Депутати внесоха законопроект за прилагане на международни ограничителни мерки в България

На живо
Заседанието на Народното събрание

Депутати внесоха законопроект за прилагане на международни ограничителни мерки в България

Ивайло Мирчев
Ивайло Мирчев
Петнадесет депутати от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България", сред които Надежда Йорданова и Ивайло Мирчев, са внесли в Народното събрание проект на закон, който да направи възможно прилагането в България на международни ограничителни мерки. До този момент заради несинхронизирано законодателство в България имаше множество случаи, в които санкциите, наложени Европейския съюз срещу руски граждани и компании още през 2014 г. след анексирането на Крим, не бяха прилагани.
Работата по проектозакона започна още през лятото на м.г., а според депутата Ивайло Мирчев eдна от първите му цели трябва да бъде т.нар. санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" (СОК "Камчия)" край Варна. Според народния представител всички точки, които са използвани през годините за руски корупционен натиск и за руска пропаганда у нас, като АЕЦ "Белене", "СОК Камчия", "Лукойл Нефтохим Бургас" и други, трябва да се върнат на България, като по този начин се прекрати и влиянието на Путин в България.
Международният санкционен режим е създаден така, че прилагането му е национална отговорност. Сега проектът на закон за прилагане на международните ограничителни мерки, предложен от Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и още 13 депутати, има за цел да регламентира реда и условията за участието на България в процеса по приемането на санкции, наложени от Европейския съюз, както и реда за издаване на разрешение за освобождаване от действието им.
Законопроектът, чийто пълен текст можете да прочетете тук, има за цел да уреди прилагането на международните ограничителни мерки, приети и с резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (Съвета за сигурност на ООН), правни актове на Европейския съюз, както и правни актове, приети в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни организации, които са задължителни за България по силата на международни договорености.
Законопроектът урежда също начина и условията за подаване па предложения за включване на лица в обхвата на вече наложени ограничителни процедури с решения на международни организации, в които България членува.
В законопроекта се предлага да бъде поддържан публичен списък на санкционираните лица, който да бъде публикуван в интернет страницата на Министерството на външните работи с цел гарантиране на правата на трети лица.
Определени са и българските компетентни органи по прилагане на международните ограничителни мерки. Сред тях са министерствата на външните и вътрешните работи, на икономиката, правосъдието и културата. Сред компетентните органи по закона са още Комисията за финансов надзор и Българската народна банка.
Проблемът с прилагането в България на вече наложени международни санкции стана видим още с анексията на Крим от страна на Русия. Той обаче придоби особена актуалност с началото на пълномащабната война на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г.
Конкретният повод за началото на дискусията по липсата на синхрон между българското и международното законодателства по прилагането на санкции и ограничения стана именно руският санаторно-оздравителен комплекс "Камчия" в едноименния курорт край Варна.
Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" край Варна е изграден върху крайморски терен, придобит в една от най-скандалните сделки с държавни имоти по Северното Черноморие. Комплексът, чийто краен едноличен собственик е Департаментът по имуществото на град Москва, се намира върху терени в землището на с. Близнаци, община Аврен, на цена 9.72 лв. на кв.м. Цената е такава независимо от факта, че имотите се намират в непосредствена близост до устието на р. Камчия и граничат с един от най-големите и красиви плажове по Северното Черноморие. Справка с цените на сходни парцели по същото време 2007-2008 г. показа, че те са се продавали по няколкостотин евро на кв.м. До началото на строителството в терена той постепенно набъбна до близо 300 дка.
През 2020 г. руският министър на външните работи Сергей Лавров обяви, че в руската Дума се обсъжда евентуалното превръщане на детския лагер край Варна в "културно-хуманитарна площадка" за прокарване на интересите на Русия в Европа. До формална реализация на тази идея обаче така и не се стигна.