Главата на Българската православна църква патриарх Неофит почина на 13 март след 11 години на патриаршеския престол. Днес ръководството на църквата - Светият Синод, се събира на извънредно заседание, на което ще обсъжда стъпките за църквата оттук нататък. Сред спешните решения е излъчването на наместник-председател, който временно ще води Синода. Изборът на нов патриарх трябва да бъде осъществен в рамките на четири месеца, т.е. до средата на юли.

Когато патриаршеският престол овдовее, църквата се поема в първата седмица от старшия по митрополитско служение член на намаления състав на Светия синод. Негово задължение е да уведоми за кончината на патриарха поместните православни църкви, президента и председателя на Народното събрание и премиера.

Посоченият наместник пък трябва до 4 месеца да насрочи и проведе изборите за нов патриарх. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, а изборът трябва да е в Синодалната палата в неделен ден.

Седмица преди избора за патриарх Синодът трябва да излъчи с тайно гласуване и мнозинство от две трети трима митрополити от състава си, които ще са кандидати за патриаршеския трон. Уставът на Българската православна църква има четири изисквания към главата на Българската православна църква. Патриархът, който е и Софийски митрополит, трябва:

В "листата", от която ще се избира, този път най-вероятно ще участват 13 митрополити, тъй като според богослови смъртта на патриарха може да отложи избора на нов Сливенски митрополит.

Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим.

Доростолският митрополит Яков пък не отговаря на изискването да е управлявал епархия поне 5 години - той беше избран през 2020 г.

Деветимата митрополити, измежду които остава да бъдат излъчени тримата кандидати са:

Главата на църквата се избира от Патриаршески събор, в който влизат над 100 делегати. Сред тях са - архиереите (всички митрополити и епископи в БПЦ), по 5-има представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

В деня на избора се проверява редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Светия синод след молитва открива Патриаршеския избирателен църковен събор. Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час. После форумът се открива, ако присъстват повече от половината от всички на събора. Няма ли кворум, синодът насрочва избора за следващия неделен ден.

Ако за никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, да се оттегли. Тогава синодът му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишния му сан.