Президентът спря "възкресението" на Висшия съдебен съвет през закон

Президентът спря "възкресението" на Висшия съдебен съвет през закон

Президентът настоява Народното събрание да преразгледа разпоредбите
Президентът настоява Народното събрание да преразгледа разпоредбите
Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за съдебната власт, които бяха приети през преходни и заключителни разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс и с които мнозинството в парламента "възкреси" работата на Висшия съдебен съвет и пленума, които бяха ликвидирани с поправките в Конституцията през декември м.г.
"Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие", посочва президентът по повод наложеното от него вето.
В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета - съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
Последните промени, с които се възстановява работата на пленума на ВСС, бяха внесени като текстове между първо и второ четене в комисията по правни въпроси, а след това на практика бяха приети само с едно гласуване - в комисията, а след това и в зала, като срещу този подход възразиха народните представители от БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ". Вносителите от мнозинството "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС аргументираха нуждата от поправките, тъй като трябва да има орган, който да работи до приемането на новия Закон за съдебната власт, по който в момента се работи и се очаква да е готов в края на февруари.
С една от промените депутатите приеха, че "главният прокурор и неговите заместници ще могат да упражняват съответно на изменената структура на прокуратурата функциите и правомощията си по чл. 138 и чл. 139 от Закона за съдебната власт", т.е. всички функции на главния прокурор, които бяха отнети с промените в основния закон.
"Възстановявайки отменените "пленум на ВСС", както и правомощията на главния прокурор и на прокуратурата, оспорените разпоредби на §10 от ЗИД на НПК поставят Закона за съдебната власт в преимуществено положение спрямо основния закон. Това противоречи на чл. 5, ал. 1 от Конституцията, съгласно който "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат", пише държавният глава в мотивите.
"Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта, без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни", посочва още в мотивите си държавният глава и допълва, че тези промени нарушават йерархията на нормативните актове, а от там и функционирането на правовата държава.
Той настоява Народното събрание да преразгледа не само разпоредбите, с които на практика се отменят измененията в Конституцията, но и една промяна в НПК, с която се предвижда, че при разглеждането на мярката за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство на обвиняемия и неговата защита ще се предоставят само "доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение задържане под стража".
Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража". Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите членки.
Малко по-късно министърът на правосъдието Атанас Славов коментира, че ветото на държавния глава е било очаквано, съобщи БТА. Славов посочи, че е добре депутатите да се запознаят с дебата, който се състоя в края на декември миналата година във Висшия съдебен съвет (ВСС) по този повод. Точно тогава бе обсъждано дали има или няма пленум на ВСС и има два нови съвета, каза Славов и припомни, че още тогава е заявил, че има два нови органа - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.