Ирина Коляденко е борец в свободен стил и тренира за олимпийските игри в Париж. "Психически и физически е трудно", разказва Ирина. През нощта е имало бомбардировки и е трябвало да се евакуира в убежището.

След нападението на руснаците Ирпин, откъдето е тя, е почти превзет, а спортната й зала - разрушена. Тогава заедно със семейството си се крие десет дни в мазе - без ток, вода и отопление. Оцеляват, но тя рухва, дори мисли да се откаже от спорта. "Не желаех да тренирам, дори да живея, нямах желание за нищо", си спомня Ирина.

По данни на украинското министерство на спорта във войната са загинали повече от 400 спортисти, а бомбардировките са нанесли щети на повече от 500 спортни съоръжения. Украинският спортен министър Матвий Бидни смята, че лозунгът "Спортът е извън политиката" е остарял. За него това е идеалистична картина, която не отговаря на съвременността. Той не иска на олимпиадата да има руски спортисти, дори и под неутрален флаг, защото руските атлети тренират с пари от държавата, напоени с кръв.

Треньорът на Ирина Володимир Яременко разказва, че за спортиста най-важното е да тренира редовно, а не да се притеснява за близките си и следващата бомбардировка. "Ако няма постоянство, тогава спада мотивацията и формата."

Днес Ирина се бори на два фронта - да живее по време на война и да се съсредоточи в спортната подготовка.