За Съвета на ректорите премахването семестриалните такси за студенти и докторанти в държавните университети, приети в държавна поръчка, е недомислено и прибързано, както и заплаха за академичната автономия на университетите от страна на държавата. Това се посочва в становище на Съвета на ректорите по повод предложеното от правителството отпадане на таксите, което за ръководителите на висшите училища се явява цялостна ревизия на досегашната политика на държавата в сектора.

Припомня се, че таксите бяха въведени като форма на дофинансиране на образованието на студентите през 1999 г. Оттогава досега този механизъм винаги е "функционирал като базов принцип на формиране на бюджетите на държавните висши училища", се казва в становището, подписано от председателя на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков, като се допълва, че по същество студентските такси за обучение са основният собствен източник на приходи за държавните университети.

Предвид горното би следвало осъществяването на подобни промени да бъде предвидено в стратегически документи, осигуряващи приемственост и предвидимост в законодателната политика на държавата, настояват ректорите и припомнят, че в стратегията за развитието на висшето образование до 2030 г., приета през 2020 г. по времето на третото управление на ГЕРБ, подобна промяна не само не е предвидена, но за нея няма индикации и в свързаните с нея други политики, заложени цели и мерки по осъществяването им.

Голямото опасение на ректорите е, че предложението на правителството съдържа твърде много въпроси, на които не се дава ясен отговор, което пречи "иначе похвалните намерения, които го подкрепят, да могат да бъдат реално осъществени".

На първо място принципното възражение на Съвета на ректорите е, че предложението има за предмет "частично палиативно решаване на въпроси, свързани с модела на финансиране на висшите училища", тъй като същевременно в Народното събрание между първо и второ четене се обсъжда друг законопроект, регламентиращ концептуална промяна на начина на формиране на разходната част на бюджетите на висшите училища, какъвто е размерът на работните заплати на преподавателите.

Съветът на ректорите припомня, че последователно в рамките на последните близо две години е поставял въпроса за цялостната промяна на модела на финансиране на висшите училища, който са определяли като морално остарял и неефективен.

Друго "огромно притеснение" у ректорите буди фактът, че фиксиран на законово ниво ключов източник на приходи, служещ и като базов гарант за академичната автономия на висшите училища от политически конструираната изпълнителна власт, какъвто са таксите на студентите, се заменя с механизъм за компенсация, който няма определени в закона параметри и ще се определя на годишна база от внесения от изпълнителната власт държавен бюджет.

Според ректорите подобна трансформация не съответства на принципи, заложени както в Закона за висшето образование и Конституцията, така и в редица добри практики на европейските институции и международни организации, следящи взаимоотношенията между държавата и автономните висши училища.

В него се посочва, че не е ясно например как ще се компенсират училища, при които е налице обучение на един студент едновременно в две различни специалности, при съвместни обучения в две и повече висши училища, по какъв начин ще се вземе базата за изчисляване на компенсацията в различните висши училища, обучаващи в едно и също професионално направление, при които размерът на таксите варира, как ще се компенсират таксите на студенти, обучаващи се в т.нар. облекчен режим, как ще се отчитат инфлационните процеси и ред други въпроси.

Освен това промяната на модела на споделено финансиране на обучението на студентите според ректорите де факто слага край на ред политики, при които освобождаването от държавни такси беше основен мотивационен фактор за студентите, като тези в приоритетните професионални направления и защитените специалности. Именно в тях се обучават кадри за важни сектори на икономиката и обществения живот, за които по правило има по-малък интерес, вследствие на което като резултат ректорите очакват и силната негативна реакция на работодателските организации.

Напълно се обезсмисля и Наредбата за условията и реда за заплащането на разходите за обучението на студенти със сключен договор с работодател. Цялостна преоценка в посока намаляване на значението би имал и създаденият модел за студентско кредитиране.

Макар и косвено, освобождаването от такси според ректорите ще повлияе върху цялостната пазарна ситуация на търсене на висше образование у нас, което ще рефлектира върху работата на частните висши училища.

Поставянето на всички студенти под общ знаменател не е социална мярка, както се твърди в мотивите на правителството, подчертават ректорите, защото въвеждането ѝ облагодетелства и разполагащите с финансови възможности младежи. Обратното, социалната политика се изразява в даване на подходящи стимули в увеличен размер на хора в затруднено финансово положение и в този смисъл увеличаване на кръга студенти и докторанти, получаващи помощ от страна на държавата чрез механизма на стипендиите и допълнително подпомагане на политиката на повишаване на заплатите не само на академичния, но и на неакадемичния състав на висшите училища, би улеснило постигането в много по-голяма степен на целения краен резултат.

Това според ректорите би било и действително добра държавна политика по стимулиране на качеството на обучение.