Битката за бащинство: ДНК тестове и безкрайни съдебни процедури променят животи
Кой е бащата? Това е един от въпросите, които изскочиха след убийството на Пейо Пеев, след ареста на съпругата му Габриела Славова и тъщата му Красимира Трифонова и претенцията на Велико Минев, че е биологичният баща на по-малкото от двете момчета на Славова. И макар че бащинство се доказва фактически лесно с ДНК експертиза, се оказва, че отговорът на въпроса може да отнеме неопределено дълго време, тъй като в законодателството няма ясно разписани срокове, в които съдът трябва да се произнесе окончателно.
Казусът с Пейо Пеев и Велико Минев е само един от многото, в които бащи влизат в безкрайни съдебни битки, които водят години наред, за да имат право да се наричат бащи и права на споделено родителство, при което да се грижат адекватно за децата си. В края на миналата седмица (26 януари) бащи излязоха отново на протест в София с искане за законодателни промени.
"Дневник" разговаря с адвокати и експерти по темата за това как се установява бащинство, колко време отнема и кои са основните проблеми, с които могат да се срещнат мъжете, преди децата им да бъдат признати като такива пред закона.
"Битката е много голяма, защото променя много човешки съдби", коментира адвокат Пламен Борисов. По думите му, трябва да има законодателни промени, в чийто център да бъде детето и които да гарантират по-бързи процедури и адекватни срокове.
"Една изключителна бруталност": съдът остави в ареста майка и дъщеря за убийството на Пейо Пеев
Кой е бащата?
Законът признава за баща на детето законния съпруг на майката. Той автоматично се вписва като баща в акта за раждане на детето, дори и да е ясно и за него, и за майката, и за третия мъж в едни по-сложни отношения, че не той е биологичният баща.
| Дори и да има съгласие от всички страни, че бащата на детето е различен от съпруга, то това не се признава като факт от държавата и не може да се стигне до промяна в акта за раждане на детето и в имената и документите, без да се мине пред съдебна процедура. |
Причината е, че държавата е заложила по-високи гаранции за установяване на подобни сложни отношения и това не може да се случи с обикновено споразумение извън съда, тъй като води след себе си серия от юридически последствия - освен смяна на данните в акта за раждане и имената това е важно обстоятелство за последваща издръжка, за предоставяне на родителски права, режим за виждане на детето, наследство и много други.
За да се избегнат злоупотреби с "прехвърлянето" на децата от един баща на друг, законът изисква да се мине през съдебна процедура. Дело за бащинство се води винаги когато за едно дете не е установен произход от бащата или когато установеният вече произход се оспорва.
Ако родителите нямат граждански брак, се извършва процедура по припознаване на детето. Това става лично пред длъжностно лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.
Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. За да припознаят детето си родителите трябва да представят заявление-съгласие от майката, заявление от родителя, който иска да припознае детето, подписано пред длъжностно лице по гражданско състояние, или нотариално заверена декларация от припознаващия.
Кой може да внесе иск ?
Подаването на иск за бащинство може да се направи от майката, бащата (съпруг на майката или баща по презумпция), детето или съгласно последните промени в Семейния кодекс от 2020 г. - от лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, в случай че жената има съпруг и по презумпция той е вписан за родител. Такъв е случаят с Велико Минков и Пейо Пеев.
Искът за установяване на бащинство (неправилно наричан иск за доказване на бащинство), когато се подава от майката или от бащата по презумпция, трябва да стане в срок до 1 година от раждането. Ако детето внесе такъв иск за установяване на произход, срокът тече от навършване на 14 до 19 години. В случай че тези срокове бъдат пропуснати, правото да се предяви иск за бащинство се погасява.
"Ако майката внесе иск за оспорване на бащинството по делото, ответници са детето и презумптивният баща, обикновено бивш или настоящ съпруг. Целта на производството е да установи, че детето не е заченато от мъжа, който е записан като негов баща. В това производство може да бъде предявен и иск за установяване на произход срещу мъж, за когото майката твърди, че е баща на нейното дете. Този втори иск обаче има смисъл само и единствено, ако този мъж не желае доброволно да признае своето дете чрез процедурата по припознаване", обяснява в публикация по темата адвокат Лазар Белев, който работи по такива дела.
Кога баща може да предяви иск?
Има няколко хипотези, когато един баща, може да предяви иск за бащинство. Първата е, когато майката не признава, че той е баща и се иска от съда да го установи. Вторият е, когато майката възрази на подадена декларация за припознаване и третата е, когато въпреки че има установен произход по презумпция, детето не е от този баща и за биологичния такъв се поражда правен интерес от установяване на фактическото бащинство. Бащата, съпруг или бивш съпруг, който по презумпция е записан като баща може да образува дело за оспорване на бащинство, ако счита, че детето не може да бъде заченато от него.
При иск за оспорване на бащинство или за установяване, внесен от страна на детето, има много варианти какво може да е довело положението до там, че едно дете да оспорва или да иска да се установи, че даден мъж е негов баща, посочва още адвокат Белев и допълва, че от практиката са познати много примери на объркани семейни отношения.
| Делата за установяване или оспорване на бащинство се провеждат на 3 инстанции - окръжен, апелативен и върховен съд, като за София първа инстанция е Софийският градски съд. |
Как съдът установява кой е бащата?
На първо място в производството съдът назначава съдебно-медицинска експертиза, при която се взема ДНК проба. Съдът назначава вещо лице с умения да изготви ДНК експертиза, която да отговори на въпроса "произхожда ли едно лице от друго и каква е вероятността това да е така". Отговорът никога не е със 100% вероятност, но може да бъде определена по данните от експертизата като висока степен или ниска степен на вероятност в проценти.
"Обикновено се иска ДНК експертиза, като напоследък се вземат проби от лигавицата на бузата на майката, бащата и детето. Важно е да се знае, е, че практиката на Върховния касационен съд казва следното: Когато се извършва такава ДНК експертиза и вещото лице установи с висока степен на вероятност, че конкретно лице не е баща на детето, това е напълно достатъчно за съда да приеме, че това лице не е баща на детето и не е необходимо да се събират други доказателства.
Когато обаче вещото лице установи с много висока степен на вероятност, че конкретно лице може би е баща на детето, тогава трябва да се съберат и други доказателства, защото никога една ДНК експертиза не може със 100% вероятност да каже, че един човек е баща на едно дете", обясни пред "Дневник" адвокат Миглена Балджиева.
Снимка на деня: Убийството на Пейо Пеев предизвика протест с искане за споделено родителство
Според нея съдът трябва допълнително да събере други доказателства като например да се изслушват свидетелски показания или писмени документи. Може да бъде назначена допълнителна гинекологична експертиза на майката, която да установи прозорец от няколко дни, в който е настъпило зачеването. Може да се поискат и кръвни тестове, както и да се установяват други данни чрез документи, например кога са били заедно на почивка в хотел например, което е индиректно доказателство за това, че може да са имали сексуален контакт.
Служи ли за доказателство пред съда предварително изготвена ДНК експертиза в частна лаборатория?
Възможно е да се представи такава експертиза, но това писмено доказателство се нарича частен документ и той служи само за информация, че е издаден, а съдържанието му не се ползва с никаква друга тежест пред съда. За да може да бъде ценено като доказателство, съдът трябва да назначи експертиза и да я приеме, обясни адвокат Балджиева.
Къде се изследват пробите и как се съхраняват?
По този въпрос няма конкретика и не е регламентирано в законодателството. Съдът назначава вещо лице от списък, с който всеки окръжен съд разполага.
"Обикновено вещото лице работи в някакво търговско дружество. Изследването не се прави в лаборатория, нито в болница, а в търговско дружество, което в предмета на дейност е записало изготвяне на ДНК експертизи. За мен това е изключително смущаващо, защото такава важна дейност, свързана със събирането на доказателства за произход, които впоследствие оказват съдбовно значение за участниците в процеса, не могат да бъдат извършвани в сгради или помещения на търговски дружества, които нямат статут на лаборатории или медицински заведения", обясни адвокат Балджиева.
Адвокатът на убития в София мъж: Притесняваше се, че съпругата му иска да го изкара наркоман
Тя намира това за изключително сериозен проблем. Няма задължение за дружествата да притежават лицензи, акредитации и да дават гаранции за съхранение на пробите например, тъй като не са признати от нито една държавна институция и са частни. Тя разказа за случай, при който неин клиент е споделил, че е дал ДНК проба в помещение, което няма оборудване за лаборатория, в което не е присъствал нито лекар, нито медицинска сестра. При разпита пред съда вещото лице е посочило, че търговското дружество има правила, които гарантират съхранение, но без да даде никаква конкретика.
Според адвокат Пламен Борисов няма проблем с ДНК експертизите, тъй като винаги се вземат по две проби - при съмнение в резултата от първата винаги може да се направи оспорване и да се изследва втората проба с нова експертиза.
Колко струва такова производство?
За всяка инстанция се плаща държавна такса за съда, плаща се адвокатски хонорар, като има минимална тарифа, но хонорарът се договаря между клиент и защитник и сумата може да варира. Отделно се плаща депозит за вещите лица за ДНК експертизата, която се определя от съда - например в Софийския градски съд е около 800 лв., но какво възнаграждение да определи за вещите лица решава съдът.
Възможно е да се наложи повторна, тройна експертиза, която се плаща допълнително. Отделно може да има допълнителни разноски за гинекологична или друга експертиза. Всичко зависи от доказателствата, които се събират, и тези разноски се възлагат на страните по преценка на съда, разказаха адвокати.
Има ли възможност да не се минава през съда, ако няма спор за бащинството?
Цялата процедура не може да бъде избегната, дори и да има съгласие от всички страни в производството кой точно е биологичният баща на детето. Причината е, че законодателят е преценил, че това са много сериозни отношения, които трябва да бъдат охранявани от държавата чрез някаква институция и това трябва да е съдът.
"Независимо, че има възможност за припознаване, съдът е длъжен да събере всички възможни доказателства, за да стигне до извода дали едно дете произхожда от лицето, което твърди, че е баща, или не. Държавата е създала един по-висок стандарт за установяване на този физически факт, защото той повлича много правни последици след себе си - смяна на имена, родителски права, издръжки, контакти, наследствени отношения и много други, държавата е преценила, че това не може да бъде решено по споразумение между страните, които участват в това правоотношение", обясни адвокат Балджиева и посочи, че тази преценка става на база конкретно събрани доказателства.
"Възможно е много да се злоупотребява с подобна процедура, ако бъде водена извън съда и става със споразумение", коментира адвокат Борисов и посочи, че произходът трябва да бъде "несъмнена величина".
Какво става, ако някоя от страните откаже да даде ДНК материал за анализ?
Всяка една от страните може да откаже да даде ДНК материал за анализ и изготвяне на експертиза. Ако това се случи, съдът приема за доказан този факт, за който се търси тази експертиза, обясни адвокат Балджиева. Адвокат Борисов посочва, че няма процедура за принудително вземане на ДНК материал.
Какво следва при промяна на бащинството?
Съдът изпраща съдебното решение на общината за вписване на промените в акта за раждане на детето, имената му с имената на установения родител и се издава ново удостоверение за раждане със съответните промени.
Колко време може да продължи това производство?
Няма никаква яснота колко време може да продължи едно дело за установяване или оспорване на произход. Причината е, че в закона няма никакви срокове - нито за изготвяне на експертизите, нито за протичане на заседанията или такива, които да дават яснота за това кога може да се очаква финал на процеса. Делата могат да се точат и с години - до 3-4 г., като според адвокатн Борисов има случаи, в които решенията по производства, свързани с деца, са неадекватни спрямо живота на децата заради късното им произнасяне и спрямо социалната необходимост.
Адвокат Балджиева е била в организацията на работни посещения на известния английски съдия по семейно право Ник Крайтън, който в рамките на 10 години от 2005 до 2015 г. участва в обучения в цяла България. Съдията от Лондон е пътувал до България със социален работник като целта на работните срещи е била да покажат на българските съдии, че без компетентното и професионалното мнение на социалния работник, съдът не може да вземе решение в интерес на детето.
Една жена, двама мъже, две деца и ролята на тъщата (факти и въпроси за убийството на Пейо Пеев)
"Обикаляхме от град на град да обучаваме съдиите, социалните работници, полицаите и много други участници като доставчици на социални услуги и общини. Този съдия казваше, че два месеца забавяне за вземане на решение на детето представляват 1% от живота на детето, което, ние и институциите никога не можем да му върнем обратно", разказа Балджиева.
По време на посещенията си в България Ник Крайтън представя британската концепция за родителската отговорност, според която децата имат права, а възрастните - отговорности за осъществяването им, без значение дали са заедно като двойка или живеят разделени.