за поправките.
"Сглобката" по някакъв начин е решила, че всичко глупаво, което може да бъде направено в правната сфера, ще бъде направено", коментира Гроздан Караджов от "Има такъв народ".
"Когато има много случайности, обикновено нищо не е случайно. Дайте да проследим хронологията на този законопроект. Внесен е на 19 септември 2023 г. преди 4 месеца. Комисията го гледа на първо четене на 17 януари и изведнъж тогава решавате и го вкарваме на 30 януари, вчера, в зала. Само 12 часа след това искате всички да сме запознати с всички направени предложения между първо и второ четене, заинтересованите страни да са запознати с всички промени. Изглежда едно такова припряно бързане. Не е спазен правилникът на Народното събрание, г-жо Александрова. Това, което предлагате, няма нищо общо с това, което е внесено", допълни Караджов.
| "Това, че с гласовете си успявате да преодолеете правилника на Народното събрание, си е безобразие. Ние знаем, че имате силата. Като сте решили да променяте Конституцията, което си е срамота отвсякъде, ще я промените. Но правото и моралът не са на ваша страна и вие не слушате нищо, което дори експертите ви казват. Напротив - опитвате се да ни убеждавате, че има положително становище на заинтересованите страни. Този въпрос днес не трябва да се обсъжда на основание правилника на Народното събрание", коментира Караджов. |
"Новата Конституция, която вие приехте в някакъв галоп и без да се вслушате в нито едно от становищата на експертите, има проблеми и сега ли се сетихте, че трябва ремонт на ремонта. Неслучайно в момента министърът на правосъдието заговори за промени в току-що променената Конституция. Сега искате да ни кажете, че Пленумът на ВСС съществува. Всички граждани разбраха, че с промените в Конституцията вие постигнахте една дългоочаквана цел - че няма вече ВСС. А сега ще се опитате със закон да създадете орган, юридически унищожен, да го направите действащ. Като няма орган, няма и правомощия, които да се упражняват", посочи още Караджов.
Бранимир Балачев от ГЕРБ коментира, че все пак има практически проблеми и те са свързани с разпределението на бюджета за цялата съдебна власт, който към момента не е разпределен. "Ако ние чакаме да мине обсъждането на ЗСВ - кога ще стане, как ще го приемем, половината година ще мине, без да има разпределен бюджет", добави Балачев и каза, че ще подкрепи поправките заради тази нужда.
Промени и за правомощията на главния прокурор
Наред с връщането на дейността на Пленума на ВСС, депутатите предложиха и още една промяна в ЗСВ, според която главният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от ЗСВ.
"Смятаме, че е правилно да се даде възможност на главния прокурор и неговите заместници да могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт до приемането на законите по § 22 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България", гласят мотивите на вносителите.
В чл. 138 от ЗСВ са уредени правомощията на главния прокурор, а в чл. 139 се казва, че той се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура (ВАП). С измененията в Конституцията ВАП беше закрита и остана само Върховна прокуратура.
Зам. главният прокурор Елена Каракашева каза, че от прокуратурата изразяват положително становище за тази промяна.
"Поставихте ни в положение да търсим начин да работим. Припознаваме ги в тези промени и затова ги подкрепяме", каза лаконично Каракашева.