С решение от началото на март Управителният съвет на Българското национално радио (БНР) е закрил звеното, което отговаря за спазването на редакционните стандарти. Отказът от него идва на фона на критики към общественото радио, включително от държавния регулатор, заради разпространение на "пропагандни внушения".

Според досегашния ръководител на дирекцията и програмен директор на медията Даниела Късовска решението е "наказателна акция, заради неизлъченото интервю с руския посланик Елеонора Митрофанова" в края на миналата година и заплашва да маргинализира редакционната отговорност. Генералният директор Милен Митев и Управителният съвет на БНР отричат това и го обясняват с оптимизиране на директната комуникация и гарантирането на творческата независимост на програмите.

Съветът за електронни медии (СЕМ), чиято функция е да упражнява надзор, е сезиран с искане за проверка, но все още не е известно дали и кога ще се произнесе.

За решението съобщи в жалба до медийния регулатор Даниела Късовска - дългогодишен журналист в БНР и досегашен ръководител на звеното, което наблюдава спазването на редакционните стандарти в общественото радио. Програмната дирекция е била закрита на седми март, а официална информация за това досега няма.

Дирекцията е самостоятелно звено в структурата в БНР от шестима души, което разработва програмната стратегия на медията. Нейният ръководител, който е пряко подчинен на генералния директор, ръководи и програмния съвет - постоянно действащ консултативен орган, в който влизат директорите на шестте програми в радиото и координира планирането на съдържанието в програмите. Другата функция на дирекцията е да следи и сигнализира при нарушения на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и на редакционните стандарти, осъществявайки предвидената по закон медийна саморегулация.

В сигнала си Късовска уточнява, че за да се гарантира максимална безпристрастност на мониторинга, той се е извършвал основно от външни експерти с безспорен авторитет - доц. Жана Попова и доц. Вяра Ангелова от журналистическия факултет на "Софийския университет", и авторитетните журналисти от програма "Хоризонт" Лиляна Попова и Еди Емирян. Допълва, че след широко обсъждане са били създадени детайлни редакционни стандарти за работата на всички програми на БНР, които са изпратени за утвърждаване от Управителния съвет през септември 2023г., но и досега не са утвърдени. Тя изразява съмнение дали след отстраняването ѝ те няма да бъдат сведени 5-6 страници.

Посочва и друг проблем - по нейни наблюдения има опити от страна на директора Милен Митев да стесни мониторинговата дейност. Като доказателство са посочени констатации на директора, че "мониторингът създава напрежение в програмите", например, както и практиката да подписва договорите с външните експерти не за обичайния срок от една година, а за по три месеца.

Даниела Късовска заявява, че решението за закриване на дирекцията е взето "спешно, изненадващо", а служителите не са били запознати с него или с мотивите за вземането му. По думите ѝ действията на ръководството са "най-яркият пример за неразбиране" на необходимостта от саморегулация и на разделение между административното управление и редакционната дейност.

Пред "Дневник" тя разказа, че е разбрала за решението на 7 март от разговор с генералния директор, който я извикал в кабинета си и обявил, че дирекцията се закрива заради несправяне с работата, но без даде повече конкретика. На излизане тя видяла членовете на Управителния съвет, които по думите ѝ отивали, "за да утвърдят решението."

Пред "Дневник" генералният директор на БНР Милен Митев потвърди за взетото решение, но отрече да е спешно и изненадващо. По неговите думи то цели да подобри работата на обществената медия, но не конкретизира как ще стане това. Митев заяви, че не е запознат с жалбата на Даниела Късовска до СЕМ и че ще коментира повече, след като я прочете. Допълни, че не е привърженик на "да се изнасят вътрешни неща и от тях да се прави интрига".

Решението за закриването е взето от Управителния съвет на БНР по предложение на генералния директор, става известно от протокола от заседанието на 7 март 2024 г., публикуван на сайта на радиото. В документа не е записано какво е било гласуването на членовете. В съвета, освен Митев, влизат още музикантът Теодосий Спасов, Албена Миланова, юристът Димитър Димитров и бившият издател на "Тема" и "Преса" Валери Запрянов. От заседанието е отсъствал Димитър Димитров.

На същото заседание е решено директорът "Дигитални програми" Иво Тодоров да е временно изпълняващ длъжността председател на Програмния съвет, а контролната дейност за качеството на програмите да се поеме от отдел "Стратегическо развитие", който трябва да разработва програмната схема на БНР.

Даниела Късовска определя решението за закриване на Програмната дирекция като "наказателна репресия" заради сваленото през декември 2023 г. интервю на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова.

То беше записано от водещия на "Политически некоректно" Петър Волгин и така и не беше излъчено след препоръка на ръководения от Късовска Програмен съвет заради нарушения на Етичния кодекс на медиите и на редакционните стандарти на общественото радио. Тогава програмният директор обясни, че в разговора е имало директни заплахи към България. Водещият Волгин обяви решението за цензура, а Милен Митев коментира, че вероятно редакционните стандарти на обществената медия ще бъдат ревизирани.

Подчерта, че не Късовска е решила да спре интервюто, а само го е препоръчала. В позиция, обявена на сайта на БНР тази вечер, Управителният съвет на БНР също подчертава, че спирането на интервюто не е било в правомощията на Програмния съвет, а решението е било взето от директора на програма "Хоризонт".

През 2022 г. същият Програмен съвет наложи дисциплинарно наказание на Волгин заради нарушение на професионалните стандарти при съобщената в ефира на "Политически некоректно" непроверена информация за кораба "Царевна".

Даниел Късовска е от журналистите с активна позиция в БНР. Като зам.-главен редактор на "Хоризонт" тя защити през 2019 г. водещата Силвия Великова при опита за свалянето ѝ от ефир. Работи в различни програми на радиото от 1996 г., като е била политически репортер през по-голямата част от кариерата си.

Пред "Дневник" тя каза, че е получила подкрепа от своите колеги и не знае дали ще има други и последващия действия от нейна страна.

В жалбата си до СЕМ Даниела заявява, че със закриването на дирекцията и на поста на програмния директор "се цели и отслабване на ролята на Програмния съвет като гарант за редакционната независимост на БНР". Тя обръща внимание, че в решението от 7 март, няма отговор "кой в структурата на БНР, който е равноотдалечен от програмите и в същото време има компетенциите да се произнася във връзка с редакционната дейност, ще ръководи Програмния съвет".

Тя иска от регулатора да се произнесе дали е допустимо генералният директор да се откаже от дирекцията, която е имала ключова роля в концепцията, с която е бил избран от СЕМ на поста.

В позицията си от четвъртък вечер Управителният съвет на радиото заявява, че закриването на дирекцията не застрашава редакционната независимост и демократичното начало в обществената медия, а структурните промени ще гарантират "в още по-голяма степен творческата независимост и по-доброто взаимодействие между програмите".

Според съвета възлагането на координацията на ефирните програми само на една административна структура е ограничава възможностите за ефективна комуникация между тях.

Късовска изпраща до СЕМ няколко въпроса и настоява за проверка, поради невъзможността актовете на управителния съвет да се атакуват по административен или съдебен ред.

На днешното заседание на СЕМ жалбата не беше спомената. "Дневник" потърси по телефона за коментар председателя на СЕМ Соня Момчилова, но тя не отговори обаждането.