Нов закон за еврото: колко ще струва, какво ще спести, как ще се превалутира
Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проектозакон за въвеждане на еврото в България.
Ако 2024 е последната за лева, какво следва
Целта на документа е въвеждането на европейската валута да стане безпроблемно и прозрачно. Текстът му може да бъде прочетен тук.
| Крайният срок за получаване на становища е 24 април 2024 година. |
Законовите текстове описват вече известния план за заместването на българския лев с евро, а идеята те да бъдат записани именно в закон, а не в подзаконов нормативен акт, е да се гарантира правна сигурност за обществото и гладко и ефективно функциониране на икономиката в преходния период.
Какво ще се спести
В частичната предварителна оценка на въздействието на нормативния акт се отбелязва, че разходите на бизнеса за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно като в последните години растат с набъбването на цените до 500 млн. лв. годишно (през 2022 г.).
| Разходите от превалутиране са с постоянно действие, тоест до присъединяване на България към еврозоната разходите по обмен на лев в евро и обратно се изплащат за всяка трансакция. При въвеждането на еврото като официална парична единица бизнесът и домакинствата във всеки един момент ще могат да осъществяват операции в евро, без да имат допълнителни разходи по обмен на валута, се казва в мотивите към проекта за нормативен акт. |
Допълва се, че преходът към единната европейска валута е еднократен акт, тоест разходите по въвеждането й са ограничени във времето и не се очаква последващо въздействие.
Министерството на финансите очаква критерият за инфлацията да е изпълнен до септември
Как ще става превалутирането и закръгляването
Нормативният акт предвижда създаването на правило за автоматично превалутиране на суми от левове в евро, както и определя ключови за преминаването към еврото правила - за превалутиране и за закръгляване. В мотивите се казва, че неправилното превалутиране и закръгляване би застрашило и делегитимирало целия процес по въвеждане на еврото (...) Липсата на яснота и правила по отношение на превалутирането на парични стойности от левове в евро би създало предпоставки за изкуствено, непрозрачно и необосновано покачване на цените вследствие на некоректно превалутиране, което е и най-разпространеното притеснение на гражданите от въвеждането на еврото, се казва още там.
В законопроекта се регламентира официалният валутен курс за обмен на лева за евро, а именно неотменимо фиксираният в Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите членки, които приемат еврото (ОВ, L 359/1 от 31 декември 1998 г.).
"Следва да се отбележи, че курсът, който ще се използва при превалутирането, се поддържа вече четвърт век благодарение на установения през 1997 г. паричен съвет, когато курсът на лева бе фиксиран към германската марка, а при въвеждането на еврото в Германия бе преизчислен по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Няма никакви основания за промяна на този курс и в бъдеще", се казва в мотивите.
Особеното е, че се предлагат две правила за закръгляването.
Така нареченото "общо правило" определя превалутирането на стойности по определения курс и закръгляване на получения резултат до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическото правило за закръгляване. То ще се прилага при стоки и услуги, открити сметки в кредитни институции, дългови ценни книжа, безналични финансови инструменти, държавни ценни книжа и други.
При възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите обаче стойностите ще се закръгляват в полза на получателя на парите - ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
Колко ще струва на бизнеса
Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, не следва да се компенсират от публични средства, се казва в доклада за оценката на въздействието. Това означава, че не се предвиждат предложения за компенсиране на разходите на малките и средните предприятия, свързани с прилагането на закона. Държавата смята, че всеки един субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка", доколкото влизането във валутния съюз ще донесе на дребния бизнес и редица ползи:
- по-ниски трансакционни разходи,
- ръст на чуждестранните инвестиции и туризма,
- по-ниски лихви,
- достъп до пълния набор от европейските механизми и инструменти за финансова помощ на ЕС.
Разходи за пренастройка на системите за разплащане
За търговците най-голямата трудност произтича от необходимостта цените да се изписват едновременно и в левове, и в евро. Това ще важи от момента на решението за присъединяването на България към еврозоната до 12 месеца след датата на фактическото членство.
Във фискалния бон крайната сума, която се заплаща от потребителя, ще се показва по следния начин:
● в периода от датата на вземане на решение до датата на въвеждане на еврото (първи етап) - в левове и стотинки с посочване на евровата равностойност;
● в периода от датата на въвеждане на еврото в продължение на 12 месеца (втори етап) - в евро и евроцентове с посочване на левовата равностойност;
● след изтичане на 12-те месеца (трети етап) - само в евро и евроцентове.
Авторите на законопроекта са се допитали до производители и доставчици на фискални устройства, от които имат, макар и частична, информация, че
- средна цена за доработката, изпитването и одобряването в Българския институт по метрология на 1 модел фискално устройство е 12 158 лв.
- средна цена за актуализация на фърмуерите на фискалните устройства, които имат възможност за комуникация чрез втори APN канал e 10 лева за 1 устройство.
- средна цена за актуализация на фърмуерите, за които е необходимо съдействие от страна на сервизна организация /на място в търговски обект/ е 44 лв. за брой.
Актуализацията на фърмуерите на по-голяма част от касовите апарати се планира да се осъществи от производителите дистанционно.
По информация на производители на интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД)
- средна цена за доработката на 1 модел ИАСУТД, одобрена за мрежа от търговски обекти - 16 800 лв. за модел,
- средна цена за изпитването и одобряването в БИМ - 6 800 лв. и средна цена за актуализация на програмната модификация - 7 750 лв. за модел;
- средна цена за доработката на 1 модел ИАСУТД, одобрена за конкретен търговски обекти - 9 400 лв. за модел,
- средна цена за изпитването и одобряването в БИМ - 23 400 лв. и средна цена за актуализация на място в търговски обект - 12 500 лв. за модел.
Чрез Министерството на икономиката и индустрията са проучени и оценките на представители на малкия и средния бизнес. Според анкетата очакваните от тях разходи във връзка с двойното обозначаване на цените са между 500-2500 лв. (за 37% от респондентите). За 9% от анкетирането разходите, свързани с двойното обозначаване, са между 2500-10 000 лв. и за 11% те превишават 10 000 лв.
Предприятията очакват и непренебрежими разходи, свързани с адаптиране на фискалните устройства за периода на двойно обозначение на цените - според 28% те ще са по-малко, а според 24% ще са повече от 2500 лв. Други разходи, свързани с периода за двойно обозначаване, се предвиждат за обучение на персонал, изработване на етикети, рекламни табели, вътрешни системи за отчитане и др.
Значителен брой (29%) от анкетираните предприятия не очакват каквито и да е разходи.
Разходите на финансовия сектор
В доклада за оценката на въздействието разходите на кредитните институции са изчислени по-точно и възлизат на 492 038 000 лв., включително разходи за обмяна на банкноти и монети от левове в евро, изтеглянето от обращение на банкноти и монети в левове и разпространението им.
Минималните разходи за адаптацията на информационните системи на инвестиционните посредници се изчисляват на между 25 000 и 30 000 евро в зависимост от сложността на системите. Според Асоциацията на българските застрахователи индикативната сума за адаптацията на информационните системи варира от 15 000 лева до 3 350 000 лева в зависимост от размера на дружеството и спецификата на дейността му, а общата за тези 17 дружества сума възлиза на 15 530 750 лева. Пенсионноосигурителните дружества изчисляват, че промяната в информационните им системи ще им струва над 2 млн. лв.